4. Политически и правни учени на древна Гърция. Платон.

Платон (427 г. – 347 г. пр.н.е.)
Неговите възгледи се формират от Сократ, който е преживял своя живот в беседи по улиците.
Платон като негов ученик напуска Атина, извършва ред пътешествия, в последствие когато обстановката в Атина става малко по-подходяща и основа философска школа под наименованието Академия. Голяма част от неговите произведения са под формата на диалозите. Диалозите с названия Държавата и Законите засягат неговите политически и правните възгледи. В диалога Държавата Платон развива идеята, че идеалния държавен строй трябва да е аналогичен с човешката душа, той смята че в човешката душа има 3 основни характеристики: разум, гняв и мечта. На разума в човешката душа съответстват уравниците философи, на гнева – войните, на мечтаа – земеделците и занаятчиите. Така като човешката душа трябва да е единна и стабилна, така и държавата би могла да бъде единна и сигурна, в резултат на мирното човешко съществуване (управници, войни, земеделци и занаятчии) Той обявява съсловното деление на обществото като необходимо изискване за стабилността на държавата. Самоволното преминаване на човек от нисшо във висшо съсловие е непоставим и се явява едно голямо престъпление, защото човек трябва да се занива с това което му е отредила природата и бог. Да се занимаваш със своите дела и да не се наместваш във другите, това е и справедливостта. Тази идея има за цел да защити неравнопоставеността ида защити идеята че хората се делят на висши и нисши.
Основно внимание в този диалог Платон отделя на начина на живот на гражданите. Според него двете висши съсловия не трябва да притежават частно имущество, то трябва да е общо, общ следва да бъде и техния бит. Храната би следвало да получават от третото съсловие – занаятчии и земеделци под формата на натурални доставки, да нямат пари в себе си и да се хранят задно. Те нямат семейство и за тях се въвежда общност на жените и децата. В същото време на гражданите от 3то съсловие се позволява да имат пари, семейство, да търгуват. В същото време Платон препоръчва да се налагат определени ограничени – да се произведат толкова материални блага, колкото да задоволят непосредствените нужди на обществото. Платон рисува различните типове деформирана държавност.
Разсъжденията на Платон са насочени в следната насока: негативните промени сред управниците философи може да доведе до това че хората от третото съсловие да бъдат обърнати в роби. По този начин се получава държава, която той нарича Тимокрация – общество в което доминират силните войни. Такава държава според него е осъдена вечно да войюва, което смята за негативно. За негативна насока на развити на една държава е т.нар. Олигархия – ако няма ограничения в производствената и търг. Дейност ще се натрупат големи богатства и те е организират собствена власт. Ако в борбата между богати и бедни победят бедните, ще се достигне до демокрация, т.е. власт на народа. Платон критикува демокрацията, защото там цари прекалено много свобода (свободия), има хаос, своеволие и безначалие. Ако в едно общество се прекали със свободата има опасност да доведе до прекалено насилие и подчиненост. Т.е. да се достигне до тирания – най-лошото според Платон държавно управление. Главна причина за тези процеси, които той описва, според него това е заболяването на човешките нрави – промяната им към по лошо.
Диалогът с наименование Закони е последният. Между двата диалога има един много важен практически опит да реализира в една гръцка колония на остров Сицилия на практика какво представлява идеалната държава. Този опит обаче настъпва с неуспех. В диалога Закони той се опитва да опише втората по достойнство за него на държавна система, т.е. той продължава да поддържа мнението си за идеална държава. Тази втора по степен форма на държавата. Тук той се отказва от идеята за колективна собственост на управниците и войните и препоръчва следната система:
Първо - земята се явява изцяло държавна собственост. Тя се дели на равни по плодородие участъци. Всеки гражданин получава участък земя и жилище. Този участък земя гражданина не ги притежава като частна собственост, а само ги владее. Всички останали видове имущество гражданите могат да придобиват в частна собственост, но техните размери са ограничени. Платон, съобразявайки се с наличната земя и плодородието прави някакви изчисления и стига до извода, че гражданите с пълни права би трябвало да бъдат 5040 души, като се изключва занаятчии и земеделци. Платон замества делението по съсловие с деление по имуществен признак, трябва да се формират 4 имуществени класи и политическите права на гражданите са в размера на тяхното имущество. Освен това те трябва да служат във войската, да заемат държавни длъжности и др.
Второ- чисто производствените нужди на обществото според Платон да се реализират чрез робски труд. Платон дава съвети по отношение на робите: не бива да се оставят да живеят много роби от една националност; да няма жестокост към тях за да не провокират тяхното недоволство.
Четвърто – опитва се подробно да опише организацията на държавната власт. Той препоръчва форма на държавна организация, където са съвместени принципите на монархия и демокрация. На първо място следва да е дейността на НС. По нататък предвижда избори на 37 управители и съвет, състоящ се от 360 души, а най-отгоре стои т.нар. "тайно нощно събрание", където влизат най-възрастните и мъдри хора (10 души). Това са едни доста консервативни възгледи.