4. Държавни органи за външни отношения. Видове.

За осъществяване на своята външна политика всяка държава има специализиран апарат със система от органи за външни отношения. Чрез своите органи за външни отношения държавата установява и поддържа връзка с другите субекти на международното право. Държавните органи за външни отношения, били те физически лица или институти, не само представляват и защитават интересите, на страната, но могат да я обвързват и да носят международноправна отговорност пред другите международноправни субекти. В този смисъл действията на държавните органи за външни отношения могат да се считат за действия на самата държава с всички произтичащи от това политически, правни и други последици.
Системата, структурата и правомощията на държавните органи за външни отношения се уреждат чрез вътрешнодържавни или международноправни актове. Същевременно обаче трябва да се посочи, че структурата, задачите и правомощията на органите за външни отношения значително се влияят и от някои външни обективни фактори. Такива са: съществуващата международна обстановка; съотношението на силите между отделни (или групи) държави; историческите традиции и пр. Тези външни фактори съществуват независимо
и вън от волята на една или друга страна и тя не може да не се съобразява с тях.
Във връзка със системата на държавните органи за външни отношения може да се посочи, че обикновено те се разделят на два вида според тяхното местонахождение: на вътрешнодържавни органи за външни отношения, чието местонахождение е на територията на държавата, и на задгранични органи за външни отношения, т.е. такива, които се намират на територията на чужда държава.

Професор В. Лисовский сочи, че тези органи биват:
- конституционни — образувани според конституцията; на дадена държава; и
- конвенционални (договорни) — образувани по силата на изричен международен договор.
Подобно, но тройно разграничение на държавните органи за външни отношения е посочено в 6-томния курс по международно право. В него, без да се отрича разграничението на държавните органи за външни отношения според тяхното местонахождение, се сочи, че с оглед на тяхното създаване те могат да бъдат:
- конституционни — с правомощия, получени от конституцията;
- конвенционни — с правомощия от международни договори и
- специални — с правомощия от конституцията и международен договор. В последния случай като пример се сочи Министерството на отбраната (което има всяка държава, независимо от наименованието — например, Министерство на войната и пр.); то има правомощия от Конституцията и международен договор.
Друг автор — В. Зорин — приема, че държавните органи за външни отношения биват: централни, вътрешнодържавни органи, които могат да бъдат за общополитическо ръководство, специални органи (икономически, търговски и пр.) за осъществяване на международни връзки с други страни и задгранични органи за външни отношения, които пък са постоянни и временни.
Във връзка с посочените дотук мнения относно системата на държавните органи за външни отношения може да се приеме като общоприето, че основното тяхно разграничени е преди всичко според тяхното местонахождение, т.е. тези органи биват: вътрешнодържавни и задгранични.

Вътрешнодържавни органи за външни отношения
Вътрешнодържавните органи се намират на територията на държавата и се делят на два вида:
- Общи – органи с обща компетенция, които осъществяват представителство на държавата по всички въпроси на МО – парламент, държавен глава, правителство, глава на правителство, ведомство на външните работи и неговия ръководител. Съгласно МП могат да представляват държавата по всички въпроси ex officio (по силата на заеманата длъжност, без допълнителни правомощия).
- Специализирани – органи, представляващи държавата само в една област на международното й сътрудничество – ведомството на външните работи и неговият ръководител, министерство на външната търговия, министерства и ведомства, които са упълномощени да осъществяват международно сътрудничество в пределите на компетенциите си.

Парламент.
Парламентът като орган на държавна власт е един от най-важните вътрешнодържавни органи за външни отношения. Неговите правомощия в тази област са установени от конституциите на съответните страни. Ролята на парламентите в държавите не е еднаква. Известно е например, че в различните страни неговото място и роля в цялостния държавен механизъм са твърде различни.

Държавен глава.
Държавният глава е висш ръководен орган на държавата. Той е и висшия представителен орган на страната в нейните външни отношения. Представителните правомощия на държавния глава са ех officio (по длъжност и право). В зависимост от държавното устройство на дадена държава, нейният държавен глава може да бъде едноличен или колективен орган. Компетенциите на държавния глава по въпросите, отнасящи се до външните отношения на държавата са твърде различни в отделните страни.

Правителство.
Правителството е висш изпълнително-разпоредителен орган с обща компетентност. Като такъв той е вътрешнодържавен и разпоредителен орган за външни отношения. Правителствата в различните държави имат различни наименования (Министерски съвет, Кабинет и др.).
В своята външнополитическа дейност правителството използва следните най-разпространени форми: размяна на правителствени делегации; подготовка и сключване на международни договори; съвместни заявления (обръщения, декларации, комюникета) с други правителства; и изпращане на ноти и послания до други страни по въпроси, свързани с външните отношения.
Според международното обичайно право ръководителят на правителството може без специални правомощия да води преговори и да подписва международни договори. Същият, когато се намира в чужбина, винаги се ползва с дипломатически привилегии и имунитет.

Ведомство на външните работи.
Във всяка страна има специализиран централен държавен орган, който осъществява общото ръководство и координация на външните отношения на държавата с други страни и международни организации. Това е ведомството на външните работи. В различните страни то има различни наименования. Така например в РБ и други то се нарича Министерство на външните работи. В други държави наименованието е, както следва: в САЩ — Държавен департамент; във Великобритания — Форин Офис (Foreign Office — външна служба); в Аржентина — Министерство на външните отношения и култа; в Швейцария — Политически департамент; в Канада — Департамент на външните работи и др.
Като най-общи функции за всяко едно ведомство на външните работи могат да се посочат: да защитава интересите на своята страна и граждани в чужбина; да организира воденето на международни преговори; да изпрала директиви и указания за дейността на дипломатическите и консулските представителства и за представителствата на своята страна в международните организации; да участва в дейността на международни" конференции, съвещания и др.; да изготвя проекти за международни договори; да осъществява контрол по отношение на сключените международни договори; да събира и изучава информация за дейността на други държави; да предоставя за решаване от правителството най-важните външнополитически въпроси.
По силата на международното право министърът на външните работи (подобно на държавния глава и ръководителя на правителството) има правото без специално пълномощие
да участва във воденето на преговори и да подписва международни договори. Като правило министърът на външните работи също така не се нуждае от специално правомощие, за да представлява своята страна в международни организации.
Специфични функции на министъра на външните работи са: участие в преговори с чуждестранни делегации; предварително приемане на дипломатически представители преди връчването на акредитивните им писма на държавния глава; участие в тържествени приеми с официални представители на други държави; разрешаване да се публикуват международни договори; назначаване членовете на дипломатическия и консулски персонал (като правило без ръководителите на дипломатическите и консулските представителства); заверяване акредитивните писма и консулските патенти на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства, изпращани от неговата страна; заверяване на пълномощията на представителите на други ведомства, изпращани с официални правомощия в чужбина и др.
Министърът на външните работи може да възлага изпълнението на посочените по-горе свои функции на своя зам. министър или на друг упълномощен от него сътрудник. Трябва обаче веднага да се доуточни, че никой сътрудник на Министерство на външните работи не подписва какъвто и да е международен договор без специално за целта пълномощно.

Задгранични органи за външни отношения.
Задграничните органи за външни отношения е общоприето да се разделят на две групи:
- Постоянни – осъществяват своята дейност зад граница и постоянно местопребивават на територията на приемащата държава. Притежават движимо и недвижимо имущество и постояннодействащ персонал – дипломатически представителства, постоянните представителства при международните организации и консулските представителства.
- Временни – нямат постоянно местопребиваване в приемащата държава. Те не разполагат с движимо и недвижимо имущество и постоянен персонал. Обикновено представляват своята държава само за решаването на определен въпрос или дейност в рамките на ограничен срок, т.е. временно. След изпълнение на договорената дейност или след изтичането на определеното време този временен орган прекратява своето съществуване. Съществуват и такива временни органи, които периодично, за определен срок от време действат зад граница за разглеждане на едни и същи въпроси. Временни органи са специалните мисии за водене на преговори, сключване на договори, със специално поръчение, церемонии и др. Делегациите за участие в международни организации, конференции, срещи, съвещания и т.н.
По отношение на задграничните органи за външни отношения може да се направи и още едно разграничение, а именно във връзка с техния статут и функции. В този смисъл, както постоянните, така и временните задгранични органи могат да бъдат с дипломатически и недипломатически характер. Например не се считат за дипломатически официални органи за външни отношения представителствата на отделни министерства, ведомства и др. специализирани държавни органи, които участват в международни панаири, изложения, участниците в международни форуми за обсъждане и решаване на някои тесни специални въпроси, касаещи международното сътрудничество и пр. В тези случа задграничните органи за външни отношения не представлява ват държавата като цяло, а само оня специализиран държавен орган, който те представляват.
При разграничаването на държавните органи за външни отношения трябва да се има предвид особеността, която представляват командирите на войскови части, намиращи се в чужбина. По своята същност това са държавни задгранични органи, които нямат дипломатически характер, но притежават някои дипломатически правомощия.
При задграничните органи за външни отношения по въпросите, свързани с тяхното създаване и функциониране като правило се прилага преди всичко международното дипломатическо и консулско право. Само в някои случаи по отношение на тях намира приложение вътрешнодържавното право. Такива са например въпросите, касаещи взаимоотношенията между тях и централните ръководни вътрешнодържавни органи, вътрешноустройствени правилници и пр.

Специализирани вътрешнодържавни органи за външни отношения.
При разглеждане на въпроса за вътрешнодържавните органи за външни отношения трябва да се има предвид, че те биват такива, които представляват държавата по всички въпроси (като парламент, държавен глава, правителство и Министерство на външните работи) и органи, които осъществяват представителството на държавата само в една определена област на международните отношения.
Такива органи за външни отношения на държавата в определена специфична област се създават съобразно с вътрешното законодателство на различните страни. Това са вътрешнодържавни, специализирани структурни звена за осъществяване на международни връзки само по определени въпроси на международното сътрудничество.