4. Международни търговски договори – понятие, видове, проблеми в международната търговия

1. Понятие – международния търговски договор сключен между две или повече държави, които уреждат своите права и задължения в областта на външната търговия и техния стокообмен.
Международния търговски договор е институт на публичното търговско право, защото урежда отношенията между самите държави в качеството им на субекти на международното право. От него следва да се отличат /отграничат/ външнотърговските сделки, който се сключват между частни лица физически или юридически лица поданици на различни държави. Тези сделки са институт на частното международно бизнес право, но по правило, най-често сключването им става възможно на основата на сключен между държавите международен договор. Целта на тези договори е държавите да уредят правата и задълженията на техните поданици при сключването на външнотърговски сделки, тоест приложимото право по сключената сделка. Тези договори още имат за цел да уредят режима, при който поданиците на едната държава ще извършват търговия на територията на другата държава. Тези договори, освен това уреждат въпросите във връзка с решаването на търговски спорове между поданиците на държавите сключили международния договор.

2. Предмет на международния договор могат да бъдат и различни други въпроси – обемът на стокообмена между тях, формите за извършване на плащания, размерите на инвестициите и т. н. Сключения между държавите международен търговски договор определя рамката, с която техните поданици трябва да се съобразяват, когато сключват международна сделка помежду си.

3. Страни по международен търговски договор са държави, две и или повече, но държавата като такава не съществува, тя е абстракция, за това държавите се представляват от техни органи. Кой конкретно орган е овластен да сключи международен търговски договор е въпрос, който се урежда във вътрешното право на съответната държава. У нас този закон е Законът за международните договори на РБ, който определя реда за сключването на международни договори от нашата страна, както и реда за тяхното изпълнение, изменение и прекратяване.
Според закона международните договори за нашата страна, включително и търговските, могат да бъдат сключени от три държавни органа:
• Президентът, който може да сключи съответния договор след съгласуване с МС и в зависимост от значението и предмета на договора. Много често когато държавите подготвят сключване на договор по между си те уговарят нивото на техните органи;
• МС – сключва всички договори, които не са от компетентност на президента или от компетентността на съответния ресорен министър или ръководител на ведомство;
• Съответният ресорен министър или ръководител на ведомство, в чиято компетентност е международния договор.
В структурно отношение МТД има три части: преамбюл, обща част и заключителни разпоредби.
В преамбюлът се посочват целите на договора, страните по него, както и имената на техните представители. Най-важна е общата част, защото в нея се уреждат правата и задълженията на държавите страни по договора, а в заключителните разпоредби се посочват срокът, за който договорът се сключва, ако се сключва за определен срок, дата и място на неговото подписване, редът за влизането му в сила и по правило езикът, на който договорът е подписан /езиците на всички държави страна по него/.

4. Сключване
Редът за сключване – всяка от държавите може да поеме инициативата за неговото сключване, когато инициативата е поета от нашата страна за сключването на договора е предвиден следния ред:
1. Съответният ресорен министър, съобразно с предмета на бъдещия договор изготвя проект за сключването на международен търговски договор, като заедно с проекта се изготвя и проект на доклад до МС, в който се обосновава най-общо нуждата за сключването на договора. Трябва да се посочат бюджетните средства, ако такива са необходими за неговото изпълнение. В доклада, освен това трябва да се посочат очакваните резултати и финансови последици за страната ни от сключването на договора, както и съответствието на този договор с Конституцията и Законите на страната, поетите международни задължения от нашата страна и правото на ЕС. След изготвянето на проекта и доклада се извършва съгласувателна процедура с всички останали министерства или на ръководителите на други заинтересовани ведомства от сключването на договора. След като тази процедура приключи, МС трябва с решение да одобри проекта и да определи ръководителя на нашата делегация за провеждане на преговори и за подписване на сключването на договора. Ръководителят на нашата делегация или друг неин член, трябва за бъде снабден с пълномощно за водене на преговори и сключване на договор. Пълномощното се издава от министъра на външните работи и е документ, който задължително се прилага. Не се нуждаят от пълномощно за подписването на един международен договор президентът, министър-председателят, министърът на външните работи. Когато се сключва двустранен търговски договор между нашата и други държави, договорът се подписва в два еднообразни екземпляра, по един на езиците на всяка от договарящите се страни, като и двата езика имат еднаква правна сила /силата на оригинал/. В договора обикновено се посочва моментът, в който той ще прояви своето действие /влизане в сила/. В случаите, когато международният търговски договор се нуждае от ратификация от НС, той няма да влезе в сила в момента на подписването му, а едва след като бъде ратифициран със закон. Когато Конституцията не изисква ратификация, по правило за влизането на закона в сила е необходимо той да бъде утвърден с решение на МС. Разбира се, няма пречка в самия договор да има посочен друг момент за влизане в сила. Във всички случаи сключеният договор подлежи на обнародване в държавен вестник в 15 дневен срок след датата на влизането му в сила.

5. Действие и прекратяване – сключеният договор има различно действие в зависимост от това дали е сключен за определен срок или без срок. Ако е за срок действието му се прекратява автоматично след изтичане на срока, договорът може да бъде продължен /срокът му/ по съгласието на страните по него. По правило за неговото продължаване е необходимо да се спази същата процедура, която е предвидена за сключването му.
Международният търговски договор ще се прекрати и на някое от следните по важни основания:
1. С изтичането на срока, за срочните договори;
2. Изпълнение на задълженията на страните по него;
3. Предсрочно, по съгласие на страните, правилото е, че едната от тях може да прекрати едностранно договора против волята на другата, само ако тази възможност е уговорена в договора. Предсрочното прекратяване на договора се нарича денонсация. По нашето право принципът е, че органът който е сключил международния търговски договор има право да го денонсира. Когато договорът, обаче е ратифициран от НС, условието за неговата денонсация е взето за това решение от НС.