49. Отношения между сънаследниците – наследствена общност. Отношения между трети лица.

За правата на сънаследниците. С настъпването на смъртта на наследодателя между наследниците, които са приели наследството възниква една наследствена общност. Те имат качеството на съсобственици, но наред с правата отговарят и за задълженията на наследството. В тези случаи всеки сънаследник може да упражнява всички искове във връзка с общността, с които е разполагал и техния наследодател. Освен това сънаследниците могат да водят и искове за наследство, свързани със спорове относно произхода на претендиращия наследството.
Когато някой от наследниците извърши акт на разпореждане с наследствено имущество в полза на трети лица, преди да е била прекратена общността, възникват сложни правоотношения между сънаследниците. Всеки сънаследник в тези случаи отговаря за последиците от разпоредителните действия, които е извършил.
Сънаследниците имат право да извършат продажба на наследствените си права при спазване на изискванията на чл.212 ЗЗД. Продажбата на наследство, като съвкупност от права и задължения се извършва в писмена форма, с нотариална заверка на подписите и се вписва. Ако наследството съдържа недвижими имоти и наследника вземе решение да извърши дарение на наследствените си права, в тези случаи актът за дарение трябва да се извърши с нотариален акт. При продажбата и дарението на наследствени права е неприложим режима установен в чл.33 ЗС - наследникът не е длъжен да предлага на останалите сънаследници да изкупят неговите наследствени права. В правната теория и практиката се приема, че когато сънаследник продава дял от сънаследствена вещ, същият е длъжен да предложи дела за изкупуване на останалите сънаследници. Професора счита, че това разбиране търпи възражение, тъй като в случаите на продажба на отделни наследствени предмети и на дял от сънаследствен имот е приложим режимът, установен в чл.76 ЗН, който е специален по отношение на този установен в чл.33 ЗС. Наследникът, който е приел наследството не придобива само права върху наследствените обекти, а и задължения към наследството, затова в тези случаи следва да се приложи чл.76 ЗН, а не чл.33 ЗС.
Отговорност на сънаследниците за дълговете и заветите. С приемането на наследството, наследниците придобиват не само неговите активи, но и пасивите. Всеки от наследниците отговаря съобразно дяловете, които получава за задълженията, с които е обременено наследството – чл.60 ЗН. За задълженията, които са обезпечени със залог или ипотека се прилагат правилата на чл.150 ЗЗД. Наследниците, които са платили дълга могат да искат изпълнение срещу останалите наследници. По силата на наследственото правоприемство, имуществото на наследодателя се смесва с имуществото на наследниците. В тези случаи, за да се предотвратят намаленията на общото обезпечение на кредиторите на наследството и на задълженията, които имат от имуществото на наследодателя, законът предвижда правото за отделяне на едното имущество от другото. Според чл.67 ЗН кредиторите на наследството и заветниците могат в 3-месечен срок от приемането на наследството да искат отделяне на имуществото на наследодателя от имуществото на наследника. Срокът, установен в чл.67 ЗН е преклузивен. Искът упражнен от някой от кредиторите ползва и останалите кредитори на наследството, но кредиторите, които са го предявили имат правото на удовлетворение по предпочитание, съгласно привилегиите установени в чл.136 ЗЗД.
Други отношения между сънаследниците. Имотите в общността до нейното прекратяване се управляват по правилата на чл.32 (2) ЗС. Когато общата вещ не се използва съобразно нейното предназначение, заинтересованите сънаследници могат да искат по съдебен ред да бъде определен начина на нейното ползване, това важи за всички имоти в наследството. Освен това в случаите на предявен иск за делба на наследството, с решението по чл.344 (2) ГПК, когато всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата им, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците, от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Това Определение не подлежи на обжалване с частна жалба, но може да бъде изменено от същия съд.
До извършване на делбата ползите и тежестите между сънаследниците се разпределят съразмерно с техните дялове и в тези случаи е приложим режимът установен в чл.30 ЗС.
В общите имоти сънаследниците, могат да правят изменения изразяващи се в подобрения, само със съгласието на всички сънаследници. В тези случаи извършените подобрения преминават по принципа на приращение върху наследствените имоти. Наследниците, които са извършили подобренията могат да искат от останалите сънаследници заплащане на тяхната стойност. В тези случаи отношенията между сънаследниците се уреждат по правилата на чл.30 (3) ЗС, съответно по правилата на водене на чужда работа без пълномощие – чл.60 до чл.62 или по правилата на неоснователното обогатяване – чл.59 ЗЗД. В този смисъл са Тълкувателно решение № 85 от 1968г. на Общото събрание на Гражданската колегия и Постановление № 6 от 1974г на Пленума на ВС.
Разпореждане с наследствено имущество. С приемане на наследството, наследниците не могат да се разпореждат с него докато общността не бъде прекратена. Единствената правна възможност е сънаследникът да прехвърли наследствените си права чрез продажба на наследство по чл.212 ЗЗД или чрез дарение. Докато съществува общността, извършените от някои от наследниците актове на разпореждане с отделни наследствени предмети поначало са недействителни. По този въпрос ВС първоначално е приемал с Тълкувателно решение № 72 от 1985г., че разпореждането е нищожно, а с Тълкувателно решение № 1 от 2004г. беше прието, че в случая е налице относителна недействителност. Всеки от сънаследниците може в отделно исково производство по чл.76 ЗН да поиска обявяване на относителната недействителност. В случаите на образувано производство за съдебна делба, в първата фаза на делбата всеки сънаследник може да предяви един инцидентен установителен иск по чл.212 ГПК, за да бъде обявена за недействителна по отношение на него за относително недействителна сключената правна сделка. В тези случаи третото лице купувач се привлича в процеса като подпомагаща страна съгласно чл.219 ГПК, за да бъде обвързан от силата на мотивите на решението съгласно чл.223 ГПК. наследниците могат по всяко време да искат прекратяването на общността. Това може да се извърши чрез делба на наследството, но преди да се пристъпи към нея всеки сънаследник трябва да привнесе в наследствената маса това, което дължи на наследодателя и на останалите наследници – чл.70 ЗН. Ако не бъде привнесено това в натура, то се определя по стойност и отношенията между сънаследниците се уреждат между тях в производството фаза съдебна делба, във втората когато се предявяват и претенциите за тях.