47. Изпълнение на завещанието.

Въпросите свързани с изпълнение на завещанието са уредени в чл. 45 до чл.47 и в отделни разпоредби на ГПК във връзка с производството по открито наследство. Според чл.45 завещателя може да възложи на едно или повече дееспособни лица да изпълняват завещателните разпореждания. Изпълнителят на завещанието трябва да състави опис на наследственото имущество, след като покани наследниците да присъстват при съставянето на описа. В тези случаи той влиза във владение на наследственото имущество и го управлява с грижата на добър стопанин. Изпълнителят на завещанието не може да отчуждава имотите на наследството, освен при очевидна нужда и то само след предварително разрешение от районния съдия, който се произнася след като бъдат изслушани наследниците – чл.46 ЗН. Районния съдия може да освободи от длъжност изпълнителя на завещанието, когато той проявява небрежност, неспособност или извършва действия, които са несъвместими с оказаното му доверие.
Придобиване на наследството. Приемане на наследството.
С откриване на наследството наследниците придобиват правото да получат наследственото имущество. Съгласно чл.48 ЗН наследството се придобива с неговото приемане. Наследство не може да бъде придобито без да е било прието. Приемането на наследството произвежда правно действие от неговото откриване. По начало приемането на наследството се извършва веднага след неговото откриване. В ЗН до 1992г. в чл.50(отменен) е бил установен 5-годишен срок за приемане на наследството. След отмяната на чл.50 по настоящем едно наследство може да бъде прието по всяко време. В чл.51 на закона е предвидена възможност наследниците да поискат от районния съдия да призове наследници, които не са заявили дали приемат или се отказват от наследството и да им даде срок, в който те да заявят приемат ли или се отказват от наследството. В случай, че наследниците не отговорят в този срок те изгубват правото да приемат наследството. До приемането на наследството то не остава без правна защита. Всеки заинтересован наследник може да предявява посесорните искове по чл.75 и чл.76 ЗС за защита на владението и държането, а така също и петиторните искове по чл.108, чл.109 и чл.109 „а” ЗС.
Наследството може да бъде прието направо или по опис. Приемането на наследството е уредено в чл.49 ЗН . То може да бъде прието изрично или чрез подразбиращи се действия, наричани конклудентни. В първия случай приемането може да се извърши с писмено заявление до районния съдия, по местооткриване на наследството, което заявление се вписва в особена за това книга. Заявлението не е необходимо да съдържа нотариална заверка на подписите, но с оглед на по-голяма правна сигурност това би било препоръчително. Приемане на наследството има и когато наследникът извърши такива действия, които несъмнено предполагат неговото намерение за приемане на наследството. Приемане има и в случаите когато наследникът укрие наследствено имущество. В този случай той губи правото на наследствен дял върху укритото имущество. Т.нар. мълчаливо приемане се преценява във всеки конкретен случай, в който смисъл ВС е дал указания и с Постановление №4 от 1964г. Съдебната практика в това отношение приема, че мълчаливо приемане на наследството има при извършването на разпореждане с наследствени вещи, при предявяването на иск за делба. При воденето на исковете за собственост, при заплащането на данъци, при получаване на трудово възнаграждение, което се дължи на наследодателя и др. Мълчаливото приемане трябва да бъде несъмнено и затова съдилищата трябва да правят свободна преценка на обстоятелствата във всеки конкретен случа. Веднъж прието наследството от наследника, същият не може да оттегли приемането или да се откаже от наследството. Законът не допуска приемане със модалитети – чл.54 ЗН
Приемане на наследството по опис.Това приемане има значение за отговорността на наследника за задълженията на наследството. Приемането по опис е уредено в чл.61 и следващите на ЗН. В случаите когато наследникът иска да ограничи своята отговорност до размера на това, което получава по наследство, същият трябва да приеме наследството по опис. Наследник, който е приел наследството отговаря за задълженията, с които то е обременено съобразно дела, който получава по наследство. Наследник, приел наследството по опис отговаря само до размера на полученото наследство – чл.60 ЗН. В чл.61 (2) ЗН е установено задължението недееспособните, държавата и обществените организации да приемат наследството само по опис. Наследникът, който е приел наследството по опис не може да се разпорежда с наследственото имущество докато не бъдат уредени дълговете на наследодателя.
Отказ от наследство. Отказът от наследство е уреден в чл.52 до чл.54 ЗН и в новия чл.91 „а” ЗН. Наследникът, който е призован към наследяване може да се откаже от наследството това може да се направи само ако наследството не е било прието . съгласно чл.52 отказът от наследство се извършва по начина за неговото приемане. Отказът трябва да бъде направен със заявление в писмена форма, което да бъде вписано в особената за това книга в районния съд. Макар съдебната практика да приема, че при отказа от наследство не е необходима нотариална заверка на подписа, професора счита, че с оглед на правната сигурност отказът, който е свързан с изгубването на права следва да бъде извършен с нотариална заверка на подписа. Отказът е едностранен акт и трябва да бъде задължително вписан в особената книга. Не-вписаният отказ не произвежда правно действие. При отказа от наследство, частта на отреклия се или на онзи, койот е изгубил правото да приеме наследството уголемява дяловете на останалите наследници.
ЗН и СК по начало не допускат отказ от наследство на ненавършили пълнолетие деца – чл.130 СК. Въпреки това съдебната практика приема, че отказа на ненавършили пълнолетие наследници може да се допусне след предварително разрешение на районния съд, при очевидна за тях полза. Такива са случаите, при които наследството е обременено само с пасиви.
Отказът от наследство също не може да бъде направен при модалитети. Приемането и отказа от наследство могат да бъдат засегнати и от недостатъци. Например когато бъде упражнено насилие или заплашване, или когато те са извършени при измама. Грешката не води до недействителност на отказа и на приемането на наследството. Оспорването на отказа и на приемането могат да бъдат направени по съдебен ред чрез един установителен иск със всички допустими от закона доказателствени средства. Искът за унищожаване на отказа може да бъде предявен в едногодишен срок от узнаване на основанието, което води до порок на извършеното правно действие, но не по-късно от три години след неговото извършване.