46. Недействителност на завещанието.

За да породи правните последици завещателния акт трябва да отговаря на всички изисквания за действителност на юридическите актове.
Завещания, които са засегнати от определени пороци могат да бъдат нищожни или унищожаеми.
Нищожни са тези при извършването, на които не е била спазена предписаната от закона форма, а така също и когато липсва някой друг необходим елемент. Нищожните завещания като правна сделка не пораждат правно действие и не могат да бъдат потвърждавани.
Унищожаеми завещания притежават всички елементи, които законът изисква за тяхната действителност, но са засегнати от друг порок. Унищожаемите завещания пораждат правни действия, но техните последици могат да бъдат анулирани с обратна сила от заинтересованите лица. Унищожаемите завещания могат да бъдат потвърждавани с писмен акт от заинтересуваните лица, в койот трябва да се посочи и конкретното основание за унищожаемост.
1. Нищожност на завещанието.
Правната уредба се съдържа в чл.42 ЗН. Според този текст завещателното разпореждане е нищожно :
- Когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание. Такива са случаите, когато е направено в полза на мъртвородено дете или на чужда държава.
- Когато при съставянето на завещанието не са спазен разпоредбите на чл.24 и чл.25(1) ЗН относно формата на завещателния акт. Например завещанието е без дата или подписът не е поставен в края на завещателния текст, или е съставено саморъчно завещание на компютърен текст и други.
- Когато завещателното разпореждане или изразения в него мотив, единствено поради който то е направено са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави. Същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни.
- Нищожно е завещанието, когато е съставено от две лица с един и същи завещателен акт. в тези случаи нищожността е поради противоречие на закона – чл.15 ЗН
- Завещателното разпореждане е нищожно при наличието на обективно противоречие. Субективният елемент е без правно действие.
- Нищожно е поради противоречие със закона и завещание, което се отнася до недопустим предмет. Например не може да се защитава само част от едно жилище.
- Заветът на една вещ е нищожен и когато завещателят не е собственик на вещта.
2. Унищожаемост. Унищожаеми завещания.
Унищожаемостта е уредена в чл.43 ЗН и основанията за това са следните :
- Завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава
- Когато е направено поради грешка, насилие или измама. В закона е употребен терминът „насилие”, който трябва да се разбира в смисъл на психическо въздействие върху лицето, защото ако липсва валидна правна воля при изготвяне на завещанието, то би било нищожно. На практика е невъзможно да се състави нотариално завещание при физическо насилие. Това е невъзможно дори и при саморъчното завещание, което трябва да бъде написано изцяло ръкописно. В чл.43 (2) ЗН е предвидено, че грешката в мотива е причина за унищожаване на завещателното разпореждане, когато мотивът, който е изразен в самото завещание е единственият, поради който то е било направено. Грешката като неправилно формирана представа за действителността може да се отнася до предмета на самото завещание или до лицето. Когато се касае до грешка в мотива завещанието може да бъде унищожено на общо основание, както и в останалите случаи. Така например – завещавам библиотеката си на моя племенник А, който се занимава с научно-изследователска работа, а в последствие установяваме, че никога не се е занимавал с такава дейност.
3. Някои особености на нищожните и унищожаеми завещания.
Нищожните завещания, които не пораждат правно действие, на същите всеки може да се позове, а при възникнал спор нищожността да бъде погасена с един отрицателен-установителен иск по чл.124 ГПК.
Унищожаемите завещания се оспорват с конститутивен иск, уреден в чл.44 Зн, във връзка с чл. 124 ГПК. Според чл.44 ЗН искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта и във всички случаи с изтичане на 10 години от откриване на наследството. Когато узнаването предшества откриване на наследството, 3-годишния срок започва да тече от откриване на наследството. Възражението за унищожаемост не е ограничено със срок.
С унищожаване на завещанието неговият ефект отпада с обратна сила и унищоженото завещание отменя и всички права на трети лица. Унищожаемите завещания, за разлика от нищожните могат да бъдат потвърдени от наследниците с писмен акт, в който се посочва основанието за унищожаемост. Потвърждаването има обратна сила и се счита, че завещанието има действие от неговото извършване. По отношение на третите лица, потвърждаването има действие за в бъдеще.