45. Отменяне на завещанието.

Завещанието урежда последната воля на завещателя и затова до деня на неговата смърт той може да го отмени. Според чл.38 ЗН завещанието може да бъде отменено изрично, с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания. Втория способ не се използва често на практика.
Саморъчното завещание може да бъде отменено и чрез неговото физическо унищожаване. Отмяната на едно завещание може да бъде изрична или да бъде извършена чрез конклудентни действия(подразбиращи се) в случаите, когато завещателното разпореждане има характеристиките на един завет.
Според чл.41 ЗН, отчуждаването изцяло или отчасти на една завещана вещ отменя завета относно това, което е отчуждено, дори и в случаите когато вещта бъде отново придобита от завещателя или когато отчуждаването бъде унищожено по други причини, освен поради порок на съгласието(тук е нищожен). Същото важи и в случаите, когато завещателят преработи завещаната вещ и тя изгуби своето предназначение и форма.
В съдебната практика се приема, че учредяването на ипотека върху завещания имот няма за последица отмяна на завещанието.
Завещание, което е отменено с последващо такова остава отменено, дори и когато последващото завещание не породи правно действие, поради това, че установеният наследник или заветник почине преди завещателя или се окаже недостоен, или се отрече от наследството или завета – чл.40 ЗН.
Отпадане на завещанието. Този въпрос е уреден в чл.54 СК, според който след развода бившите съпрузи губят изгодите, произтичащи от разпореждания в случай на смърт, направени преди това, освен ако в завещателния акт изрично е било посочено, че и след развода завещанието ще има правно действие.