44. Ограничение на завещателната свобода. Възстановяване на запазената част. Други въпроси свързани със завещателните разпореждания.

Завещателните разпореждания подлежат на тълкуване по правилата на чл. 20 ЗЗД Завещателните разпореждания подлежат на тълкуване по правилата на чл.20 ЗЗД, който се отнася до договорите, но се прилага съответни и спрямо едностранните волеизявление, съгласно чл.44 ЗЗД. Завещателните разпореждания могат да бъдат направени и с модалитети- условие, срок и тежест. Тежестта е клауза, с която завещателят налага на лицето да извърши някакво действие след неговата смърт. Неизпълнението на тежестта не води до отмяна на завещанието и съгласно чл.16 от закона заинтересуваните могат да искат изпълнението на наложената тежест. Само в случаите, когато тежестта е невъзможна тя няма да породи правно действие. Съгласно чл.20 – завещателното разпореждане не произвежда действие, ако лицето, в полза на което е направено почине преди завещателя. ЗН допуска извършване на завещания, с които завещателят може да посочи едно или повече лица, които да придобият завещаното имущество в случай, че наследникът или заветникът почине преди него, или се откаже от наследството или е недостоен да наследява. Това е т.нар. „обикновена субституция”, уредена в чл.21 (1) ЗН (например : завещавам на А разполагаемата ми част, а ако той почине преди мен – тя де се получи от Б) Действащият ЗН не допуска фидейкомисарната субституция и това изрично е предвидено във втората алинея на чл.21ЗН. според текста – завещателят не може да задължи наследника да запази завещаното му имущество и то да се предаде след неговата смърт на посочено от завещателя трето лице.
Възстановяване на запазената част.
Запазена и разполагаема част. За да осигури свобода на гражданите, ЗН предоставя възможност те свободно да се разпореждат с имуществото си, но тази свобода е ограничена с цел да се гарантират интересите на специална категория наследници, посочени в чл.28 ЗЗД, наричани „необходими наследници”. Това качество имат низходящите на починалия, родителите и преживелият съпруг. Частта извън запазената се нарича разполагаема част. Размерът на запазената част се определя в зависимост от броя на наследниците, които са призовани да наследяват и категорията, към която те спадат. Запазената част е установена в дробни части и е уредена казуистично в чл.29 ЗН. За определяне на размера на запазената част меродавен (важно значение има) е моментът на откриване на наследството, затова ако по време на извършване на завещанието не е имало наследници със запазена част, но в момента на смъртта е имало такива, ако завещателят е накърнил запазената част те могат да искат нейното възстановяване. И обратно – ако по време на извършването на завещанието е имало необходими наследници, но по време на откриването не е имало такива, със завещанието няма да бъде накърнена запазената част.
Възстановяване на запазената част. Това може да се извърши по реда установен в членове 30 до 37 на ЗН. Запазената част може да бъде накърнена само чрез безвъзмездни правни актове, каквито са дарението и завещанието. Възстановяването може да се иска в рамките на общата 5-годишна погасителна давност, която започва да тече по отношение на даренията от момента на откриване на наследството, а за завещанията от момента на упражняване на правата по тях. В този смисъл са и указанията дадени в Постановление №7 от 1973г. на Пленума на ВС. Съдебната практика приема, че възстановяването може да се иска чрез възражение и след изтичането на този срок, тъй като възражението не се погасява по давност.
Изчисляване на размера на запазената част. За да се определи разполагаемата и запазената част е необходимо да се вземе под внимание цялото имущество на наследодателя, каквото то е било по време на неговата смърт, включително и обикновената покъщнина. В тези случаи се образува една маса от всички движими вещи и недвижими имоти, които са принадлежали на наследодателя към момента на неговата смърт, включително и неговите вземания. Извън тази маса остава имуществото, което той е притежавал под отлагателно условие, което не се е сбъднало. Разполагаемата част се изчислява само върху чистия актив на наследствената маса, като се извадят дълговете, а така също и увеличението по чл.12 (2) ЗН. Към тази маса се прибавят и направените дарения, които се оценяват според стойността им, при подаряване на имотите, за движимите вещи, а за недвижимите според тяхната стойност към момента на откриване на наследството.
Ред за намаляване на завещанията и даренията. Най-напред се намаляват направените завещания с дробни части, като се върви от последното към предшестващите, когато те са повече от едно. Ако по този начин не може да бъде попълнена разполагаемата част се пристъпва и към намаляване на даренията по същия ред, като се върви от последното към предшестващите. Например :
Наследодателят е завещал 1/3 част от имуществото си, а има като необходими наследници 4 лица и преживял съпруг. Неговата разполагаема част не е 1/3, а е 1/6. В този случай съдът трябва да постанови намаление на завещанието от 1/3 на 1/6.