43. Съдържание на завещанието.

Законът придава голямо значение на формата на завещанието, но тя би останала без значение ако завещателния акт няма съдържание. Съдържанието съставлява разпорежданията на завещателя относно лицето или лицата, в полза на които е извършено това разпореждане и самият предмет, с който тези лица се облагодетелстват.
Завещателни разпореждания могат да се правят както в полза на наследници по закон, в които случаи освен завещаното им те получават и съответен дял по силата на наследяването по закон. Завещания могат да се правят и в полза на трети лица, извън кръга на наследниците по закон. Завещанието е акт на разпореждане с имуществен характер.
Видове завещатели разпореждания. Недопустимо е със завещанието да се правят разпореждания, с които да се възлагат задължения, а така също да се правят и разпореждания, при които пасивите да надхвърлят активите. Такива завещания нямат юридическа стойност.
С оглед на съдържанието на завещателните разпореждания те биват два вида универсални, наричани общи и частни, които се наричат заветни.
Универсалното разпореждане се отнася до цялото или дробна част от наследственото имущество, завещателното разпореждане, което се отнася до единично определено имущество представлява завет и предава качеството на заветник в полза на лицето, на което то е направено – чл.16(2) ЗН.
Заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на същата вещ, при откриване на наследството – чл.19(1) ЗН. Но заветът на определено количество родово определени вещи, макар в имуществото на завещателя да не е имало такива, при откриване на наследството е действителен – чл.19(2) ЗН. Заветът може да се отнася и до завещателни разпореждания.
Действие на завещателните разпореждания. С откриване на наследството се поражда правото да се приеме завещаното имущество. Заветникът, който е кредитор на наследството не може да води иск за делба. В ЗН се съдържат правила, според които наследник по закон или по завещание има право да получи завета, който му е направен дори и когато се откаже от наследството – чл.22 ЗН.
С изменението на ЗН от 1992г. се създава едно особено правило в чл.90 „а” ЗН – според този текст завещание и продажба на наследство, съставено и извършено след одържавяването или включването в ТКЗС, или други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху, които се възстановява няма действие за тези имоти. Разпоредбата на чл.90 „а” бива определена за противоконституционна с Решение № 4 от 1996г. записано в Държавен вестник бр. 21 от 1996г., в частта, в която е предвидено, че завещание съставян е след включването в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти на кооператори, собствеността на които се възстановява по чл.10 Закон за собственост и ползване на земеделски земи – няма действие за тези имоти.