42. Форма на завещанието .Съдържание на завещанието.

Общи положения. Завещанието съдържа волята на завещателя, която е изразена приживе и трябва да се изпълни след неговата смърт. Завещанието трябва да бъде извършено по такъв начин, че да изразява точно волята на завещателя, като изключи всякакви спорове в това отношение. За да осигури правилното изразяване на волята и точното й изпълнение, законът установява изискването за спазване на определена форма при извършване на завещанието. Завещанието трябва да бъде направено в писмена форма и неспазването й води до недействителност на завещателния акт. ЗН установява два вида завещание – нотариално и саморъчно.
Нотариалното завещание се извършва от нотариус в района на неговото действие. Нотариусът не може да отиде в район на друг нотариус и там да извърши нотариалните действия. Изискванията за дейността на нотариусите са установени в Закона за нотариусите и нотариалната дейност, а нотариалното производство е уредено в ГПК. На практика нотариалното завещание се извършва в кантората на нотариуса, но когато лицето не може да се яви лично при него, завещанието може да бъде извършено на друго място – например в здравно заведение, в дома на болния, в затвора и други места. Нотариусът не може сам да направи нотариално завещание. При извършването на нотариалното завещание нотариусът трябва да се убеди в самоличността на завещателя и да установи, че лицето е способно да извършва завещателни разпореждания. Нотариалното завещание се извършва в присъствието на двама свидетели, наричани инструментарни. Съгласно чл.24(2) ЗН завещателят изразява устно своята воля на нотариуса, която се записва от него така както тя е изявена, на компютърен или други машинен текст, или на ръка, след което нотариусът прочита завещанието на завещателя и отбелязва изпълнението на тези формалности в завещанието като означава мястото и датата на съставянето му. След извършването на тези действия завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. ЗН и ГПК предвиждат, че когато завещателят не може да се подпише, в завещанието трябва да се укаже причината за това преди прочитането на завещанието и завещателят да постави пръстов отпечатък от палеца на десния пръст, а когато това не е възможно –отпечатък от пръста на лявата ръка, а ако и това не е възможно да се посочи причината, поради която завещателния акт не може да бъде подписан.
Глухи, няма, слепи и чужденци също могат да правят завещание със тълковник преводач.
Саморъчно завещание.Саморъчното завещание е по-лесно достъпната форма на разпореждане, но саморъчно завещание може да бъде извършено само от грамотно лице. Законът изисква саморъчното завещание да бъде написано изцяло ръкописно, да съдържа дата, ден, месец и година, която дата може да бъде поставена в началото или в края на завещателния текст и да бъде подписано, а подписът трябва да бъде разположен в края на завещателното разпореждане. Саморъчно завещание не може да бъде съставено на машинен текст.
Законът не допуска изготвяне на саморъчно завещание от друго лице, макар и под диктовката на завещателя. Написването на саморъчното завещание може да бъде извършено с мастило, химикал или молив без оглед на техния цвят.
Означаването на датата на завещанието има важно значение за установяване валидността на завещателния акт, а така също при съставянето на ново завещание - правно действие ще има последващото, ако се отнася до същия предмет на предишното завещание. Саморъчно завещание е нищожно, когато завещателят е записал в него две различни дати, а така също и когато датата на завещанието е била поставена от друго лице, макар и със съгласието на завещателя.
Саморъчното завещание може да остане за съхранение у самия завещател, у трето лице или да бъде предадено за съхранение на нотариус. В случаите, когато саморъчното завещание се предава на нотариус за съхранение в негов личен или нает сейф, то трябва да бъде поставено в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол за приемане на завещанието върху самия плик и същият се подписва от лицето, представило завещанието на нотариуса и се завежда в специален регистър. Саморъчното завещание, оставено за пазене при нотариус може да бъде взето обратно само лично от лицето в присъствието на двама свидетели. В тези случаи за връщане на завещанието се прави бележка в книгата, в която е заведено завещанието и оттеглянето се подписва от завещателя, свидетелите и нотариуса.
След смъртта на завещателя, саморъчното завещание се обявява и процедурата е установена в чл.27 ЗН. Когато саморъчното завещание остане за съхранение при завещателя или трето лице не е необходимо същото да бъде поставено в затворен плик.
Обявяване на саморъчното завещание. На практика заинтересуваното лице подава молба до нотариуса за обявяване на завещанието. Нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол, в който се описва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото разпечатване. Този протокол се подписва от лицето, което е поискало обявяване на завещанието и от нотариуса. Когато саморъчното завещание не е предадено за съхранение на нотариус- всяко лице, у което то се намира, след като узнае за смъртта на завещателя трябва да поиска обявяване на завещанието. Не обявеното завещание не е нищожно завещание. В случаите, когато стане известно, че има завещание и то не се представя по искане на заинтересуваните, нотариусът поканва наследниците да поискат обявяване на завещанието. Ако те са неизвестни поканата се извършва чрез Държавен вестник. В случаите, когато няма наследници или същите не се явят, нотариус у когото се намира завещание може да го обяви в присъствието на прокурор, нотариалните завещания не се обявяват като саморъчните, а на заинтересованите лица се издават заверени преписи от завещанията, като се приподписва всяка една страница от тях, след като тези лица заплатят и дължимите такси