41. Завещателна дееспособност. Активна и пасивна способност при завещанието.

Завещателната дееспособност е установена в чл.13 ЗН, според който всяко лице, което е навършило 18 години и, което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество със завещание, което поражда действие след смъртта на завещателя. В тази връзка се поставя въпросът може ли едно лице, което е поставено под ограничено запрещение да извършва завещателни разпореждания, а така също могат ли и ненавършили пълнолетие да извършват такива правни актове. на практика нотариалните служби не допускат извършване на завещания от тази категория лица. Завещанието е личен акт и волеизявлението трябва да бъде направено без ничие съдействие. В случая е недопустимо нито представителство, нито попечителско сътрудничество. Освен това в чл.13 ЗН е установена забрана, неспособни да се разпореждат със завещание в случаите, когато макар и да не са поставени под запрещение те не могат да действат разумно. При съставянето на завещание законът изисква лицата да съзнават своите действия, да разбират смисъла и значението на същите и да могат да ръководят постъпките си. В чл.130 СК е установено изискването в случаите, когато се касае до разпоредителни действия с имуществото на ненавършили пълнолетие деца, в това число и на ограничено запретени, предварително разрешение от районния съдия, което се дава само ако то е в интерес на детето. Нещо повече – в същия текст се обявяват за нищожни отказът от права, извършването на дарения и даване на обезпечения с имуществото на ненавършили пълнолетие лица. Завещанието е такъв разпоредителен акт, с който лицето, което е извършило завещанието се лишава от свое имущество. Би могло да се поддържа и още един аргумент – ненавършилите пълнолетие и ограничено запретените лица, в преобладаващия брой от случаи не притежават имущество, с което да могат да се разпореждат със завещание. Има и още един, чисто морален момент- неприемливо и недопустимо е лица в такава възраст, в това число и ограничено запретени да се разпореждат с имуществото си по случай на смърт.
В правната теория, някои автори под влияние на правната уредба в германското законодателство (проф. Ц. Цанкова, проф. Е. Матеева) приемат, че е допустимо извършване на завещания и от лица, които са поставени под ограничено запрещение или са непълнолетни. Професор Тасев счита, че правната уредба у нас не допуска такива действия още повече, че завещанието е един личен акт, при който е недопустимо никакво сътрудничество, нито в лицето на родителите, попечителите и даване на разрешение от съда.
Завещанието трябва да отговаря освен на изискванията за форма, а също и на изискванията завещателят да е бил способен да завещава и този въпрос е свързан с активната способност при извършване на завещанието. Завещателят трябва да е притежавал завещателна дееспособност в момента на извършване на завещанието. Когато тези обстоятелства не са били на лице, завещанието е унищожаемо на основание чл.43 „а” ЗН. Такова завещание няма да стане действително, ако завещателя в последствие стане дееспособен и обратно, когато завещателят е бил дееспособен при извършване на завещанието, но в последствие е изпаднал в недееспособност. Физическите недостатъци на едно лице, което е направило завещание не водят до недействителност на завещанието. Завещание могат да правят слепи, глухи и глухонеми лица пред нотариус, чрез използване на тълковник или преводач, както и когато завещанието се извършва от чужденец.
Пасивна способност на завещанието.По начало всички ФЛ и ЮЛ могат да завещават по завещание. Единствено чужда държава не може да придобие по завещание недвижим имот, който се намира в Република България. – Тълкувателно решение ?№ 5 от 1968г. на Гражданската колегия?.
Могат да наследяват и лицата, които са били заченати при откриване на наследството, които са родени способни да живеят. Съгласно чл.14 ЗН завещателят може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество, но в във всички случаи завещателните разпореждания не могат да накърняват запазената част на необходимите наследници. ЗН до изменението му през 1992г. е съдържал ограничение във втората алинея, според която когато завещателят се разпорежда в полза на лица, които нямат право на запазена част, същият можел да се разпореди само с ½ част от наследството – по този начин другата ½ част е оставала резервирана за наследниците по закон, извън кръга на необходимите наследници. И в тези случаи, в текста на чл.14 Зн е било предвидено,ч е завещателят може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество, но само в полза на наследниците си по закон, на държавата и на обществените организации. Действащата правна уредба, след 1992г., предвижда възможност завещателят да се разпорежда с цялото си имущество, при спазване на запазената част на необходимите наследници.