40. Завещание – понятие и характеристика.

Наследодателя може да измени реда на наследяването по закон, като внесе промени в наследствените части и това може да бъде направено със завещание. Завещанието е едностранен, личен отменим и безвъзмезден акт, с който едно лице в установената от закона форма се разпорежда с имуществото си или с част от него в полза на едно или няколко лица. Завещанието е сделка по случай на смърт и то поражда правно действие след смъртта на завещателя. В ЗН са установени правила за валидността на завещателните разпореждания. Според чл.15 ЗН – две или повече лица не могат да завещават с един и същи акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица. От това следва, че законът не допуска извършването на съвместни завещания, но няма забрана обаче две лица с отделни завещания да извършват завещателни разпореждания – едното в полза на другото лице.
Завещанието трябва да бъде направено лично от завещателя. То не може да се извърши чрез пълномощник и при участието на попечител. Завещанието е формален акт и формата е елемент от фактическия състав за неговата действителност. ЗН урежда два вида завещания – нотариално, което се извършва пред нотариус и саморъчно завещание. Изискванията за форма на двата вида завещания са установени в членове 23 до 25 ЗН. Наред с тези изисквания, законът постановява изискването завещанието да съдържа разпореждане с имуществените права на завещателя след неговата смърт. Недопустимо е да се завещава издръжка и други лични права – пенсия, а така също и задължения. Със завещателния акт е извършва разпореждане по безвъзмезден начин с имуществото. По това завещанието прилича с дарението, но дарението е договор, а завещанието едностранна правна сделка. Дарението поражда правно действие автоматично, а завещанието след смъртта на завещателя. Завещанието може да съдържа няколко разпореждания с наследственото имущество.