4. Система на правото

Сложната природа на правото предполага и сложност на неговата структура. Основните вътрешни структури на правото се проявяват в двойки – частно и публично, материално и процесуално, вътрешно и международно. Делението на правото на частно и публично датира още от времето на римското право. Като частното право се свързва с интереса на частните лица, а публичното с правото на римската държава. Съществуват две основни теории относно делението на правото на публично и частно. Според теорията на интереса разграничението се прави с оглед на целите на правните субекти. Следователно в основата на частното право стои частно-правни интереси, а в основата на публичното право публично-правни. Според теорията на империума разграничението се прави на основата на характера на субектите, съответно – ако поне една от страните има публичен характер, то правоотношението е част от публичното право. Другото деление на правото е на материално и процесуално. Материалното право определя обема от права и задължения, които правните норми предоставят на субектите на правото, както и дава отговор на това какво поведение следва да имат субектите на правото по повод на реализирането на предоставените им правни възможности. Процесуалното право представлява вътрешен механизъм за защита на правните норми. Докато материалното право предоставя съответните права на правните субекти, то процесуалното определя начина за тяхната защита. Делението на правото на вътрешно и международно произтича от суверенитета на държавната власт. Вътрешното право определя отношенията в рамките на една държава докато международното право обхваща съответните международни отношения.
Системата на правото позволява да се обхване структурата на правото като единство на относително самостоятелно обособени звена каквито са правните отрасли, които на свой ред се подразделят на вътрешно обособени елементи каквито са правните институти и правните норми. Всеки правен отрасъл се характеризира със собствен предмет на регулиране и юридически режим т.е. Общи положения и специфични способи на въздействие върху обществените отношения. Към основните правни отрасли могат да бъдат отнесени конституционно право, административно, гражданско, финансово, наказателно и процесуално-правните процеси. С усложняването на правната материя към тези отрасли са се откроили и други структурни подразделения, които са със статут на самостоятелни отрасли. Най-интензивно това се наблюдава в гражданското право, където като самостоятелни отрасли са се обособили вещно, облигационно, трудово, семейно, наследствено и търговско.
Правната материя вътре в правните отрасли също се подразделя на относително самостоятелни структурни образования, каквито са правните институти. Те също се характеризират със специфика на регулираните от тях обществени отношения, както и със специфика на юридическия им режим.
Правна норма – част както от институтите на правото, така и от правните отрасли.