3. Развитие на демократическите учения в древна Елада

СТАРШИ СОФИСТИ – 5 век пр.н.е. робовладелска демокрация в Гърция достига своя разцвет, а Атина става икономически и политически център. ЗЛАТЕН ВЕК на атинската демокрация или ВЕКЪТ НА ПЕРИКЪЛ

Политическата мисъл получава своето развитие в произведенията на т.нар. СОФИСТИ – думата е производна на гръцката СОФОС, т.е. МЪДРОСТ, Под софисти се разбирали онези философи, които са обучавали желаещите на изкуството да се спори, да се доказва, да се говори пред публика – в съда и народното събрание. В центъра на тяхното внимание е намират въпросите на правото и политиката, морала, прийоми за доказване на определена теза, ораторско изкуство. По утвърдена традиция това са философите ПРОТАГОР, ГОРГГИЙ, ХИБИЙ, АНТИФОНТ – най-известен е Протагор, заради мита, в който се разказва за възникването на човешкото общество и според него първоначално човек се е различавал от животните само поради това, че са си служили с огън – научени от Прометей. Постепенно човекът еволюира, овладява знаятите, липсва въоръжение, живеят разпръснато и затова масово са изтребвани от дивите животни. Акцент- хората не са умеели да живеят в общество, заедно и когато са били заедно – те са се карали, спорели и боговете видели това и им дали чувството за срам и усещането за истина. Така хората станали съпричастни към справедливостта и политиката и се достигнало до човешкото общество. Този мит има заряд на политическо учение, тъй като отхвърля идеята за връщане назад към старината – кое е по-добре, да се върви назад или да се връща назад?! Защитава идеята за възходящото развитие на човек и за усъвършенстване на обществения живот.

Старите софисти подчертават изменчивия и относителен характер на човешките представи. За един и същи предмет е възможно да бъдат изказани две противоположни мнения и нито едно няма да е по-истинно от другото. Например, на болния храната му горчи, а на здравия – храната му е вкусна, но и двамата са прави.
Софистите достигат до идеята, че общо признати истини и единно благо не съществуват.
Протагор – мисъл – лозунг на софистите – МЯРКА ЗА ВСИЧКИ НЕЩА В СВЕТА Е ЧОВЕКЪТ
Развиват и учение за закона – утвърждават идеята , че законът е онази висша справедливост, за която не може да претендира нито един отделен човек, независимо от това, доколко той е мъдър или добродетелен. Законът е „ВЗАИМНА СПРАВЕДЛИВОСТ”. Нещо като сбор от индивидуални добродетели. Вървейки по пътя на тези разсъждения, софистите разглеждат ЗАКОНА дори като един своеобразен договор между хората. ХИБИЙ – „ТОВА, КОЕТО Е НАПИСАНО ОТ ГРАЖДАНИТЕ ПО ОБЩО СЪГЛАСИЕ И КОЕТО СЕ СЪДЪРЖА УКАЗАНИЕ, КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ И ОТ КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ВЪЗДЪРЖАМЕ”

АНТИФОНТ – приравнява, смята за синонимни, „справедливост” с „изпълнение на закона”, те са тъждествени. Справедливостта , според него се състои в това, да не се нарушават законите на страна, в която си гражданин.
Някои източници показват, че определени „софисти” критикуват обществения ред в гръцките полиси, на основата на противопоставянето между закон и природа. Антифонт твърди, че законите са изкуствени и произволни, докато в природата всичко става от само себе си. Сравнявайки с природата се достига до изводите:
за естествено равенство между хората. Природните нужди на всички хора са съвършено еднакви. Природата никога не е създала РОБ – всички хора са свободни. Тези изказвания са най-проста форма на критика по отношение привилегиите на аристокрацията.
Към първата половина на на 4 в. пр.н.е. софистиката търпи процес на Възраждане и изменение. Все повече поема в посока на риторика и логика. В редовете на младите софисти има представители на различни политически лагери – демократи и аристократи. Имат яростни идеологически врагове – Платон и Аристотел. Те рядко ги критикуват, произведенията им са по-популярни /и днес/ и под влияние на техните трактовки в днешно време „софистика” придобива смисъл за мнима и повърхностна философия, следователно и с негативен знак.

ДЕМОСТЕН – най-яркия оратор в Гърция – в неговите речи са убежденията на соифистите, до голяма степен идейното наследство на софистите служи векове по-късно за основа на редица ренесансови политически правни учения.