3. Функции и правомощия на Народното събрание – обща характеристика.

Народното събрание е общонационална представителна институция.

Функции на народното събрание
Функции – направление от дейността на държавния орган. Всяка функция има конкретни проекции в правомощията. Има две основни групи (те са условни):
- политически
- конституционни

Политически функции:
а/ интеграционна - на първо място се събират различни политически институции. Еманация на гражданското общество е Парламентът, където се намират всички значими социално-политически сили, където получават своето представителство институционално.
б/ стабилизиране, мирно регулиране на конфликтите в обществото; канализация на мирно преодоляване на конфликтите, които намират израз в парламента.
Общото благо - ядро от ценности около които се сплотява националната общност. Има различно съдържание през различните епохи; резултат от един фундаментален консенсус.
в/ мобилизиране на допълнителна подкрепа сред обществеността на дейността на парламента. Тези функции не са ясно изразени в конституционния текст.

Конституционни - реализирани са в конституционния текст,имат легална опора:
а/ законодателна - /класическа функция/ Парламентът е един вид легислатуря. Свързва със законодателния процес процеса на формулиране на общата воля. Общата воля е свързана с общото благо.
- Разделението на труда на пленума и комисиите на НС- израз на законодателния процес. Законодателна инициатива на депутатите и правителството. Правото на законодателна инициатива е гарантирана от конституцията възможност определена комисия да внесе законопроект в НС. Законите се правят от юристи специалисти - драфтери. Законопроектът се изработва на правни групи.

б/ Създаване и поддържане на правителството и то при парламентарен режим
- правителствата не се назначават от президента. НС избира мин- председателя и лестата, предложена от него.
- Вот на инвеститура; вот на доверие;
- В други страни президентът назначава МС.
- Колективна инвеститура - конституционно остаряло. В Европа се ползва с лична инвеститура - избира се и подкрепя само премиера, а той си назначава министъра. /персонална отговорност на премиер/
- Делегирано законодателство- МС създава закон. /Българската конституция не предвижда, когато МС идва на власт да даде програмата си на НС за одобрение/.
- Несъвместимост между министерския пост и депутатския. Депутатите след като станат министри не са депутати при формиране на МС. Не притежават двете качества едновременно.

в/ Ф-я- политическо импоксиране на правителството. Неюридически актове, които се издават от НС : Решения, Декларации, Обръщения;
НС посочва на МС къде да засили и къде да намали дейността.
Решения на НС- определя приоритетите, стратегиите= МС трябва да се съобразява с решенията – няма как МС да не се импоксира. Ако има програма, НС внася корекции в нея чрез мнозинство, стават определени импоксирания на МС.
- Парламентарен контрол- /политически характер/ НС не отменя актове на МС. Вот на доверие/ недоверие . Предназначението на парламентарния контрол- да задвижи механизмите на политическата отговорност на МС.
Парламентарен режим- реалното разделение на властите е на парламентарно мнозинство и парламентарно малцинство, а не на законодателна, изпълнителна и съдебна власт.
- Квазисъдебна функция на Парламента- инициира политическата отговорност на президента по нарушения на конституцията.