3. Правни норми

Правната норма е първичен градивен елемент от системата на правото. Тя е общо правило за поведение, прието от държавните органи, отправено към неопределен кръг от лица. Изпълнението й е осигурено със силата на държавната принуда. Правната норма определя правата и задълженията на правните субекти и има общозадължителен характер, който се гарантира със санкционни последици.

Три са елементите в структурата на правната норма – хипотеза, диспозиция и санкция. Хипотезата съдържа фактическите обстоятелства, при наличието на които правните субекти са длъжни да реализират правилото за поведение. Хипотезата посочва юридическите факти, от които възникват, видоизменят се или се прекратяват предвидените с ПН права и задължения на субектите на правото. Диспозицията представлява общото правило за поведение, което трябва да спазват правнозадължените лица, когато са изправени пред съответните юридически факти. Диспозицията определя правата и задълженията на правните субекти при наличието на обстоятелствата, посочени в хипотезата. Санкцията е неблагоприятната правна последица, която се предвижда при неизпълнение на предписаното правило за поведение. Тя е наказателна мярка за осъществяване на юридическата отговорност на правните субекти заради нарушаването на правните норми.
Правната норма не е задължително да съдържа и трите посочени елемента. Можe да съдържа само два от елементите или дори само един.

Въз основа на метода на правно регулиране правните норми се делят на: императивни, каквито са правните норми на публичното право, и диспозитивни, каквито са нормите на частното право. Според характера на предписанието правните норми се класифицират на: задължаващи – те установяват изискване за категорични задължения и правните субекти трябва да извършат точно определено положително поведение; забраняващи – забраняват определено поведение на съответните адресанти, т.е. изискват бездействие; оправомощаващи – дават определени възможности на правните субекти сами да определят своите права и задължения, в определени от закона рамки. Според обхвата на случаите, за които се отнасят, правните норми биват общи и специални. Друга класификация дели правните норми на абсолютно и относително определени. Правните норми се подразделят още на материални и процесуални.