3. Древен Китай: патерналистка концепция за държавата. Конфуций, Лао Дзи и др., китайските легисти.

1) Древен Китай - патерналистка концепция за държавата
Във времето на държавообразувателния процес в Древен Китай (VI-III в. до н.е.) се формират множество философско-политически школи. Наричан е като времето на "стоте школи". Централно място в политическата мисъл на Древен Китай заема учението на Конфуций. То фокусира в себе си възловите идеи, оказва огромно влияние върху другите учения, които или го доразвиват (Сюн Дзи), или аргументират тезите си, като му се противопоставят (Лао Дзи, легистите, Моцзи).
- В най-ранните извори на китайската социална мисъл е изложена идеята за борбата между космическите сили - светлината (ян) и тъмнината (ин), като източник на всичко установено в природата и обществото. Според китайски мислители небето е самостоятелна сила, която установява порядъка в поднебесното царство. Според Конфуций, всичко което се случва на земята е предварително определено от Небето. В учението на Лао Дзи "атомът" "Дао" пронизва както земята, така и небето; земята следва небето, а небето чрез "Дао" следва законите на космоса. Небето като определящ фактор присъства в ученията и на китайските легисти.
Идеята за небесната предопределеност на обществото и природата обяснява произходът на обществената организираност. В тази насока съществува единство в мненията на древнокитайските мислители. Човешката общност се приема като съвкупност от индивиди, обединени от обща съдба, наложена свише.
На този светоглед се опира и разпространената в Китай концепция за същността на държавата като едно голяма семесйство, подчинено на своя баща - владетеля, син на небето. Относно това обяснение китайските мислители са единодушни. То слага началото на социологическия подход в политическата мисъл и държавознанието конкретно. Всяка трайна човешка общност е вътрешно организирана и строго регулирана система от отношения, закрепени от общоналожени устойчиви норми на поведение. Основният й проблем е, кои са началата, определящи нормативния ред в държавата, кой е центърът, от който произтича и на който се крепи вътрешната нормираност и порядък в отношенията между членовете на държавата-семейство.
- Историческите извори показват, че още в дълбока древност китайското общество въвежда закона "фа" като социален регулатор успоредно с нормативната уредба от митологично-нравствен и традиционен характер. "Фа" се извежда като позитивно наказание, налагано при определени случаи. Спорът между известните мислите се води по повод какво е основанието на правото: дали то е израз на естественото равенство и справедливост, или израз на наложеното под заплаха от жестоки наказания поведение.

2) Конфуций
- Конфуций (Кун Фу Дзи) е древнокитайски философ, живял от 551-479 г. пр. н.е. Неговите възгледи са изложени в съчинението "Лун-юй" (Беседи и изказвания), съставено след смъртта му от неговите ученици.
- Проблем: мястото на индивида в новоорганизираната форма на общежитие - държавата; според него, държавата е невъзможна без семейството, като организационна форма и без нормативността като регулатор. Решението той намира в традицията - като организация и регулатор.
- Държавата: едно голямо семейство; членове - свързани здраво един с друг; действат нормите на авторитета; пет вида отношения между хората: баща-син, мъж-жена, между братя, между различни семейства и владетел-поданици; подчинение на по-младия към по-стария; хората заемат различно положение в държавата (глава на семейство, пълководец, владетел); социалното положение на индивида се определя от неговото раждане и той е длъжен да приеме обстоятелствата каквито са определени от небето.
Държавата, както и семейството може да съществува нормално само, ако всеки изпълнява своите задължения в интерес на общото благо, без да се допускат конфликти и борба между членовете на общността.
- Традицията: Общественият порядък произтича от установения и неоспорим морален стандарт, основан на традицията - човеколюбието, означен с термина "жен". Жен е нравствен принцип, който определя отношенията между хората. Човеколюбието има своето практическо реализиране в две категории: вътрешна (психологическа - духовна мотивация, изискване за синовна обич) - "сяо" и външна (формална - нормите на поведение, фактическите действия) - "ли". Именно "сяо" е основата на наложената от Конфуций духовна социализация. Тя е изведена като смисъл на човешкия живот.
Хармонията в държавно организираното общество за Конфуций се изгражда не върху правото, а върху нравствеността. Етичните норми са идеализация на семейната и обществена йерархия, основана на традициите. Съответно отношението на Конфуций към "фа" е отрицателно, наложеният дълг, според него, не може да се осъзнае чрез наказание.

3) Лао Дзи
- Китайски философ, съвременник на Конфуций; учението му е изложено в съчинението "Лао Де Дзин", съставено от последователите му.
- Проблем: според даоизма човешкото общество е естествена и неделима част от космоса; в основата му стои "Дао" - вратата към началото, корен на небето и земята; всички индивиди заедно и поотделно са част от природата - съществуват благодарение на "Дао" и затова трябва да живеят съгласно неговите правила; проявлението на "дао" в обществото Лао Дзи свързва с категорията "Де" (необходимите норми в обществения живот, имат повече естетствено отколкото социално съдържание); според даоистите на човек е необходимо само минималното за да преживее; "Дао" е абсолютизираното равенство до степен на отрицание на индивидуалността и свободата.
- Държавата: естествено присъщата форма на организация на обществото е едно патриархално семейство; равенство - еднаква природна същност на индивидите; държават е изкуствено творение, нарушаваща изискванията на "Дао" - връщане назад към родово-общинната организация.
4) Китайските легисти
- Школата: "Фа Дзи" - формира се през V-III в. пр. н.е. (Дзи Чан, Ли Куй, У Ци, Шан Ян, Шан Дао и Хан Фей); Хан Фей се приема за нейният класически представител.
- Държавата: институционален аспект - система от институции, чиято цел е да осигури благоденствието на обществото; средство за постигане - законът "фа"; социален регулатор - законът; според Хан Фей, "Дао" е всеобщ закон и основа на всички закони, "Ли" е съвкупност от проявленията на моралния дълг, а "Фа" е законът, който хората установяват в обществото и трябва да спазват; животът се определя от социалните условия и обществените интереси.
- Законът: Възприемането му като общозадължителен акт на държавната власт извежда концепцията за равенство пред закона. Елиминира се структурата на управленския елит, формирана на базата на родовата аристокрация. Освен наказания, Шан Ян включва и наградите.
Чрез теоритичните си схващания китайските легисти постигат: - легитимирането на моралната власт на "бащата" като държавна власт; - трансформирането на дейността по издаване на закони и тяхното прилагане чрез награди и наказания в държавна дейност; - институционализиране на бащата като пълноправен владетел.
В следствие на това схващането за държавата като голямо семейство става неубедително.