3. Понятие и принципи на държавната служба.

„Държавна служба” - в българското право няма такова понятие; доктрината очертава този институт.
„Държавен служител” – такова понятие има в българското право.

1. Понятие за държавна служба
- основен инситут на административното право;
- обществена служба – регламентира се със закон, а не със сключване на договор ( при договор има съгласуване на волите);
- трайна институция т.е. се характеризира с непрекъсваемост (не може работния ден да се прекъсва и да се затваря);
- свързана е с упражняването на държавната власт – държавният служител трябва да подпомага държавната власт;
- тя е правнорегламентирана на високо равнище – със закон, а не с инструкции, наредби и др.

2. Принципи на държавната служба
- принцип на законността – чл.116, ал.1, КРБ;
- принцип на лоалността - съблюдаване интересите на държавата;
- принцип за отговорност – държавните служители в качеството си на такива не се ползват с привилегия; (административна, гражданска, дисциплинарна и наказателна);
- осигуряване на стабилитет на държавната служба;
- политически неутралитет на държавния служител (не говорим за политическо членство в политическа партия; няма ограничение в политическите права на държавните служители – те могат да членуват в политическа партия. Политическият неутралитет означава, изпълнявайки служебното си задължение в работното си време, държавните служители трябва да работят нито против, нито за интересите на политическа партия);
- йерархическа подчиненост на държавните служители; този принцип се подчинява на принципа на законността => ако ни разпоредят горестоящите да извършим нарушение, не следва да го изпълним, защото заповедта е нищожна;
- държавните служители са подконтролни лица. Осъществява се административен, съдебен контрол върху тяхната дейност;
- липса на дискриминация при заемането на държавна служба (на расова, икономиеска основа и др) – чл.7, Закон за държавния служител.