3. Развитие на демократическите учения в древна Гърция

Робовладелската демокрация в Атина достига своя разцвет през 5 век пр.н.е. Атина става политически и икономически център на цялото гръцко общество. В историческата литература традиционно се е утвърдила метафората Златен век. Именно в това време се появява школата на т.нар. софисти и тъй като тази школа има своята историческа революция ние говорим са стари и млади софисти. Софисти идва от гръцката дума "софус" – мъдър. А с тази дума обикновено са наричани онези образовани хора, които са вещи в изкуството да се спори, вещи в изкуството да се говори в съда и в НС, центъра на тяхното внимание са въпросите на правото и политиката, морала, логическите изисквания към едно доказателство и ораторското изкуство. Към най-видните представители на старшите софисти са имена като: Протагор, Горгий, Хиппий и Анитифонт.
Името на Протагор се свързва най-вече с един известен мит – Първоначално човек се отличава от животните само по умението да си служат с огън, което те придобиват от Прометей. Постепенно хората овладяват отделните занаяти, но продължават да живеят разпръснати, на хората е неизвестно да се живее в общество, заедно и по някаква причина когато се съберат повече хора заедно то по някаква причина започвали раздори и тогава боговете дават на хората чувството за срам и чувството за справедливост. По този начин хората стават съпричастни към политическото изкуство, разбирано като изкуство да се живее заедно със други хора. Протагор заключава, че никоя държава не може да просъществува ако само единици владеят политическото изкуство.
Протагор подчертава субективния характер на човешките представи. За един и същ предмет могат да бъдат изказани по две противоположни мнения и нито едното от тях да не е по-вярно от другото. И тук прави извода, че общопризната истина и общопризнато благо не съществуват. Човекът е мярка за всички неща.
Един от представителите на старшите софисти, Горгий развива представата за относителността на морала, за отделни добродетели в мъжете, жените, в роба и в др.
Подобни концепции които отричат съществуването на блага по-късно са наречени етнически релативизъм.
ПО отношение на законът старшите софисти също имат своите възгледи. Те твърдят, че законите са онази висша справедливост, на която не може да претендира нито един човек, колкото й да е мъдър. Закона е някаква взаимна, споделена справедливост. Т.е. те разглеждат закона като една своеобразна форма на договор мужду отделните граждани. Хиппий твърди следното: Закон е това, което гражданите са написали по общо съгласие, това което може да се прави и това, от което трябва да се въздържаме, т.е. не бива да се прави.
Разработката на политико – правните идеи на демокрацият през 4-3 в пр.н.е започват демократи като Дермостен.