3. Държавни органи за външноикономически отношения

1. Държавни органи за външноикономически отношения у нас и техните функции
Всяка държава има свои органи за управление на нейните външноикономически отношения. Тези органи са държавни и представляват държавата, като субект на международното право в нейните външноикономически отношения с други държави или международни организации. Тези държавни органи са призвани да защитават икономическите интерес на държава ни, както и интересите на нейните поданици. Държавните органи за управление са две групи: вътрешни и задгранични. Критерият за делението е, че вътрешните действат на територията на страната ни, а задграничните действат на територията на друга или други държави. Вътрешните органи включат основно НС, МС, министерствата и други ведомства, които са ангажирани функции, засягащи международната търговия.
Задграничните държавни органи, от своя страна, могат да бъдат постоянни или временни. Първите, постоянните, осъществяват своите функции непрекъснато, регулярно, докато временните органи се създават ad hok, тоест създават се по конкретен повод, за да изпълнят точно определена задача. Тази задача те изпълняват еднократно, инцидентно. Към постоянните задгранични органи се включват търговските представителства на страната ни в други държави, а в някои случаи, когато такива няма функциите им се поемат от дипломатическите консулства на страната в съответната държава. Задачата на тези постоянни задгранични органи е да посредничат за развитието на икономическите отношения между нашата страна и приемащата държава. Държавата, в която те осъществяват своите функции. На практика се причисляват специалните икономически мисии или делегации (временни органи) на страната ни, изпратени в чужда държава или в международна организация. Тези мисии се създават за конкретен случай с цел да изпълнят точно определена икономическа задача, поради това те осъществяват дейността си до постигане на целта. В състава на икономическата мисия участва делегация, съставът на която се определя от компетентен държавен орган, в зависимост от ранга на мисията и задачите и, органът който е определя може да бъде МС или министър, като в акта за определяне на делегацията съответния държавен орган определя съответно и нейната компетентност, със същия акт се дава власт на ръководителя на мисията да представлява държавата.
Вътрешни органи
Народно събрание – неговото значение при осъществяване на ВИ политика се изразява в правомощието му да ратифицира, или да отменя международните договори, които пряко, непосредствено засягат външните отношения на страната. Тези договори зад. Подлежат на ратификация, и тя е условието да влезе договорът в сила. Договорите, които непряко засягат ВИО не се нуждаят от ратификация. Към тези, които подлежат на Р, се числят договорите, които засягат участието на нашата страна в МИ Организации и на второ място договори, които съдържат финансови задължения за страната.
Министерски съвет – осъществява общо ръководство на политиката на страната – външна или вътрешна, включително и на икономическата политика. МС осъществява не само общо ръководство на тази политика, но и ръководство върху държавните органи, които конкретно я осъществяват. В това отношение основна функция на МС се изразява в това, че той сключва и денонсира международните икономически договори на страната ни, в случаите които са определени в Конституцията и законите на страната. Той също гарантира за изпълнението на тези договори от нашата страна. От страна на МС тези функции се осъществяват от министър-председателя, който ръководи не само дейността на целия МС, но и дейността на отделните министерства. МС, освен това, представлява и то по право нашата страна при воденето на преговори и сключването на международни договори, както с други държави така и с международни организации.
Централният държавен орган, който осъществява общата и цялостна външноикономическа политика е Министърът на икономиката, енергетиката и туризма, но при осъществяването на дейността си той се подпомаган от други министерства, на които е възложено да осъществяват определени ресори, аспекти от външно-икономическата политика. Такива са министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът за управление на европейските фондове и др. В областта на външноикономическата транспортна политика определени функции има и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съответно министърът на земеделието, изпълнява задачи, във връзка с осъществяването на общата селскостопанска политика на ЕС и т.н.
Във всички случаи министърът на външните работи упражнява методическо ръководство и подпомага осъществяването на външноикономическата дейност, която е възложена на останалите министерства. Държавни ведомства също упражняват определени външноикономически функции, в случаите когато тези функции са свързани с техния предмет на дейност. Патентното ведомство осъществява външноикономическа политика на държавата в областта на интелектуалната собственост. В случаите, когато трябва да се включат споразумения в областта на конкуренцията, защитата на държавните интереси се упражнява от Комисията за защита на конкуренцията.
От Задграничните държавни органи, основни и най-важни са Търговските представителства на страната ни. Те действат на чужда територия, но те не осъществяват икономическа дейност, нито пък представляват държавата или българските търговци на територията на приемащата държава. Тяхната задача е да съдействат за засилване на икономическото, търговско и промишлено сътрудничество между българските търговците и търговците на приемащата държава. Конкретните функции на търг. Представителства се определят в българското законодателство, а тяхното правно положение се определя в двустранен договор сключен между нашата държава и приемащата, друга държава. На чело на нашите търговски представителства стои търговски представител, който се предлага от министерството на икономиката и се назначава, съответно освобождава от МС. В някои случаи нашата страна няма търговски представителства, тогава функциите на представителствата се осъществяват от търговско икономически съветници, които се назначават към нашите посолства. При осъществяването на функциите си и търговските представители а и търговско-икономическите съветници се ползват с дипломатически имунитет и привилегии.

2. Недържавни органи за външноикономически отношения у нас и техните функции
Такива органи се създават още от средата на 18 век под формата на търговски камари или палати. Съответната държава /не държавата, а частни лица/ вносител или износител на стоки учредяват такива камари като неправителствени организации, със задача да стимулират външната търговия на съответната държава. По настоящем в почти всички държави функционират търговски камари или палати и тези национални търговски камари са се обединили в международна търговска камара, която е международна неправителствена организация със седалище в Париж. У нас по настоящем функционират две такива организации – Българската търговско промишлена палата и Българската стопанска камара. БТПП е по-стара и с по-големи традиции в дейността си по съдействие, което осъществява на нашия бизнес в неговите външноикономически контакти. Централата е в София, има съответно и регионални звена в големите градове. Основната и функция е да осъществява чрез сътрудничество с други национални търговски палати контакти между български търговци и съответно търговците на чужда държава.
Наред с това БТПП решава и стопански спорове, включително и международни търговски спорове и в тази връзка, към нея функционира арбитражен съд.
Колкото до БСК тя е сравнително нова организация и се занимава преди всичко с хармонизиране на законодателството със законодателството на водещи държави, както и възприемането на примерните модели закони, изготвени от органите на ООН.