39. Преминаване на имуществото към държавата и общините.

В случаите, когато няма наследници по закон или по завещание, или когато наследниците се откажат от наследството съгласно чл.52 или изгубят правото на го приемат, в случаите на чл.51 ЗН - наследственото имущество преминава в полза на държавата и общините. Този въпрос е уреден в чл.11 ЗН. В тези случаи се поставя въпросът в какво качество държавата/общината получават наследственото имущество – дали те са особени наследници по закон или те придобиват права върху наследственото имущество, което не може да остане безстопанствено. Съдебната практика със Тълкувателно решение № 72 от 1960г. на Общото събрание на Гражданската колегия, приема че когато държавата получава наследството тя не става наследник, а го придобива поради факта, че няма други лица, които имат право да наследяват починалия. Това становище на ВС е прието под влияние на мотивите към законопроекта на Закона за наследството. В случаите на получаване на наследството от държавата и общините, то става съответно държавна или общинска собственост и по отношение на него се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността, Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост. До изменението на ЗН през 1999г. в случаите посочени в чл.11 ЗН - цялото наследствено имущество се е придобивало от държавата. След изменението една част от наследственото имущество преминава в полза на държавата, а други обекти се получават от съответната община. според чл.11 ЗН - когато няма лица, които могат да наследяват или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, то се получава от държавата с изключение на :
- Движимите вещи
- Жилищата
- Ателиетата
- Гаражите
- Урегулираните поземлени имоти (УПИ, а в закона е използвана старата терминология- „парцел”)
- Имотите предназначение предимно за жилищно строителство
Изброените стават собственост на общината, на чиято територия се намира.
Във връзка с приложното поле на чл.11 ЗН следва да се има предвид, че в закона няма срок за приемане на наследството. Наследниците изгубват правото да приемат наследственото имущество само в случаите по чл.51 ЗН, когато по искане на заинтересованите лица, районния съдия призовава лицето, което има право да наследява и му определя срок да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Ако в дадения срок наследника не отговори, той изгубва правото да приеме наследството.(до 1992г. е имало 5 годишен срок за приемане на наследството. Този текст се прилага когато има и други наследници, но някой от наследниците мълчи – не е направил волеизявление относно наследството - само тогава може да се загуби това право, като аго се загуби автоматично всеки друг от наследниците ще бъде облагодетелстван. Професора смята, че в чл. 11 включеният термин „или изгуби правото да го приеме” не е много коректен, тъй като това право не се губи с бездействието на наследникът). Когато са налице предпоставките на чл.11 ЗН държавата задължително приема наследството по опис съгласно чл.62,ал.2 ЗН. Въпросът в какво качество държавата придобива имуществото се поставя на практика и в областта на Международното частно право, в отношения с международен елемент. Ако се приеме, че държавата, чийто гражданин е починалия в чужбина придобива наследството като наследник, тя ще бъде в правото си да иска да и се предаде това имущество, когато наследството е открито в чужбина. Тези случаи не са малко и затова се налага при бъдеща промяна в ЗН да бъде предвидено, че в случите когато няма наследници по закон или те са се отказали от наследството – държавата придобива наследственото имущество у нас и в чужбина в качеството на особен наследник по закон при правилата на взаимност. (Този въпрос трябва да се уреди в Кодекса на Международното частно право – това значи, че ако чужденец почине тук, чужда държава да може да получи наследственото имущество, открито в България).