37. Наследяване по право на заместване.

При наследяването по закон по-близкият ред наследници изключва останалите редове, но в един и същи ред често влизат няколко лица от различни степени. В тези случаи наследството се предава на най-близкия по степен роднина и той изключва по-далечните (децата изключват внуците на починалият). Този принцип търпиизключение в случаите, когато по-близкият по степен роднина е починал преди наследодателя или е недостоен. В тези случаи при наследяването починалия или недостоен се замества от неговите низходящи. (мястото на сина се заема от неговия син). Останалите живи деца на наследодателя не изключват от наследството низходящите на починалия, а наследяват заедно с него (сестрата, която ще наследява с баща си, не изключва племенника си – наследството на майка им ще се раздели на три части – за баща му, за сина му и за сестра му). В случая е налице наследяване по право на заместване.
Под право на заместване се разбира правото на наследника да заеме мястото и встъпи в степента и правата на своя наследодател и да получи частта, която би се паднала на последния ако той беше жив в момента на откриване на наследството. Това означава, че правото на заместване представлява възможност на децата на един починал или недостоен да го заместят и да получат наследството. Това право на наследникът е самостоятелно право по силата на закона – чл.10,ал.1 ЗН, на лицето което наследява – то не упражнява чуждо право и затова действащия ЗН изоставя неточният термин в отменения закон – „наследяване по представителство”. Живи лица не могат да бъдат замествани, освен в случаите, когато те са недостойни. Лице, което е живо, но се е отказало от наследството не може да бъде замествано. Макар това изрично да не е предвидено в закона, то следва от разпоредбата на чл.53 ЗН, според който текст частта на отреклия се от наследство, уголемява дяловете на останалите сънаследници. При наследяването по право на заместване не съществува правоприемство между замествания и заместващия. По тази причина ЗН предвижда, че заместването се допуска и за лице, което се е отказало от наследството на възходящия, когото замества, или което е недостойно да наследи същия.
Наследяването по право на заместване се допуска най-напред в реда на низходящите на наследодателя без ограничение на степените. Според чл.10,ал.1 ЗН – низходящите на наследодателя, който са починали преди него или са недостойни се заместват в наследяването по закон от своите низходящи, без ограничение на степените. Във втората алинея на същия текст е уреден въпросът за наследяването по заместване на братята и сестрите, които са наследници по закон от трети ред. В чл.10,ал.2 ЗН е установено едно ограничение при наследяването по заместване – от редакцията на текста следва, че починалите преди наследодателя или недостойни братя и сестри се заместват от своите деца и внуци.
С Тълкувателно решение № 1 от 1998г. се приема, че и в тези случаи заместването е без ограничение на степените и разпоредбата на чл.10,ал.2 ЗН, която установява ограничението трябва да се счита за мълчаливо отменена. Този извод се налага при систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.8,ал.4 ЗН, чл.9,ал.2 и 3 и чл. 10,ал.2 ЗН, с изменението на посочените разпоредби през 1992г. не е била направена съответната промяна и в чл.10,ал.2 ЗН, което налага текстът на тази разпоредба да бъде приведен в съответствие с разпоредбата на чл.9,ал.2 ЗН. Според този текст, когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, правата на съпруга са в зависимост от продължителността на брака с починалия- до 10 и над 10 години.