36. Наследяване по закон – кръг и ред на наследниците.

ЗН установява два вида наследяване: по закон и по завещание. В първия случай към наследяване се призовават близките на наследодателя, които са посочени в чл.5-9,ЗН, а във втория случай – тези, които завещателят е посочил в завещателния акт.
Кръгът на наследниците по закон включва няколко реда наследници, които се намират в родствена връзка с наследодателя. В 1 ред са включени децата на починалия и по право на заместване техните низходящи (т.е. внуците на починалия); във 2 ред са възходящите родители на починалия (майка, баща); в 3 ред са братята и сестрите на починалия и по право на заместване техните низходящи (племеници на починалия), а така също и низходящите от втора и по-горна степен (баба и дядо на починалия); 4 ред са роднините по съребрена линия до 6 степен. Не всички наследници от този наследствен кръг наследяват едновременно. По-близките по степен роднини изключват по-далечните.
Наследниците от 1 ред (низходящите) изключват от наследяване наследниците от 2-ри и от 3-ти ред, а така също и роднините по съребрена линия до 6-та степен включително, които образуват 4-я ред, установен с изменението от 1992г. на ЗН, в който беше създадена новата ал.4 на чл.8. Когато няма наследници от 1 ред, наследството се наследява от 2 ред, който изключва наследниците от 3 и 4 ред. Наследниците от 3 ред (братята и сестрите и възходящите от 2-ра и по-горна степен) изключват от наследяване наследниците от 4 ред.
Преживелият съпруг не влиза в никой от редовете на наследниците по закон, а той наследява по силата на брачната връзка с починалия наследодател и е партньор при наследяването с онзи ред, който е призован към наследяване. Преживелият съпруг изключва от наследяването наследниците от 4 ред – чл.9,ал.3. В чл.8,ал.4 е казано, че при наследяването на роднините по съребрена линия до 6-та степен включително, по-близкият по степен и низходящ на по-близък по степен изключва по-далечния по степен роднина.
Ред за наследяване на роднините. В 1 ред наследници по закон са децата и по право на заместване техните низходящи, вкл. и осиновените деца. Родените деца извън брака, чийто произход е бил установен се приравняват по права с родените от брака деца. Когато наследодателя няма наследници от 1 ред, и наследството преминава към наследниците от 2 ред, то се получава от родителите на починалия или онзи от тях, който е жив – чл.6,ЗН. Ако починалият е оставил само възходящи от 2-ра и по-горна степен, наследяват по равно най-близките от тях по степен. 3 ред включва две групи наследници - братята и сестрите на починалия и техните низходящи по право на заместване без ограничение на степените, заедно с възходящите от 2-ра и по-горна степен. Заварените и доведените деца не са братя и сестри по смисъла на закона, ако не са били осиновени, и затова те не наследяват. В случаите, когато няма наследници от трите реда и преживял съпруг, наследството на починалия се получава от 4 ред наследници – роднините по съребрена линия до 6-та степен включително – чл.8,ал.4,ЗН.
Едно особено правило. В Устава на Българската православна църква е предвидено, че лицата, които са встъпили в монашески сан, наследяват на общо основание, но след встъпване с сан, тяхното имущество не може да бъде наследявано от наследниците им по закон. Преди да встъпи в монашески сан лицето трябва да се разпореди със своето имущество, а всичко, което придобие след това, принадлежи на манастира, в който лицето е брат – чл.106,Устава на Българската православна църква. С изменението на този текст пред 1970г. се допусна възможността монасите да се разпореждат с придобитото от тях имущество чрез завещание.
Наследствени права на преживелия съпруг. Преживелият съпруг е наследник по закон, но той не влиза в редовете на роднините, а наследява с този ред, който е призован към наследяване. При действието на СК’68г. в чл.14,ал.7 беше предвидено, че когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия в СИО, той не получава дял от частта на починалия в общността (т.е. децата получават ½, а останала ½ се получава от преживелият съпруг). СК’85г. отмени тази правна уредба и при смърт на наследодателя, преживелият съпруг получава своята ½ в прекратената общност, а другата ½ наследява по равно с децата (т.е. преживелият съпруг получава ½, а останалата ½ се разделя на 3 и децата и преживелия получават по 1/3 от нея). Тази правна уредба се запази в действащия СК в случаите на законов режим на общност. Индивидуалното имущество по починалия се наследява по общите правила на ЗН. Чл.9,ал.1,ЗН съпругът наследява част равна на частта на всяко дете.
С изменението на ЗН от 1992г. е създаден нов чл.9 „а”, според който наследниците на последващ съпруг не наследяват имуществото на починалия, когато към открито наследство се възстановява собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, ако този съпруг е починал, преди възстановяването на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца.
Последващ съпруг по смисъла на чл.9”а” ЗН е този, който е сключил брак с наследодателя собственик след одържавяване на имотите или включването им в ТКЗС, или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Следователно последващия съпруг не е имал принос в придобиването на имуществото на отчуждения собственик и затова когато той е починал преди реституцията, неговите наследници няма да наследяват новооткритото наследство. Целта на тази разпоредба е да се запазят интересите на роднините на наследодателя и да не се допусне неоснователно обогатяване на лица, външни от кръга на наследниците по закон.