35. Способност за наследяване. Недостойнство.

Способност за наследяване. ЗН по негативен начин определя кои лица имат качеството на наследници и могат да наследяват. Съгласно чл.2 не може да наследява този, който не е заченат при откриване на наследството и който е роден неспособен да живее. Според чл.1, ЗЛС всяко лице става правоспособно в момента на неговото раждане и от този момент той може да бъде носител на права и задължения. В чл.2,ЗН е установено изключение, че права имат и заченатите при откриване на наследството стига тези лица да са били родени способни да живеят, т.е. да са били жизнеспособни. Мъртво родените деца макар и да са живели като плод, не са правни субекти. В закона е установена една презумпция, че който е бил роден жив се предполага до доказване на противното, че е роден и жизнеспособен. Що се отнася до ЮЛ, които могат да наследяват само по завещание, законът изисква при откриване на наследството (смъртта на завещателя) те да са имали качеството на ЮЛ и да не са били прекратени.
Недостойнство. Понятие: в случаите на тежко провинение на наследника към наследодателя или неговите близки, указани в закона, едно лице, което поначало в било способно да наследява изгубва качеството на наследник като недостоен. Недостойнството има за последица лишаването на това лице от наследството. Недостойнството съставлява едно тежко провинение на наследника спрямо наследодателя и неговите близки. Основанията за недостойнство са уредени изчерпателно в чл.3,ЗН и някои от основанията, уредени в закона са сходни с тези, които са основания за отмяна на едно дарение, уредени в чл.327,б. А и Б,ЗЗД.
Според чл.3,ЗН недостоен да наследява е този, който:
1. Умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, негов съпруг или негово дете или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е било извършено при обстоятелства, които изключват наказателната отговорност, а така също и когато деянието е било амнистирано.
2. В случаите, когато наследникът е набедил наследодателя в престъпление, което се наказва с лишаване от свобода и в закона е добавено „или с по-тежко наказание”, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена. Втората част от съдържанието на б. Б трябва да се счита за мълчаливо отменена, т.к. престъплението набедяване, а така същото по-тежкото наказание от лишаване от свобода, каквото е доживотния затвор и доживотния затвор без право на замяна, не се преследват по тъжба на пострадалия, а с обвинителен акт на прокурора.
3. Третото основание за недостойнството урежда различни фактически състави, които са свързани с изготвянето на завещателни актове. Недостоен да наследява е и този, който е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или да отмени завещание или който сам е унищожил, скрил или подправил негово завещание или който съзнателно си е служил с неистинско завещание.
Недостойнството настъпва с извършването на самия факт на посочените деяние, но този факт трябва да бъде установен по съдебен ред с влязла в сила присъда или решение. Решението на съда има обратно действие, т.е. от момента на извършване на деянието се счита, че лицето е недостойно. Недостойнството се отнася лично до недостойния, то не се разпростира в/у неговите наследници. Наследникът, който е недостоен на посочените в чл.3 основания, не придобива права с/у наследството след смъртта на наследодателя.
В чл. 4, ЗН е предвидена възможност за опрощаване на недостояния наследник. Според този текст недостойният може да наследява, ако наследодателят го е признал изрично за достоен чрез акт с нотариално заверено съдържание или чрез завещание. Недостойният, в полза на когото завещателят е направил завещание, като е знаел причината за недостойнството, без изрично да го признал за достоен (да го е опростил) в този случай наследява само в границите на направеното завещание, а не и останалото наследствено имущество.
Материята следва казуистиката на отм. ЗН. Недостойнството се среща рядко на практика и този институт се нуждае от законодателни промени.