34. Наследяване. Наследство – съдържание, откриване на наследството.

След смъртта на лицето, неговото имущество остава. Преминаването на имуществото на починалия, нар. наследодател, към други лица – негови близки, нар. наследници, е наследяване или наследствено правоприемство. ЗН установява два вида наследяване: по закон и по завещание.
При наследяването по закон наследственото имущество се получава от лицата, които са посочени в ЗН, нар. наследници по закон (чл.5-9). В кръга на наследниците по закон са включени низходящите на починалия, възходящите – неговите родители и възходящите от 2-ра и по-горна степен, братята и сестрите и техните низходящи по право на заместване и роднините по съребрена линия до 6-та степен включително. В кръга на наследниците по закон влиза и преживелия съпруг по силата на брачната връзка м/у него и починалия наследодател. При наследяването по закон наследственото имущество се получава от лицата, които са указани в завещателния акт.
Наследници по завещание могат да бъдат както лица от кръга на наследниците по закон, така и трети лица, които не влизат в този кръг. В случаите, когато наследодателят се е разпоредил със завещание в полза на наследници по закон, те получават завещаното им имущество, заедно с дела, който е предвиден по силата на закона. В случаите, когато завещателният акт накърнява запазената част на необходимите наследници, същата може да бъде възстановена по реда, установен в чл.30-37,ЗН. Наследниците по завещание, които не влизат в кръга на наследниците по закон, имат качеството на трети лица, се явяват кредитори на наследственото имущество.
Наследяването по закон е явление, което е много по-разпространено в сравнение с наследяването по завещание.
При наследяването по закон наследниците придобиват наследството непосредствено от починалия наследодател като една съвкупност от права и задължения. Наследниците, които са приели наследството, не могат да приемат само една част от него и да се откажат от останалата част. Наследственото имущество, което преминава като една съвкупност от права и задължения, се нар. универсално или общо правоприемство. От това правоприемство трябва да се отличава частното правоприемство, което може да възникне в резултат на правна сделка и по-конкретно – по силата на завещателен акт. универсалното правоприемство възниква по закон и по завещание, когато наследодателят е завещал цялото си наследствено имущество или дробна част от него. Частното правоприемство може да възникне само по завещание в случаите, когато наследодателят е завещал конкретни обекти от наследственото си имущество. В тези случаи наследникът по завещание има качеството на заветник, а завещанието се нар. завет.
Наследство (наследствено имущество) - съдържание. Понятие: има случаи в практиката, когато с термина наследство се означава самият факт на преминаване на наследственото имущество към наследниците, всъщност наследството съставлява обектът на наследственото правоприемство. Тази съвкупност, която се наследява в закона се нар. наследство или наследствено имущество, а така наследствена маса.
В състава на наследството се включват само имуществените права на наследодателя, като: правото на собственост в/у недвижими имоти и движими вещи, облигационните права, придобити от наследодателя преди неговата смърт в резултат на различни правни сделки, а така също и вземанията за обезщетения, авторските права и възнагражденията. Личните неимуществени права на наследодателя се погасяват с неговата смърт. В наследствената маса се включват и задълженията на наследодателя. Наследството представлява една съвкупност от права и задължения, затова наследниците, които са приели наследството, съгласно чл.49,ЗН, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съразмерно стойността на дяловете, които те получават – чл.60,ЗН. В наследството се включват и задълженията, които произтичат от вреди, от финансови начети и други. Що се отнася до глобата, която е наложена на наследодателя – същата е наказание, и затова поначало наследниците не отговарят за нейното заплащане. В случаите, когато актът, с който е била наложена глобата, е влязъл в сила преди смъртта на наследодателя, глобата се събира след неговата смърт от наследственото имущество и затова наследниците отговарят и за нейното заплащане.
Следователно както правата, така и задълженията на наследодателя, образуват съдържанието на наследството. Не всички имуществени права и задължения преминават по наследство. Не преминава по наследство ограниченото вещно право на ползване по чл.56, т.к. то е лично, непрехвърлимо и се погасява със смъртта на наследодателя, което изрично е предвидено в чл.59,ЗС.
Правата и задълженията с оглед на личността на наследодателя преустановяват своето правно действие с настъпването на смъртта на същия. От такъв характер са задълженията, които възникват по силата на договор за изработка с оглед на личността – чл.269,ал.1,ЗЗД. Не преминават по наследство и правата и задълженията за издръжка. Пенсията, която наследодателят е получавал приживе, също не преминава по наследство, макар в Кодекса за социално осигуряване тя да е озаглавена като наследствена пенсия, наследниците не я наследяват, но те могат да получат пенсия след смъртта на наследодателя като лично право по специални разапоредби, установени в Кодекса са социално осигуряване.
По наследство преминават само тези права, които са наследодателят е притежавал приживе. Застрахователното обезщетение по застраховка живот в случай на смърт не се включва в наследствената маса. Правото да получи застрахователното обезщетение е лични право и принадлежи на лицето, което е посочено в договора за застраховка. Само в случаите, които не е посочено трето ползващо се лице застрахователното обезщетение се изплаща на неговите наследници.
Откриване на наследството. С настъпването на смъртта на наследодателя, се открива правната възможност за неговите наследници да придобият правата и задълженията, които той е притежавал и които не се погасяват с неговата смърт. Този юридически факт, при наличието на който възниква правото на наследяване, се нар. откриване на наследството. Наследството се открива не само в случаите на физическа смърт на лицето, но също така и в случаите на обявена смърт по реда, установен в чл.14,ЗЛС.
Починалите лица, чието имущество преминава по реда на наследяването към други лица, се нар. наследодатели, а лицата, които получават наследственото имуществено, се нар. наследници. Наследодатели могат да бъдат само ФЛ, а наследници – както ФЛ, така и ЮЛ. ФЛ, нар. граждани, могат да наследяват както по закон, така и по завещание. ЮЛ могат да наследяват само завещание. Държавата и общината като особен правен субект, също могат да наследяват по завещание, но в ЗН се съдържа и едно особено правило – чл.11, в които случаи държавата и общините могат да получат цялото наследствено имущество.
Наследството като една съвкупност от права и задължения, се открива в момента на смъртта на наследодателя в неговото последно местожителство, нар. постоянен адрес – това е мястото, където лицето се е установило да живее постоянно и преимуществено и вписано в регистъра на населението на съответната община.
Времето и мястото на откриване на наследството имат важно практическо значение. С оглед на времето на откриване на наследството, поначало се определят наследствените правоотношение м/у отделните сънаследници, т.е. кои от тях са призовани към наследяване. Не всички наследници по закон в кръга, установен в чл.5-9, наследяват едновременно. Към наследяване се призовава по-близкия ред наследници, който изключва всички останали. Наследниците по закон са подредени в 4 реда: в 1 ред влизат: низходящите на починалия; във 2 ред – родителите; в 3 ред – братята и сестрите на починалия и възходящите от 2-ра и по-горна степен; в новия 4 ред (създаден пред 1992г. – чл.8,ал.4) влизат роднините по съребрена линия до 6-та степен. Наследник по закон е и преживелия съпруг, който е партньор при наследяването на всеки един от редовете, които са призовани към наследяване. Преживелият съпруг изключва от наследяването наследници от 4-я ред и сам получава цялото наследство.
Времето на откриване на наследството има и значение за приложимия закон към възникналите наследствени правоотношения.
Местооткриването на наследството има значение за определяне на компетентните органи, които трябва да извършат съответните действия във връзка с откритото наследство. Местооткриването има значение и с оглед на местната подсъдност на исковете за защита на наследствените права. Според чл.110 исковете за наследство, включително за делба на наследството се предявяват по мястото, където е открито наследството.
Следва да се има предвид, че мястото на откриване на наследството може да не съвпада с мястото на смъртта на наследодателя. Ако наследодателя има постоянен адрес в София, а почине на друго място, счита се, че мястото на откриване на наследството е София.