33. Понятие за наследствено право.

Наследственото право е тази част от ГП, която урежда имуществени отношения, които се пораждат по повод смъртта на лицата и преминаване на имуществото им към други лица, които са приели това имущество. наследствените правоотношения възникват на основаната на собствеността. В своето развитие наследственото право като обективно право е изминало дълъг път, който е свързан с развитието на собствеността и семейството. Наследственото право е тясно свързано със семейните отношения. Поначало наследственото имущество преминава към членовете не семейството на починалия. В ЗН е установен кръгът на наследниците по закон. По отношение на най-близките от тях законът установява предимство – една запазена част, която наследодателят не може да накърнява с безвъзмездни правни сделки, каквито са дарението, което е договор, и завещанието, което е едностранна правна сделка. Тези лица се нар. необходими наследници и в този кръг влизат низходящите на починалия (деца, внуци, родителите – като възходящи, и преживелият съпруг). Правата на тези наследници са уредени в чл.28 и чл.29,ЗН. В кръга на необходимите наследници не влизат братята и сестрите и други наследници по закон.
Във връзка с наследяването има случаи в практиката, при които се смесват понятията наследствено право като обективно право и правото на наследяване. Правото на наследяване за разлика от наследственото право, е едно субективно право на наследниците, което обхваща правото да приемат или да се откажат от наследството.
Наследственото право като обективно право в различните правни системи урежда по различен начин отделните наследствени правоотношения. В страните на континентална Европа са в сила гражданските кодификации, разработени по образец на Френския граждански кодекс от 1804г., на Италианския граждански закон от 1865г., заменен с Гражданския кодекс от 1942г. и на Германския граждански кодекс от 1896г. Англо-американското право в областта на наследяването не е кодифицирано. В САЩ то се отличава с различията на отделните щатски законодателства. Въпреки разнообразието в правните уредби, отделните кодекси имат една и съща цел. Различията в правните уредби се дължат на различието в степените на развитие на отделните страни и на някои техни национални особености.
Българското наследствено право. Материята на наследственото право у нас беше уредена в отменения ЗН’1890г., който беше отменен мълчаливо (тацитно) с действащия ЗН от 20.04.1949г. в сила и днес с някои промени, по-съществени от 1992г. Отм. ЗН беше създаден по образец на западноевропейското право и по-конкретно чрез възприемане на законодателните разрешения на ФГК и на ИГЗ. Редица разпоредби на отм. ЗН, следвайки правната уредба на неговите първоизточници, установяваха неравенство в правата на наследниците. Така например в чл.21,ал.3,отм. ЗН, при наследяването на непокрити(незастроени) недвижими имоти и на движими вещи, които са принадлежност на земеделското стопанство, частта на низходящите от мъжки пол, беше два пъти по-голяма от тази на низходящите от женски пол. Освен това наследниците от мъжки пол можеха да задържат дяловете на своите сънаследници от женски пол, които вече са омъжени и да заплатят стойността на техните дялове чл.240,ал.2,отм.ЗН. Този закон уреждаше в специален раздел 4, озаглавен „За наследството на незаконно родените” – правила, които ги поставяха в неравноправно положение в сравнение с другите наследници. Когато тези лица наследяваха заедно със законните деца, родени в брака или техни низходящи „незаконно родените вземаха само половината от частта, която би им се паднала, ако бяха законни”. Законните имаха право да платят припадащата се част на незаконните с пари или друго наследствено недвижимо имущество – чл.29,отм.ЗН. Наред с това, незаконно родените, макар и припознати не можеха да наследяват роднините на бащата или на майката. Отм. ЗН установяваше неравенство и в правата на преживелия съпруг в случаите на конкуренция с низходящи, наследственият дял на съпруга беше в зависимост от броя и пола на децата. При две и по-малко деца, той получаваше половината от частта на всяко дете. Когато децата са от различен пол, неговата част беше равна на частта на дете от женски пол, т.е. половината от частта на дете от мъжки пол (чл.38). Освен това наследниците можеха да изкупят правата на преживелия съпруг срещу установяване в негова полза на пожизнена рента или предоставяне право да събира приходи от недвижимите имоти, които се определяха като се държи сметка за особените обстоятелства на всеки случай – чл.104,отм.ЗН.
ЗН’49г. внесе съществени промени в областта на СП, като възприе установения преди това принцип с Наредбата-закон за изравняване на правата от лицата от двата пола, равенство в правата на всички граждани и еднакви условия за упражняване на тези права. ЗН’49г. като непосредствен източник на наследственото право има връзка с редица други граждански закони, които съдържат правила, отнасящи се до наследяването. Такива актове са: СК, ЗЛС, ЗС, ЗДС и ЗОС, ЗУТ, Авт.право, ЗЗД, ГПК и др. Освен вътрешноправната уредба, съществуват и международни договори и съглашения на нашата страна с други държави. В областта на ГП и СП в отношенията с международен елемент, РБ има сключени повече от 30 двустранни договори с държави от различните континенти. Отношенията с международен елемент се уреждат и с Регламенти, а за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на кодекса на МЧП.
Терминът НП се използва с 3 значения:
1. Като обективно право е система от правни норми, които уреждат наследствени правоотношения;
2. Като наука НП включва научните изследвания на отделните институти на обективното право и връзката им с практиката;
3. Като учебна дисциплина това са знанията, които се преподават на учащите се за действащото право и практиката с цел да се създадат у тях навици за самостоятелно тълкуване и прилагане на правните норми.