31. Особени видове издръжка.

Особените видове издръжка могат да бъдат систематизирани в 4 групи:
1. Издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родители – чл.143;
2. Издръжка на пълнолетни учащи се деца от родители – чл.144;
3. Издръжка на бивш съпруг – чл.145;
4. Изплащане на присъдена издръжка от държавата – чл.152
Издръжка на ненавършили пълнолетие деца – според чл.143 всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материални състояние да осигури условия на живот, необходими за развитието на детето. С по-голямо значение е разпоредбата на чл.143, ал.2, според която родителите са длъжни да издържат ненавършилите пълнолетие деца, независимо от това дали те са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Те дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството (ал.3). Формулировките на ал.2 и ал.3 са императивни и затова в правната теория проф. Ненова поддържа, че дори нуждите на ненавършилите пълнолетие деца да са задоволени и те да могат да се издържат от имуществото си, издръжка се дължи във всички случаи, макар и в символичен размер.
Постановление 5/1970г. на ВС, с което прие, че когато нуждата на ненавършилите пълнолетие е задоволена, издръжката се явява безпредметна, освен това, издръжката, която се дължи, трябва да задоволява неотложни нужди на детето, а не да насърчава спестовност. Освен това, счита се, че воденето на искове за определяне на издръжка, макар и на символичен размер е неоправдано и не води до ефективност, процесуална икономия и бързина в производството, затова макар двете разпоредби да са формулирани стриктно и да съдържат императивни правила, при тяхното тълкуване те трябва да бъдат адаптирани (приспособени) към конкретните социални нужди. Проф. Тасев счита, че дадените тълкувания в Постановление 5/1970г. на Пленума на ВС са приемливи и правилни, а императивният характер на двете разпоредби следва да се тълкува в смисъл, че те имат за цел да стимулират правнозадължените лица към точно изпълнение на техните задължения. Тези разпоредби имат и превантивен характер и ще намерят приложение и в случаите на изплащане на издръжка от държавата на основание чл.152, в които случаи държавата има регресен иск с/у неизправните длъжници.
В случаите, когато нуждата на ненавършилите пълнолетие деца е незадоволена и съдът определи размерът на дължимата издръжка по правилата на чл.142 (според нуждите на едната страна и възможностите на другата), в тези случаи по искане на родител или на лице, което осъществява заместваща грижа по смисъла на чл.137, съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето в размер до който родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, в който се дължи добавката. Тази добавка не се включва в издръжката.
Издръжка на пълнолетни учащи се деца от родители. Издръжката на пълнолетни учащи се беше въведена в първия СК’68г. и беше съответно изменена със СК’85г. Според действащия Кодекс, който запази в основни линии уредбата в отменените кодекси, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако те учат в редовна форма на обучение в средни и висши учебни заведения за срока на обучение до навършване на 20 годишна възраст при обучение в средно заведение и при навършване на 25 годишна възраст във висши учебни заведения. Тази издръжка се дължи, когато учащите се не могат да се издържат от своите доходи или от имуществото, което те притежават и ако родителите могат да дават издръжката без особени затруднения. Издръжката по чл.144 се дължи както от родители, които са в брачна връзка, така също и тези, които са във фактическа раздяла или бракът им е бил прекратен с развод. Издръжката по чл.144 се дължи и от единствен родител в случаите, когато бракът е бил прекратен поради смърт на другия родител. Основното изискване е издръжката, от която се нуждаят пълнолетните учащи се да не създава особени затруднения за техните родители. Освен това учащите се да нямат други доходи и да не могат да се издържат от тях и от имуществото си.
Когато учащият се встъпи в брак се прилага чл.140. Ако другият съпруг няма доходи и не може да издържа учащия се се прилага чл.144.
Издръжка на бивш съпруг. Уредена е в чл.145 – невиновният за развода съпруг има право на издръжка, от това следва, че при развод по вина на двамата съпрузи, издръжка не се дължи на никого от тях. Когато бракът се прекратява по исков ред поради дълбоко и непоправимо разсттрсойство без вина, съгласно чл.49, съпрузите при всяко положение на делото могат да изложат пред съда споразумение по всички или по някои последици от развода, в това число и относно издръжката. Ако бракът се прекратява по взаимно съгласие по чл.50, съпрузите са длъжни да представят споразумение, в което да уредят и въпросът, свързан с издръжката м/у тях след развода, съгласно чл.51, СК. Издръжката на бивш съпруг се дължи най-много до 3 години, ако не е уговорен по-дълъг срок. Този срок може да се уговори със споразумението, което съпрузите представят пред съда в случаите на чл.49 и чл.50. Съдът може да продължи срока от 3 години, ако получаващият издръжката е в особено тежко състояние от една страна, а правнозадължения от друга страна може да дава издръжката без особени затруднения. Присъдената издръжка на бивш съпруг се прекратява автоматично, когато той встъпи в нов брак.
Изплащане на присъдена издръжка от държавата. В отменените кодекси се съдържаха специални разпоредби, които уреждаха доставянето на издръжка от държавата чл.92, отм. СК за сметка на правнозадълженото лице и поема на издръжка от държавата чл.93 по реда на общественото подпомагане. Действащия СК изостави този режим и уреди въпроса в чл.152, в който бяха направени редица изменения и допълнения. Според чл.152 държавата изплаща присъдената на ненавършили пълнолетие български граждани издръжка за сметка на неизправния длъжник в размер, определен със съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на РБ. За 2012г. максималният месечен размер на издръжката, която се изплаща от държавата е определен на 60лв. Изплащането в тези случаи се дължи, когато по изпълнителното дело бъде установено, че неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху което да се насочи принудително изпълнение. Несеквестируемите права са уредени в чл.444 и чл.446, ГПК. Държавата не изплаща присъдената издръжка по чл.145 на бивш съпруг. издръжката се изплаща считано от първия ден на месеца, който следва месеца, през който са установени обстоятелствата по ал.2. …
Издръжката се изплаща от съответната община, в района на който е образувано производството.