31. Привилегии и имунитети на нещатните консули.

По въпроса за института на нещатните консулски длъжностни лица в държавните няма единно, общо мнение. Отделните страни имат различно становище, а следователно и практика по този въпрос. Това особено проличава при подготовката и приемането на Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. Някои от държавите са били за запазване и дори за разширяване института на нещатните консулски лица. Докато други са били против и са отричали необходимостта от нещатни консулски длъжностни лица в установените консулски отношения.
В резултат на различните мнения и практика в съвременните консулски отношения е възприет принципа за правото на всяка държава да решава сама дали ще назначава и приема нещатни (т. нар. "почетни") консулски длъжностни лица.
Държавите, които признават института на нещатните ("почетни") консули, предоставят редица преимущества, привилегии и имунитети не само на консулските представителства, чиито ръководители са щатни консулски длъжностни лица, но и на такива, които се оглавяват от нещатни (почетни) консулски длъжностни лица. Предоставените преимущества, привилегии и имунитети на консулските представителства независимо от статута на техните ръководители (щатно или нещатно консулско длъжностно лице) са еднакви според Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. относно: облекчения, свързани с работата на консулството (чл. 28); ползване на държавно знаме и герб (чл. 29); съдействие за осигуряване на помещение (чл. 30); свобода на движение (чл. 34); свобода на съобщения (чл. 35); задължителни уведомявания по смисъла на чл. 37; връзки с държавата на пребиваването (чл. 38); право на консулски такси (чл. 39); задълженията на третите държави при форсмажорни обстоятелства (чл. 54, т. 4); и по въпросите, свързани с консулските служебни помещения според чл. 55, т. 2 и т. 3.
Когато става въпрос за личните привилегии и имунитети на нещатните (почетни) консулски длъжностни лица, трябва да се има предвид, че при тяхното арестуване или предварително задържане трябва задължително да бъде уведомена представляваната държава (чл. 42); те се ползват също с имунитет по отношение на юрисдикцията на държавата на пребиваването за действия, свързани с изпълнение на техните консулски функции (чл. 43); те не са длъжни да дават свидетелски показания по въпроси, свързани с техните консулски задачи (чл. 44, т. 3).
Нещатните консулски длъжностни лица, както и щатните, са задължени да уважават законите и правилата на държавата на пребиваването, така, както това е посочено в чл. 55, т. 1 на Конвенцията от 1963 г.
Началото и прекратяването на привилегиите и имунитетите на нещатните консулски длъжностни лица по време е същото както за щатните консулски длъжностни лица (чл. 53).
Освен посочените преимущества, привилегии и имунитети трябва да се има предвид, че нещатните консулски длъжностни лица имат и някои преимущества, привилегии и имунитети, които отделно са посочени от Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. а именно:
а) освобождаване от митнически сборове (чл. 62);
б) при образуване на наказателно дело срещу нещатно консулско длъжностно лице на него се дължи специално уважение, произтичащо от неговото официално положение и съответното производство трябва да се образува във възможно най-кратък срок (чл. 63);
в) държавата на пребиваването"... е длъжна да представя на почетно консулско длъжностно лице закрила, която може да бъде необходима във връзка със заеманото от него официално положение" (чл. 64);
г) подобно на щатните консулски длъжностни лица, нещатните консулски длъжностни лица също се освобождават в държавата на пребиваването от всякакви задължителни регистрации спрямо чужденците или необходими разрешения във връзка с тяхното жителство.
д) нещатното консулско длъжностно лице се освобождава от установените в страната на пребиваването данъци, такси и мита, които се дължат за получаването от него възнаграждение при изпълнение на възложените му консулски функции (чл. 66);
е) по принцип нещатното консулско длъжностно лице се освобождава от установените в държавата на пребиваването трудови и държавни повинности, независимо от техния характер, а също и от военни повинности, като реквизиции, военни контрибуции и настаняване на военни
(чл. 67).
Правното положение на нещатните консулски длъжностни лица може да бъде предмет на правна уредба и чрез вътрешното законодателство на съответните държави.
В България основен нормативен акт по въпроса за нещатните консулски длъжностни лица е Постановление № 141 от 19 юли 1991 г. за приемане на Наредба относно реда за назначаване и приемане на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица. Този нормативен акт е приет в съответствие с цитирания чл. 68 от Виенската конвенция за консулските отношения, че "Всяка държава е свободна да решава дали ще назначава или приема почетни консулски длъжностни лица".
Почетните консулски длъжностни лица могат да бъдат не само български, но и чужди граждани. Характерно за тях е също, че те имат право да се занимават и със своя професионална или друга дейност при условие, че тя не свързана със специфичните им консулски функции.
По смисъла на чл. 2 (3) на цит. Наредба почетните консулски длъжностни лица на България не могат по комулация, т. е. едновременно да изпълняват консулски функции и на други държави.
Назначаването и освобождаването на почетните консулски длъжностни лица се извършва от Министерския съвет по препоръка на министъра на външните работи.
Същевременно почетните (нещатни) консулски длъжностни лица имат следните допълнителни специфични функции, които са посочени в чл. 5, ал. 2, от цит. Наредба:
1. чрез съответния консулски регистър и картотека да водят на отчет българските граждани, които имат статут на постоянно пребиваващи в страната на пребиваване и се намират на територията на консулския окръг;
2. по отношение на българските граждани да изпълняват функциите на длъжностно лице по гражданското състояние, като например сключване на брак, издаване на акт за раждане и др;
3. да съдействат по всички въпроси, свързани с българското гражданство;
4. да извършват необходимата дейност за издаване на задгранични паспорти за българските граждани, постоянно живеещи на територията на консулския окръг;
5. имат необходимите нотариални правомощия по имуществени въпроси на българските граждани;
6. да защитават интересите на българските граждани и юридически лица при откриване на наследство на територията на страната по пребиваване;
7. да представляват или вземат необходимите мерки пред съдебните и други органи на приемащата държава за защита на законните права и интереси на българските граждани, ако последните не са в състояние своевременно да защитят тези свои права и интереси;
8. консулските длъжностни лица имат всички права по смисъла на чл. 36 от Виенската конвенция за консулските отношения за осъществяване на връзка с българските граждани, ако те са арестувани, изтърпяват наказание в затвор или при друга форма на задържане в приемащата държава.
На територията на приемащата държава българското консулство може да събира съответните такси за извършваните консулски услуги, част от които могат да се използват за покриване на разноските по изпълнение на съответните консулски функции.
За разлика от щатните консулски длъжностни лица, тези които са почетни, т. е. нещатни, нямат правото, ако не са български граждани:
а) да провеждат разпити във връзка със съдебни поръчки;
б) да провеждат разследване при произшествие, а така също не могат да разглеждат и решават спорове между членове на български корабни или самолетни екипажи;
в) те нямат също така правото на контролни и инспекционни проверки по отношение на военни кораби, плаващи под български флаг (чл. 5 (4) от цит. Наредба).
Когато става дума за привилегиите и имунитетите на почетните консулски длъжностни лица и на ръководените от тях консулства, трябва да се посочи, че по принцип те са същите като при щатните, но при условие, че са свързани със съответните консулски функции и са съобразени с вътрешното законодателство на приемащата държава.
Почетните консулски длъжностни лица прекратяват своите функции, както и щатните при условията, посочени в чл. 25 от Виенската конвенция за консулските отношения. В тази връзка трябва да се добави, че почетните консулски длъжностни лица не могат да прекъсват своите консулски функции за срок, по-голям от три месеца. Ако е необходимо по-продължително време те да бъдат освободени от консулските си задължения, то това е възможно само с разрешение на българския министър на външните работи (чл. 9 от цит. Наредба).