30. Задължение за издръжка.

Понятие. Задължението за издръжка е уредено с разпоредбите на чл.139-152, СК, като най-значителни са промените в същия във връзка с изплащането на присъдената издръжка от държавата, с последните промени в ДВ бр. 100/2010г. По най-общата си характеристика задълженията за издръжка са законни задължения на определени членове на семейството да осигуряват средства за съществуване на други нуждаещи се членове на същото семейство. Синонимния термин на задълженията за издръжка е алиментни задължения. Терминът alimentum означава храна, средства за препитание. Според проф. Ненова задълженията за издръжка се определят като установени от закона, въз основа на семейната връзка строго лични и безвъзмездни задължения на определени членове на семейството да доставят средства за съществуване на други нуждаещи се членове от същото семейство. Кръгът на правно задължените лица е установен в чл.140, СК, а редът на лицата, които имат право на издръжка – в чл.141, СК.
Семейноправната връзка, установена в Кодекса трябва да се отличава от някои задължения, които произтичат по силата на един договор, какъвто е договора за прехвърляне на собственост с/у задължение за издръжка и гледане. Тези задължения са ясно разграничени в Постановление 5/1970г. на Пленума на ВС, което има сила и днес. Договорната издръжка не се основава на семейната връзка. Тя не възниква по силата на закона и в съдебната практика се приема, че когато нуждата е задоволена, издръжката по закон се явява безпредметна и тя не се дължи. ВС прие с друго Постановление на Пленума, че е допустимо през време на брака, при условията на общност (СИО) е допустимо съпрузите да сключат договор за прехвърляне на собственост на лично имущество на единия от съпрузите на другия срещу задължение за издръжка и гледане. Беше счетено, че този договор не противоречи на Кодекса и на правилата на морала.
Предпоставки и размер на издръжката. Съгласно чл.139 право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си. От текста на чл.139 следва, че правото на издръжка се обуславя от точно определени предпоставки. Право на издръжка има само лице, което е неработоспособно и което не може да се издържа от имуществото си. Тези две предпоставки трябва да са кумулативно налице. В този текст се съдържа общата правна уредба на задълженията за издръжка, които се отнасят в еднаква степен както за малолетни, непълнолетни и пълнолетни нуждаещи се лица. По отношение на ненавършилите пълнолетие, се съдържат и специални правила в чл.143, СК. В чл.139 едната от предпоставките е наработоспособност, който термин беше въведен в носия СК под влияние на правната уредба в трудовото законодателство. В отменените СК-и се използваше термина нетрудоспособност, който е изоставен в действащия Кодекс. При действието на предишната правна уредба, което проф. Тасев счита, че важи и при действащата неработоспособността може да се дължи на различни причини, като например: малолетие; непълнолетие; старост; болест; физически недъг; претърпяна злополука; бременност; раждане на дете; майчинство; осиновяване на малко дете и други
По смисъла на чл.139 право на издръжка има онова лице, което не може да се издържа от имуществото си. В Постановление 5/1970г. невъзможността за издръжка от имуществото е налице, когато имуществото не е достатъчно да осигури пълна издръжка без да се налага то да се трансформира в средства за издръжка, например: ако едно възрастно лице има жилище, но доходите му не му осигуряват достатъчно средства за издръжка, това лице ще има право на издръжка, без да се налага да продава или заменя собственото жилище.
На трансформиране подлежат онези имущества, които не са необходими и това са: тези, които спадат към секвеституемите права по смисъла на чл.444, ГПК. За да бъде присъдена издръжката, законът изисква правно задълженото лице да има възможност да я доставя. Възможността по смисъла на чл.142, СК е винаги обективна и конкретна. Тя се определя от доходите и имотното състояние на правно задълженото лице, по които въпроси ВС е дал конкретни указания в цитираното Постановление на Пленума.
Размерът на издръжката, която се дължи се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка от една страна и възможностите на правно задълженото лице от друга. Тези два елемента трябва да бъдат дадени кумулативно. Размерът на издръжката, която се определя е уреден в чл.142. В чл.142, ал.2 е предвидено, че минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. СК не установява горна граница на дължимата по закон издръжка. Тя се определя от една страна според нуждите и от друга според възможностите на правнозадължения.
Кръг и ред на задължените и оправомощените лица. Те са установени в чл.140 и чл.141, СК. според чл. 140 лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред:
1. От деца и от съпруг;
2. От родители;
3. От бивш съпруг;
4. От внуци и правнуци;
5. От братя и сестри;
6. От дядо и баба и възходящи от по-горна степен.
По-близките роднини изключват по-далечните. Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, тя се дължи от лицата от следващия ред. Когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията м/у тях се разпределят съобразно техните възможности. Когато издържаката е давана от едно от тези лица, то може да търси от останалите това, което те биха длъжни да дават, заедно със законната лихва.
Ред на правата. Според чл.141 задължения към няколко лица с право за издръжка е длъжен да я дава в следния ред:
1. На деца и на съпруг;
2. На родители;
3. На бивш съпруг;
4. На внуци и правнуци;
5. На братя и сестри;
6. На дядо и баба и на възходящи от по-горна степен.
В случаите, когато няколко задължени лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят според възможностите им.
Издръжка за минало време. Този въпрос е уреден в чл.149. Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. СК забранява отказа от издръжка за бъдещо време, който е нищожен, съгласно чл.147, СК, освен това в чл.148 е предвидено, че не се допуска прихващане на вземане със задължение за издръжка.
Доставяне на издръжката. Този въпрос е уреден в чл.146. Паричната издръжка се изплаща ежемесечно и при забава се дължи законната лихва. Искът за издръжка се разглежда по реда на бързото производство в ГПК, уредено в чл.310, т. 6.
Изменение и прекратяване на издръжката. Този въпрос е уреден в чл.150. Според текста при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. В Постановление 5/1970г. е прието, че намалението на доходите вследствие намерение да не се осигурява издръжка не е основание за изменение на размера на издръжката. Изменението трябва да бъде трайно и то се свежда или до увеличаване нуждите на лицето, съответно тяхното намаление от една страна, и от друга – до увеличаване, съответно намаляване на възможностите на правнозадълженото лице. Увеличението, респ. намаляването на размера на издръжката се постановява от датата на предявяването на иска за изменението и промяната не се присъжда за минало време.
Изменението на обстоятелствата може да се свежда и до погасяване на правото да се търси издръжка. В СК не са посочени правопогасяващите основания. Те са следните:
1. Смърт на задълженото или на оправомощеното лице;
2. Навършване на пълнолетие;
3. Отпадане на условията за даване на издръжка на навършили пълнолетие, учащи се (до 25 год.)
4. При пълното осиновяване на дете при неговото прекратяване;
5. При изтичане на 3 години от развода, когато се дължи издръжка на бивш съпруг;
6. При встъпването в брак на бивш съпруг;
7. При тежко провинение по смисъла на чл.151, СК.
Изгубване на правото на издръжка. Според чл.151 не може да търси издръжка лице, което се е провинило тежко с/у онзи, който дължи издръжката или с/у негов съпруг, низходящ или възходящ. Тази разпоредба не се прилага за издръжка на деца до навършване на 16-годишна възраст. Понятието тежко провинение не е дефинирано в СК и трябва да бъде преценявано във всеки конкретен случай. Тежкото провинение по смисъла на чл.151 е близко по значение с недостойнството за наследяване, уредено в чл.3, ЗН. Тежкото провинение може да се определи като едно съзнателно и умишлено укоримо поведение на нуждаещият се от издръжка, който е извършил такива действия по отношение на близки на правно задълженото лице, при което получаването на издръжка би противоречало на семейния и обществения морал. Тежкото провинение може да бъде установено по съдебен ред, но то може да се противопостави и чрез възражение при предявен иск за издръжка спрямо тежко провиненото лице. Тежкото провинение може да бъде опростено в изричен акт на лицето, спрямо което е извършено тежкото провинение, както това е възможно при недостойнството с разликата, че актовете, с които може да се опрости провинението и недостойнството са различни от гледна точка на тяхната правна форма и съдържание.
В чл.151, ал.3 е предвидено, че лишеният от родителски права не се освобождава от задължението да издържа детето. От друга страна лишеният от родителски права поради виновно поведение не може да търси издръжка от детето си по отношение на което е било установено лишаването от родителски права.