30. Лични консулски привилегии и имунитети.

Лична неприкосновеност.
Личната неприкосновеност на консулските длъжностни лица се изразява в това, че те не могат да бъдат арестувани и задържани под каквато и да е форма и на каквото и да е основание от съответните органи от страната на пребиваването. Изключение може да има само в някои случаи по разпореждане на компетентни съдебни органи. За разлика от неприкосновеността, която се гарантира на дипломатическия агент по смисъла на чл. 29 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г., то личната неприкосновеност на консулските длъжностни лица не е абсолютна.
За разлика от дипломатическия агент, консулското длъжностно лице, според Виенската конвенция от 1963 г. (чл. 41 , т. 1), може да бъде привлечено към съдебна отговорност и осъдено от съда на държавата на пребиваването при извършване на тежко престъпление. Във Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. не е посочено какво трябва да се разбира под "тежко престъпление". Като правило този въпрос се решава от вътрешното законодателство на дадена държава или с подписването на съответна спогодба между заинтересованите страни.
Консулското длъжностно лице не може да бъде задържано или поставено в затвор под никаква форма, освен въз основа на влязло в сила постановление на съответния компетентен съдебен орган. Същевременно трябва да се има предвид, че при наказателно дело срещу консулско длъжностно лице то е длъжно да се яви пред съответните компетентни органи.
Във връзка с личната неприкосновеност на консулските длъжностни лица трябва да се има предвид чл. 43 на Виенската конвенция от 1963 г, според която консулските длъжностни лица и консулските служещи като цяло се ползват със съдебен имунитет по отношение юрисдикцията на държавата на пребиваването за действия, свързани с изпълнението на техните служебни консулски функции.
Съобразно с утвърдената практика на държавите във Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. има въведени две изключения по отношение съдебния имунитет спрямо юрисдикцията на държавата на пребиваването. Става въпрос за чл. 43, т. 2, според който е допустимо предявяването на граждански иск, когато той е:
а) произтичащ от договор, сключен от консулското длъжностно лице или консулски служещ, по който те пряко или косвено не са поели задължения като агент на представляваната държава или
б) от трета страна за вреда, причинена от нещастен случай в държавата на пребиваването, нанесена от пътно превозно средство, плавателен съд или самолет.
Посочените случаи обикновено се съдържат и в двустранните консулски конвенции. Като пример може да се посочи чл. 15, т. 2 на Консулската конвенция между България и Турция от 1970 г.
Практиката на повечето страни е насочена към принципното положение личната неприкосновеност на консулските длъжностни лица и на консулските служители максимално да се приближи до правното положение, което имат членовете на дипломатическия персонал и на съответните други категории служещи в дипломатическото представителство.
Интерес в това отношение представлява консулската практика на България, която е твърде диференцирана в зависимост от договореността между нея и другите държави. В това отношение могат да се посочат три различни разрешения, касаещи личната неприкосновеност на консулските длъжностни лица:
а) Преди всичко това са консулски конвенции, според които консулските длъжностни лица и членовете на техните семейства се ползват с пълна, лична неприкосновеност, подобна на тази, която е предоставена на членовете на дипломатическия персонал по смисъла на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г.
б) Втората група консулски конвенции това са тези, с които е постигнато съгласие да се търси наказателна отговорност от консулските длъжностни лица само в случаи на "тежко престъпление", както е според чл. 41 , т. 1 на Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г.
Под "тежко престъпление" се разбира, съгласно този член, всяко нарушение, което не е извършено поради небрежност и за което законите на приемащата страна предвиждат наказание най-малко пет години лишаване от свобода.
Членовете на семействата на консулските длъжностни лица, които не са граждани на приемащата страна, се ползват от разпоредбите на този член.
в) Третият начин за уреждане на въпроса относно личната неприкосновеност на консулските длъжностни лица е посочен в чл. 37 от Консулската конвенция между България и Австрия от 1 август 1975 г. Съгласно този член с пълен личен имунитет спрямо юрисдикцията на приемащата държава се ползва само ръководителя (шефа) на консулското представителство (чл. 37, т. 1). Другите консулски длъжностни лица, сътрудниците, членовете на обслужващия персонал и членовете на техните семейства се ползват с имунитет спрямо наказателната юрисдикция на приемащата страна само за действия, които са свързани с изпълнение на техните служебни функции.
Когато става въпрос за личната неприкосновеност на членовете на административно-техническия и обслужващия персонал на консулството в съответните двустранни консулски конвенции, съществува различие съобразно с практиката и желанието на дадените държави. Например в консулските конвенции между България и почти всички други страни, членовете на административно-техническия и обслужващ персонал (както и членовете на техните семейства) имат същия статут по отношение на тяхната лична неприкосновеност (включително и съдебен имунитет), какъвто е предоставен на съответната категория лица - членове на персонала на дипломатическите представителства по смисъла на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г.

Свидетелски показания.
По смисъла на чл. 44 на Виенската конвенция от 1963 г, който отразява преобладаващата практика на държавите по този въпрос, работниците на консулското учреждение могат да се призовават като свидетели при водене на съдебни или административни дела. Консулският служещ или работник от обслужващия персонал, с изключение на случаите, споменати в т. 3 на посочения член, не може да откаже да даде показания. В случай, че консулското длъжностно лице отказва да даде показания, към него не могат да се прилагат никакви принудителни или наказателни мерки. Различните категории лица в консулството имат различни права във връзка с посоченото задължение. По-точно членовете на административно-техническия и обслужващия персонал са длъжни при призоваване като свидетели да се явят пред местните съдебни органи на държавата на пребиваването. Те обаче не са длъжни да дават показания или да представят кореспонденция, както и документи, които са свързани с изпълнението на техните служебни задължения (чл. 44, т. 3 на Виенската конвенция). Не така стой въпросът за консулските длъжностни лица. Тези сътрудници на консулството са длъжни да дават свидетелски показания, но ако откажат, спрямо тях са недопустими каквито и да е принудителни мерки.

Отказ от привилегии и имунитети.
Според посочения чл. 45, т. 1 на Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. представляваната държава може да се откаже от каквито и да било имунитети и привилегии на работниците на консулското учреждение, "... предвидени в чл. 41, 43 и 44". В случая се има предвид отказ от гарантираната лична неприкосновеност, от имунитет по отношение юрисдикцията на държавата на пребиваването и по въпросите, свързани с призоваването като свидетели при съдебни и административни дела в приемащата държава. Особено важно е изискването на чл. 45, т. 2 от Конвенцията, направеният отказ от привилегии и имунитети да бъде ясен и представен в писмена форма на държавата на пребиваването. Във връзка с разглеждания въпрос трябва да се обърне внимание също така, че ако консулско длъжностно лице или консулски служител по своя инициатива образуват дело пред местен съд за търсене на свои права и интереси, то се счита, че лицето-ищец се отказва от своя съдебен имунитет и при предявяване на насрещен иск, свързан с основния (чл. 45, т. 3 от Конвенцията).

Данъчни, митнически и други привилегии и имунитети.
Освобождаване от данъци, лични повинности и облагания.
Консулските длъжностни лица и консулските служещи се ползват с редица привилегии по отношение на данъчните облагания в приемащата държава. По принцип те се освобождават от всички видове данъци, такси и мита, установени в държавата на пребиваването.
Според чл. 49 на Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. има шест изключения, при които консулските длъжностни лица не се освобождават от дължимите данъци, мита и такси. По-точно те са:
а) при "косвените данъци, които са включени в стойността на стоките или на услугите;"
б) когато става въпрос за облагания на частен недвижим имот, който се намира на територията на държавата на пребиваването, при условие, че не се ползва за служебните нужди на консулството или за резиденция на щатния ръководител на консулското представителство (чл. 32 от Конвенцията);
в) данъци, дължими на държавата на пребиваването за открито наследство, намиращо се на нейна територия.
г) данъци и такси, дължими за реализиран частен доход, когато неговият източник се намира на територията на приемащата страна, а също така и данъци върху капиталовложения в търговски и финансови предприятия, намиращи се също в приемащата държава;
д) съответните данъци и такси, дължими за конкретни видове услуги;
е) такси, които трябва да се заплащат при регистрации, съдебни разноски, регистрови имоти, ипотеки и гербови такси с изключение на тези, които се дължат във връзка със служебните помещения на консулството или резиденцията на щатния ръководител на консулското представителство (чл. 32 от Конвенцията).
Трябва да се има предвид също, че членовете на консулството, които са наели лица, на които работната заплата не се освобождава от дължимия данък върху дохода, установен в държавата на пребиваването, са длъжни да изпълняват своите задължения като работодатели (чл. 49, т. 3 от Конвенцията).
При разглеждане на посочените изключения може да се твърди, че консулските длъжностни лица и консулските служители като правило не се освобождават в приемащата държава от данъци, мита и такси, които се дължат за дейност, която не е свързана с техните служебни задължения.
В повечето държави се приема, че сътрудниците на консулските представителства трябва да се освобождават от всички лични повинности и облагания, които са установени в приемащата страна. Това, може да се каже, общоприето принципно положение е намерило своето отражение и в чл. 52 на Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г, според който, държавата на пребиваването е длъжна да освобождава работниците на консулското учреждение и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, от всякакви лични и обществени повинности.

Митнически права.
Чл. 50 от Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. обобщава преобладаващата практика на държавите по този въпрос. По-точно според чл. 50, т. 1 от Конвенцията "Приемащата държава в съответствие с приетите от нея закони и правилници разрешава да се внасят и освобождават от всякакви митнически сборове, такси и други подобни облагания, с изключение на разноски за склад, превоз и други подобни услуги:
a) предметите, предназначени за официално ползване от консулството;
b) предметите, предназначени за лично ползване от консулското длъжностно лице или от членовете на семейството му, живеещи заедно с него, включително и предметите, предназначени за неговото обзавеждане.
Посочената привилегия на консулските длъжностни лица, т. е. освобождаването от митнически сборове на приемащата държава е предоставена и на консулските служители - членовете на административно-техническия персонал, но еднократно само "по отношение на предметите, внесени по време на тяхното първоначално обзавеждане" (чл. 50, т. 2 от Конвенцията).
Личният багаж на консулските длъжностни лица и на членовете на техните семейства се освобождава от митнически преглед. Тази привилегия обаче не е безусловна. Компетентните органи на държавата на пребиваването могат да проверяват личния багаж на посочените лица, ако имат сериозни основания да се предполага, че той съдържа не такива предмети, които са предназначени за лично ползване. По същество освобождаването от преглед на личния багаж на консулското длъжностно лице (или на членовете на неговото семейство, живеещи заедно с него), както и основанията, при които този багаж може да бъде проверяван, са същите, които са установени за дипломатическите агенти по смисъла на чл. 36 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г.

Статут на личното жилище и частната кореспонденция.
За разлика от неприкосновеността на личното жилище и частната кореспонденция, която имат членовете на дипломатическия персонал, тези привилегии не се признават в повечето държави на консулските длъжностни лица. Тази практика се потвърждава и от Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. В нея нищо не се казва по тези въпроси.
Независимо от посочената практика все по-често се проявява тенденцията в редица двустранни консулски конвенции на консулските длъжностни лица, особено когато става дума за личната резиденция на ръководителя на консулството да бъде гарантирана неприкосновеност на техните частни жилища.
Във вътрешното законодателство на някои държави специално е посочено недопустимостта на нарушаване на неприкосновеността на личното жилище на консула при условие на взаимност или по силата на съответния международен договор.
За разлика от дипломатическите агенти личната кореспонденция на консулските длъжностни лица не се ползва с неприкосновеност. Нещо повече, в редица консулски конвенции и вътрешнодържавни нормативни актове изрично се предвижда, че частната кореспонденция, книги, документи и пр., които принадлежат на консула, трябва да се съхраняват отделно от служебната кореспонденция, архив и документи на консулското представителство.

Някои регистрационни и трудови въпроси.
Консулските длъжностни лица и консулските служители, както и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях се ползват в държавата на пребиваването от правото да бъдат освобождавани от съответните необходими регистрации за чужденци.
В този смисъл като отражение на съществуващата практика може да се посочи чл. 46 от Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. По-точно в т. 1 от посочения текст е, предвидено, че "Консулските длъжностни лица, консулските служещи и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се освобождават от всички задължения, предвидени от законите и правилниците..." на държавата на пребиваването по отношение на регистрацията на чужденци и от получаването на разрешение за жителство. В посочения чл. 46, т. 2 е предвидено едно изключение. Тази привилегия не се отнася до консулски служещи, които не са на постоянна работа в съответното консулство или се занимават с частна дейност и реализират от нея доходи в страната на пребиваването.
Съгласно чл. 47 на Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. работниците на консулското представителство, когато извършват някаква дейност, свързана с нуждите на представляваната държава, се ползват от привилегията да бъдат освободени от съществуващите ограничения за получаването на съответното разрешение, които са установени в страната на пребиваването спрямо чужденците. Същата привилегия се предоставя и на частните домашни работници, работещи при членовете на консулското представителство, ако те (частните домашни работници) не се занимават с друга допълнителна дейност.
По принцип, според Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г, щатните консулски длъжностни лица не трябва да се занимават с частна, професионална или търговска дейност за получаването на лични доходи. Това изрично е предвидено в чл. 57, т. 1 от Конвенцията. Нещо повече, в цитирания текст е посочено, че лични привилегии и имунитети по смисъла на Виенската конвенция на щатните консулски длъжностни лица и други консулски сътрудници няма да бъдат предоставяни:
а) на консулски служещи или работници от обслужващия персонал, които в държавата на пребиваването се занимават с частна дейност за получаване на доходи;
б) на членовете на семейството на лицето, за което става дума в подточка "а" или на частните му домашни работници;
в) на семейството на член на консулството, което се занимава в държавата на пребиваването с частна дейност за получаване на доходи (чл. 57, т. 2).

Обществено осигуряване.
Подобно на чл. 33 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г, във Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. също е предвиден специален текст (чл. 48), който урежда някои принципни въпроси, касаещи общественото осигуряване на членовете на консулското представителство. По-точно, по отношение работниците на консулството не действат постановленията за обществено осигуряване, които са установени в държавата на пребиваването. Това се отнася и за членовете на техните семейства, ако живеят заедно с тях, но при условие, че става дума за работа, свързана с нуждите на изпращащата ги държава. Общественото осигуряване, установено в приемащата държава, не се прилага и спрямо частните домашни работници, които се намират на работа при сътрудниците на консулството, но при условие, че не са граждани на държавата на пребиваването или лица, постоянно пребиваващи на нейната територия, или ако имат социално осигуряване отстрана на изпращащата или на някоя трета държава (чл. 48, т. 2).
Същевременно трябва да се има предвид, че Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. не създава пречки и допуска доброволното участие на всяко лице, ако желае да участва в социалното осигуряване на приемащата държава, при условие, че има нейното съгласие (чл. 48, т. 4).