3. Правна норма – структура, видове

Правната норма представлява общозадължително правило за поведение, създадено и гарантирано от държавата по установен от нея ред. Всяка правна норма се характеризира чрез своето съдържание, което наричаме още нейна логическа структура. Логическата структура на правната норма съдържа три елемента – хипотеза, диспозиция и санкция. Хипотезата е тази част от съдържанието на правната норма, която обхваща и определя нейния фактически състав. Това са юридическите факти с настъпването, на които правната норма се активизира т.е. Активизира се моделът на поведение, който адресатът на правната норма трябва да изпълни. Диспозицията е тази част от съдържанието на правната норма, която определя правилото за поведение, което адресатът на правната норма трябва да реализира при настъпването на условията или фактите визирани в нейната хипотеза. Санкцията е тази част от съдържанието на правната норма, която определя правните последици, които ще настъпят при спазването или неспазването на модела на поведение, който се съдържа в диспозицията. Санкцията в определени случаи може да бъде облагодетелстваща за адресата на правната норма, а в други случаи да бъде утежняваща за адресата на правната норма.

Според различни характеристики различаваме видовете правни норми:
- Общи и специални – общите правни норми предписват правила за поведение, които могат да се прилагат във всички случаи, докато специалните предписват правила за поведение, които се прилагат само в конкретни специални случаи;
- Самостоятелни и несамостоятелни – самостоятелни са правните норми, които се прилагат самостоятелно без да се свързват с други правни норми, обратното е за несамостоятелните правни норми;
- Заповедни (тези правни норми, които разпореждат извършването на определени действия от страна на адресата) и забраняващи (установяват задължение за бездействие от стана на правния субект);
- Овластяващи – овластяват своя адресат, предоставяйки му някакви права;
- Материално-правни и процесуално-правни – материално-правните са тези, които определят за адресата си какво той трябва да направи с настъпването на условията определени в тяхната хипотеза, процесуално-правните са тези, които определят за адресата си как трябва да направи т.е. Как да реализира определено поведение с настъпването на фактическия състав определен в тяхната хипотеза;
- Императивни и диспозитивни – императивни са правните норми, чиято диспозиция предписва на своя адресат един единствен модел на поведение, който той трябва да изпълни и всяко отклонение от този модел за поведение води до неправомерност, диспозитивните правни норми предписват на адресата си повече от един модел на поведение, които са в еднаква степен законосъобразни, но в различна степен целесъобразни като адресатът може да избира самостоятелно кой от предвидените модели на поведение да изпълни.