2. Преход от додържавна към държавна организация на общността. Схващане на правото в Древността.

1) Преход от додържавна към държавна организация на общността
Прието е, че държавообразувателният процес води своето начало още от Древността, но това от историческа гледна точка е неправилно. Историята ни показва поне три "вълни" на държавообразуване:
- през Древността;
- през VI-IX в. от н.е.;
- през XV-XVII в.
Ето защо държавообразувателният процес и идеологическото обяснение на държавата нямат обща "рамка". Развитието на човешката цивилизация следва общия път на преход от додържавна към държавно организирана общност.
Държавообразуването в Древността
Историческите граници на Древността включват времето от началото на прехода от родово-общинното общество към държавно организирано общество, до V в. от н.е. Различните държави обособяват отделни периоди в развитието на своята древна история. В стопанско отношение съществената промяна се изразява в установяването на собствеността, която заменя колективното владение върху производствените фактори, присъщо на родово-общинното общество.
- През IV в. пр. н.е. в Китай се провежда реформата на император Шан Ян. С нея се премахва затворения характер на селската община. Общинската земя се предоставя свободно за продажба. Въвежда се ново териториално делене, което разкъсва кръвните родови връзки.
- През V в. до н.е. в Индия се появяват първите големи териториални държавни образувания, където занаятите и търговията са в разцвет. Много предствители на нисшите касти съперничат по богатство на тези от висшите касти.
- През VII-VI в. до н.е. в Гърция започва образуването на полисите чрез обединяване на няколко селски общини с градска община. В градовете се развиват търговия, занаяти, мореплаване, в селските общини - демоса и поземлената аристокрация.
- Същите процеси се наблюдават и в Рим по времето на царския период - VIII-VI в.
Социална структура
Налага се нова, заради установяването на собствеността, налага се разслоение в древното общество.
Най-напред се наблюдава разслоение на свободни и роби. Вторите са поставени извън обществото. Свободните се разделят на касти или класи. Това е втората линия на социално разделение.
Най-ярко съсловното разделение е утвърдено в Древна Индия, където обществото е разделено на четири касти (варни) в зависимост от характера на обществената дейност на човека. Принадлежността се определя по рождение. Смесването на кастите чрез брак е забранено.
Към V в. пр. н.е. в Китай се формира система на съсловната йерархия сред аристокрацията. Разслоява се на няколко съсловни ранга, които получават различни права и достъп до властта. С реформата на император Шан Ян се въвеждат нови критерии за придобиване на ранг за знатност.
По времето на "класическия" период в Гърция се формират две основни социални групи - демосът и олигархията, включваща новата аристокрация на богатствата.
В Древен Рим общественото разделение последователно преминава от патриции и плебеи, през нобилитет и неимущи към оптимати и популари.
Социалното разслоение е последица от установяването на собствеността. То е историческо доказателство за извършения преход от родово-племенното към нов тип общество, основано върху собствеността.
Държавната организация в Древността
Периодът между VIII и III в. пр. н.е. е времето на полагането на духовните основи на човечеството. Според К. Ясперс, това е "осевото време", което отделя новата епоха от човешката история. Разделителната ос за него е времето, когато възникват първите големи държави в Древността - Китай, Индия, Гърция, Рим. Държавата се налага като нова форма на организация на човешкото общество. Родовите институти се заменят с държавни, формира се държавен управленски апарат, появява се позитивното право.
- Китай: военният вожд централизира публичната власт; селските общини се ръководят от местна родова аристокрация.
- Гърция: демократическата и олигархическата политически линии пораждат разнообразие от държавни форми.
- Индия: държавната власт - продължение на духовната на жреците; те прибавят и политическа власт, гарантирана с държавна принуда.
- Рим: преход от царски период към република.

2) Схващане на правото в Древността
Първите социални норми първобитните хора извеждат от своите митологически предстви за възникването на света, на човека и човешките взаимоотношения. Санкцията на тези норми се търси в позитивното или негативното следствие, обяснявано като знак на обожествените природни сили. Наложените социални норми се определят като повеление на боговете и се обясняват за ествени норми, за "естествено право", в най-широк смисъл на понятието.
Обичайното право урежда широк кръг от социални отношения (брачни, имуществени, наказателни, съдопроизводствени). Действието на това право се основава на авторитета на митове с божествен или героичен произход. Нарушението на обичайните норми е престъпване на утвърдения от боговете ред. С промяната на обществените отношения се изиксват вече нови социални норми, които да отчитат промените. Неизбежното противоречие между писаното и неписаното право еоди до конституиране на теоритичното обяснение на закона.
В Древността до Рим, законът се смята за обявено от държавата и гарантирано с нейната принуда "писано право". По своята същност законът е императивно разпореждане. Първото теоритично обяснение на закона е официална заповед.
Законите се излагат писмено (Законите на Хамурапи в Древен Вавилон са издълбани върху базалтов стълб; законите на Солон - изсечени върху белосани дъски и т.н.). Така те стават публични. Императивни са заради предвидените санкции при тяхното неизпълнение.
- В Древна Индия обществените интереси се крият зад божествената повеля, в Древен Китай изразител е владетелят и неговата законова воля. През Омировия период гърците различават правото на небесата "темис" от земното право "дике". Първите законодатели - Дракон, Солон, Ликург излагат позитивни повели като закони, основани на своята власт.
В Древността се установява дуализмът при схващането за правото. От една страна съществува понятието за обичайното право, а от друга - понятието за писаното, позитивното право - закон, като едностранно нормативно разпореждане на държавната власт.