2. Сключване на брак. Процедура за сключване на брак.

Бракът е ЮФ и е определен от Конституцията като доброволен съюз между мъж и жена, сключен при условия и по реда, предвидени в закона и пораждащ взаимни права и задължения. Меродавни са принципите на моногамията; на свободата; на доброволността; на равноправие; на правно регулиране от държавата. По СК бракът се сключва по взаимно съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние. Правна същност: Бракът е сходен с правна сделка. Той е правомерно юрид.действие - съглашение. Съществен елемент на ЮФ е волеизявлението - винаги са налице две волеизявления, на мъж и на жена. Форма на брака: - граждански или църковен брак. Според СК той може да се сключи само след гражданския брак и няма правно действие. При гражданския брак има участие на държавен орган - това е длъжностното лице по гражданското състояние. Поначало това е кметът на общината, но най-често с изрична заповед той може да възложи тези си функции на друго длъжностно лице от общинската администрация. това е процедурата, която трябва да се спази. Форма на брака се отъждествява с форма на сделката, т.е. начинът, по който се прави волеизявлението: най-напред устно и впоследствие в специализирана писмена форма (акт за граждански брак). Подписва се от желаещите, от двама свидетели и от длъжностното лице по гражданското състояние. Само този акт има конститутивно действие. Процедурата, която трябва да се спази при сключването започва като желаещите се обръщат към съответната община. Бракът може да се сключва на територията на цялата община и няма обвързаност в адреса. Заявление за сключване на брак се подава до съответната община. От момента на заявлението тече 30-дн.срок и до изтичането му не може да се сключи брак. Встъпващите в брак представят декларации за липса на пречки и медицински удостоверения за липса на съответните болести, които също пречат да се сключи брак. Те се представят в деня на сключване на брака. Място на сключване по СК е общината. Отново поради уважителни причини може да се сключи брак и на друго място. Често и без уважителни причини на практика се сключва другаде. Юридически важната част се състои от изразяването на съгласието и формата за сключване на брак, изразена в акта. Съгласието се изразява устно на запитване на длъжностното лице и то трябва да е дадено от мъж и жена; лично и едновременно; пред длъжностното лице. Не може да се сключи брак чрез пълномощно или чрез законен представител. Длъжностното лице по гражд.състояние извършва проверка в 3 насоки: 1/ самоличност и възраст на страните - по данните в личните им карти; 2/ проверява декларациите, че не съществуват пречки; 3/ проверява медицинските свидетелства. Свидетели трябва да участват - това е императивно правило. Подписите им имат удосоверително действие. Фамилното име на съпрузите: - волята се изразява преди сключването на брака и се отразява в акта. Възможностите са: - всеки запазва собственото си фамилно име, както и ако дл.лице е пропуснало да ги попита за волята им; - всеки от съпрузите може да заяви, че взема фамилното име на другия съпруг; - да се добави фамилното име на другия съпруг към собственото фамилно име; - една допълнителна възможност, предвидена в закона - да се вземе името на другия съпруг, с което е известен в обществото.