2. Парламентаризъм и парламентарна форма на управелние /еволюция и разновидности/.

Парламентаризъм и парламентарна форма на управление
Парламентаризмът е многозначно понятие. Обозначава:
1. Идейно и политическо движение, насочено към установяване на парламентарното управление; /народното събрание - централно място в конституцията и политическата система/.
2. Парламентарна форма на управление- т.е. специфичен начин на организации и взаимодействие на висши политически институции /управлява правителство, което се излъчва от парламента, а върху неговите актове и действия е налице парламентарен контрол/;
3. Политически режим - защото парламентаризмът е равнозначен на партийно управление, защото за властта си съперничат политически партии, които се редуват във властта – демократичен алтернанс.

Фази в развитието на парламентаризма:
1. Ранен - от 1688 /Славна революция/ до първото десетилетие на 19 век. Обявява се във Великобритания, в следствие на опитите да се премахне абсолютизма.
- 1742 г.- за първи път се бламира премиер-министър в Англия.
- министрите започват да управляват чрез парламентариума на парламента.
- дуалистичен, защото съществува въпрос дали центърът на властта е кралят или парламента, а правителствата носи двойна отговорност, като се ползва с доверието на монарха и парламента.

2. Класически - от втората половина на 19 в. до първото десетилетие на 20 в.
- 1832 г. и 1878 г. – две избирателни реформи.
С избирателна реформа във Великобритания избирателна активност получават 5% от населението. Започва възходящо развитие на парламента, който става център на политическия живот в страната. Според либералното мнозинство парламентаризмът е управление чрез дискусия. Министрите са зависими от мнозинството в парламента /епоха на парламентарно красноречие/. 1832-1878г. – Златен век на парламентарното управление в Англия /монистичен/.

3. Съвременен /рационализиран/ период - в Западна Европа след края на Втората световна война.

Парламентаризмът е определен чрез публична дискусия пред всички. След втората избирателна реформа се слага край на независимите депутати, за да се създадат масови партии, които да обединят електората => засилване на партийната система, силата на властта ще се премести от парламента към правителството /премиер-министър/. Великобритания запазва двете основни партии и затова допринася мажоритарната избирателна система с относително мнозинство.

Франция - Трета френска република през 19 в. след поражението и във франко-пруската война- най-голямата фракция за легитимистите.
1875 г. се решава държавния глава да бъде президент и да има изборен държавен глава- установява се републиканската форма на управление. В третата република влизат множество партии, като нито една не излъчва мнозинство за формиране на кабинет= коалиционни правителства, които са вътрешно разнородни, нестабилни; краткотрайно пребиваване във властта, поради което не предприемат реформи.

Интерпелации - повдигане на въпроси към министрите, на които се е отговаряло в първия едни час.
Инцидентни бланове - начин да се бламира правителството.
Косвени бланове - нежеланието на парламента да одобри законопроекта от правителството, защото е от особена важност = правителството излиза в оставка.
Имубилизъм - неподвижност, нежелание за предвижване напред.

По време на третата френска република започва възход на парламентаризма, когато президентите не са си позволявали да свалят правителството. След Първата световна война много държави /Чехия, Чехословакия, Италия/ преминават към парламентарни режим. Но по-късно в повечето държави те рухват и се настаняват авторитарни режими.
- за да бъде стабилно правителството, то трябва да се ползва с парламентарна подкрепа.
- Дуалистичен парламентаризъм- държавният глявя дя излъчва правителството.

Рационализация на:
1. Правителството на мнозинство в Парламента = извод І - усъвършенстване на процедура на излъчване на парламентарна основа, т.е. вот на доверие от Парламента. Установява се лична инвеститура – лидерът на най-голямата партия представлява програмата пред парламента и кралят го назначава, като министрите се назначават от краля. Министър-председателят е пръв сред неравни;
2. Специална процедура за бламиране на правителството - внесено изрично искане, т.е. не се допускат повече инцидентни и косвени актове като интерпелации. Трябва да се внесе резолюция за порицание - повече от половината на гласовете на всички депутати.
- конструктивен вот на недоверие – искане за гласуване на недоверие и предложение за нов канцлер - абсолютно мнозинство /повече от половината от общия брой депутати/;
3. Конституционализиране на статуса на политическите партии- дейността им се поставя в много стриктни предели. Те трябва да осъзнаят, че работят за общото благо, а не против него.