2. Древен Китай

Разцветът на обществено-политическата мисъл се отнася някъде към времето на 6 до 3 в. пр.н.е., време, което се счита за години и векове на дълбоки икономически и политически промени, свързани най-вече с появата на частната собственост върху земята; съществуващата по това време Единна Китайска Империя се разпада на множество държавици, и страната е обхваната от сериозна политическа криза.
Естествено такава обществено-политическа и икономическа обстановка е благоприятна за появата на различни обществено, политически и правни идеи.

Най-влиятелните политически учения на древен Китай са:
ДАОСИЗЪМ;
КОНФУЦИАНСТВОТО;
МОИЗЪМ;
ЛЕГАЛИЗЪМ

ДАОСИЗМЪТ – има като че ли най-абстрактен характер, в основата на учението стои понятието ДАО, буквален превод от китайски „път”, това понятие е заимствано от някои традиционни от древността вярвания, в които ДАО означава ПРАВИЛНИЯТ ЖИЗНЕН ПЪТ НА ЧОВЕК, даоизмът е учение за това какъв трябва да бъде правилният житейски път на човека;
Съществуващите в обществото недостатъци идеолозите на това учение обясняват най – вече с обстоятелството, че хората са се отдали на своите суетни желания, захвърлили са първоначалната простота на човешкия живот, разкъсали са естествените връзки , свързващи човека със земята и вместо на мъдростта се опират на знанието, нещо, което е като цяло в противоречие с европейските антични разбирания, които разглеждат мъдрост и знание като цяло, тук, в китайската идеология двете неща са противопоставени, дори на знанието се слага негативна оценка. Идеята на даосизмът е по някакъв начин да се възроди естествената простота на човешките отношения.
А конкретният път за евентуална реализация на учението се вижда евентуалната активност на вождове , които би трябвало да се появят от редовете на наследствената аристокрация, които да поведат в тази посока хората. Идеолозите на това учение смятат,че мъдрият господар управлява страната пасивно, т.е. те препоръчват господарят да се въздържа от активна намеса в обществените дела. Даосизмът порицава съвременните тогавашни китайски управници затова, че те са прекалено активни, действени, постановяват прекалено много данъци, водят безконечни войни, един много характерен израз, фраза от това учение е” добрият управител е този, за когото народът знае само това, че той съществува” – това е по-скоро преносно – да възстановят порядките от древността, да се откаже от използването на сложни оръдия на труда и да отучат народа от неговите знания. Още една харктерна фраза „трудно се управлява народ, у когото има много знания” Като цяло даосизмът представлява една утопия и в общи линии изразява интересите на тези, които са пострадали от набиращото скорост в Китай социално разслоение.

Правна мисъл на древния Китай
Конфуцицинианството – между 551 и 479 г пр.н.е.

Идеите на Конфуций са събрани от учениците му в книгата РАЗСЪЖДЕНИЯ И БЕСЕДИ. Основни понятия – категориите:
благородният мъж;
човеколюбие;
правила на ритуала
Според Конфуций да управляват държавата са призвани благородните мъже, но за него БЛАГОРОДЕН е не по произход,а най-вече по морални качества. Благородният мъж е образец на нравствено съвършенство и това е основният критерий за издигане на държавната служба. Ако се издигат справедливите, народът ще се подчинява.
Главна задача на благородния мъж е да възпитава в себе си и другите в човеколюбие; Конфуцианството влага в човеколюбието различен смисъл от днешния:
грижа на родителите за децата;
синовна почит към по-възрастните и по-старшите в семейството;
справедливост между тези, които не са роднини
Основа на човеколюбието е почтителност към родителите и уважение към по-големите братя.
Общ принцип – не прави на другите това, което не желаеш за себе си.
Морални принципи, които Конфуций се опитва да адаптира към системата на държавно управление; в този смисъл на императора се вменява в задължение да се отнася с поданиците си като със свои деца. Длъжен е да се грижи за изхранването им, да защитава страната с оръжие и да възпитава народа си, чрез въздействие на силата на личния пример.
„Да управляваш значи да постъпваш правилно”. Народът на свой ред трябва да проявява своята почтителност и безпрекословно да им се подчинява. Конфуцианството е един от най-ранните хронологични опити да се обоснове т.нар. ПАТЕРНАЛИСТКА държава – по аналогия – патер-баща, със семейството.
Учение ЗА ПРАВИЛАТА НА РИТУАЛА, отрежда се ролята за нормативна система на държавата. Конфуцианството е решителен противник на идеята държавата да се управлява на основата на закони, и редът да се поддържа с помощта на наказанията, то народът ще се стреми да избягва наказанията и няма да изпитва срам от поведението. Смята че народът трябва да се ръководи посредством добродетелите и поддържали реда в държавата посредством ритуала, то народът ще познава чувството за срам и ще се поправя, подчинява. Даже в един момент ще отпадне нуждата от държавна организация, но то е много напред в бъдещето.. Те допускат, че на фона на това морално пречистване на обществото може би ще се наложи да се използва насилие /наказания/, но то да се прилага „бащински” т.е. отхвърля произвола на администрацията и ограничаване своеволието на господарите.

УЧЕНИЕТО НА МОИСТИТЕ
Основоположник е МО ДЗИ 479-400 г. пр.н.е.;осъждат заемането на държавни длъжности по произход или родство. Те доказват , че всички хора са равни пред божественото небе – „Всички хора са слуги на небето”, т.е. на държавна служба следва да се издигат най-мъдрите независимо от техния произход.
Източник на мъдрост според тях не е четене на книги, а само знанията, почерпени от живота на простия народ. Три момента, в които преминават от критика към конкретни препоръки за управление на държавата, те изпадат в известно противоречие.
Според тях идеалната държава е тази с мъдър управител начело и с прецизна изпълнителска служба. Основен залог за стабилността на властта е еднообразното изпълнение на задълженията на съответните чиновници . За установяване на пълно единство в държавата се предлага да се насажда единомислие, да се изкореняват вредните учения и дори да се поощряват доносите. Поддържането на държавният ред те виждат за възможно чрез система от наказания и поощрения, съответстващи на действията на хората, или започват с критика, а завършват с утвърждаване на държавно устройство.

ЛЕГИСТИ – крайни идеи – ЛЕГАРИЗЪМ
ШОН ЯН – представител на ранния легализъм – провежда реформа, която узаконява частната собственоствърху земята. Живял между 390-338 г. пр.н.е.
Учението на легистите съществено се отличава от предшестващите концепции, тъй като те се отказват, загърбват, отхвърлят „моиралисткия” подход към политиката.Не може да се заставят хората да бъдат човеколюбиви, само едното човеколюбие е недостатъчно за да се постигне добро управление. Отхвърлят ученията, които идеализират миналото, тъй като те смятат, че e невъзможно връщането назад. Те предлагат да се проведе широк комплекс от полритически и икономически реформи, а именно:
МАКСИМАЛНА ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ на властта, цялата пълнота на властта да е в едни ръце , а надолу – само едни чиновници. Умният управител постановява един ЗАКОН, и с него въвежда ред;
Да се прекрати практиката длъжностите в държавнатаадминистрация да се заемат по наследство, препоръчват на държавните служби да се издигат предимно хора, които са доказали своята преданост към господаря чрез службата си в армията. Не е необходимо да се отчитат деловите качества на личността. Те смятат, че предаността , ВЯРНОТО ДАННИЧЕСТВО е напълно достатъчна; препоръчват продажбата на чиновническите длъжности;
Да се ограничи местното самоуправление;
да се установят единни за цялата държава закони
Все още не издигат идеята съществуващото обичайно право да бъде заменено с писано право, интересно преценяват отношението между власт и народ, съвпада с борба на две враждуващи сили. Когато народът е по-силен, държавата е слаба, обратно – държавата е могъща. Законът е инструмент на превантивен терор спрямо поданиците. Смъртно наказание и за най-малката простъпка.
Висша цел на монарха, считат че е създаване на толкова могъща власт, която да обедини цял Китай по пътя на войната. Учението на легистите е най-завършена система от възгледи за централизация на държавата. Известен период то играе ролята на официална държавна идеология в Китай. В резултат се стига до обединяването на страната. В същото време то е много крайно, проповядва насилие и подтисничество и затова не се харесва на народа, срещу който се прилага насилието. В следващите векове последователите на Шан Ян се стремят да му придадат по-морална фасада по линията на сближаване с ДАОСИЗМА и КОНФУЦИАНСТВОТО.
От 1 в. Пр.н.е. в китай се утвърждава като официална държавна идеология една смесица между конфуцианство и легализъм, но под името КОНФУЦИАНСТВО – завършен вид – тази идеология просъществува в императорски Китай до 1912 г. Моизмът и даосизмът постепенно губят силата си.