2. Политическа и правна мисъл на древен Китай

Най–влиятелните политико–правни учения в Древен Китай са:
Даосизмът;
Конфуцианство;
Моизъм;
Легизъм.

Традицията свързва възникването на Даосизмът с името на Лау Дзъ, живял в 6 век пр.н.е. Смята се, че идеологията на ранният даосизъм отразява възгледите на старите общинни елити, които постепенно губят своето старо влияние и се опитват да се борят за реставрация на патриархални порядки до времето на държавния период. В основата на учение лежи понятието Дао, то е взаимствано от религиозните китайски вярвания, където означава правилния житейски път. Лао Дзъ обаче, преосмисля това понятие и интерпретира понятието дао като абсолютното световно начало. Дао това е източник на всичко съществуващо, свръхестествен закон управляващ света. Пред лицето на тази всепроникваща сила човек осъзнава своето нищожество и се опитва да се освободи от своите страсти.
Даосистите виждат и подчертават недостатъците на обществото. Те обясняват тези недостатъци с обстоятелството, че хората са се предали на своите суетни желания, загърбили са първоначалната простота на светския живот, разкъсали са връзките които са ги свързали със земята и вместо на мъдростта залагат на знанието. В социално етически план даосизма осъжда горделивостта и проповядва умереност във всичко. Лау Дзъ казва: Който много натрупва, той има и много да губи, който познава мярката не ще го споходи неудача.
Даосизма изразява надежда за възвръщане на човешката простота и тези свои надежда даосизма свързва с активността на умни вождове, които могат да осъзнаят същността на Дао и да поведат след себе си народа. Мъдрият господар, учат даосистите, управлява страната чрез бездействие, т.е. въздържа се от активна намеса в живота на хората. Лау Дзъ порицава управниците за това, че са прекалено дейни, че налагат данъци, че водят безконечни войни. Добрият управител е този, за който народа знае само, че той съществува. Лао Дзъ призовава властниците да възстановят порядките от древността, да се откажат от използване оръдия н труда и да отучат народа от знания. Той казва: трудно се управлява народа, когато той има много знание. Като цяло даосизма е една утопия, защото няма как да се обърне общественото развитие назад.
Най-популярната мисъл в Древен Китай е конфуцианството. Конфуций е историческа личност (между 551 – 479 г пр.н.е.). Неговите ученици събират мъдростта на своя учител в книгата: “Съждения и беседи”. Като цяло се смята че той се опитва да примери интересите на обществената аристокрация с интересите на новобогаташите. В конфуцианството има няколко основни понятия:
Благороден мъж;
Човеколюбие;
Правила на ритуала.
Тези понятия са взаимно свързани. Съгласно Кнофуций държавата трябва да се управлява от благородните мъже, начело с господаря който е син на небето. Делението между висши и низши хора не може да бъде отстранено, но това деление не се появява от техния произход, а е в следствие на техните морални качества и знания. Така че категорията благороден мъж е образец на нравствено съвършенство, човек, който със своето поведение утвърждава нормите на морала. Именно по тези критерии Конфуций предлага да се въздигат благородните мъже. Главна задача на благородните мъже е да създават у себе си и у околните т.нар. човеколюбие. Под човеколюбие Конфуций разбира определено поведение, което отговаря на патриархалните ценности и според него в категорията човеколюбие влизат: грижата на родителите към техните деца, синовната почитаност относно възрастните, а към останалите хора – стремежа към справедливи отношения. Според Конфуций: Нe прави на другия това, което не искаш да ти се случи на теб. Конфуций смята, че тези принципи за взаимоотношение между хората могат да се принесат и в политиката. Така например, господарят трябва да се отнася към своите поданици като към свои деца, той трябва да се грижи за тяхното продоволствие, да ги защитава с оръжие и да ги възпитава. Като възпитанието той смята за една от най-важните задачи, като то да се осъществява чрез силата на личния пример. От своя страна народа трябва да се държи към своите управници като към родители и да им се подчинява безпрекословно
Що се отнася до словосъчетанието Правилата на ритуала, Конфуций смята, че те следва да бъдат нормативната основа на държавата. Конфуций е противник на това държавата да се уповава на човешки закони, той смята че много по действени са традиционните религиозни методи за въздействие. Конфуций казва: Ако народа се ръководи посредством закон и реда се поддържа с помощта на наказания, то народа ще се стреми да избегне наказанието и няма да изпитва чувство на срам, а ако се ръководи от добродетелите народа ще познава чувството на срам и ще се поправи.
Но който не иска да приеме тази идея, ще се наложи да бъде наказван. Въпреки това Конфуций изрично казва, че наказанията трябва да се налага бащински. В зависимост от различните гледни точки конфуцианството се оценява по различен начин.
Школата на моистите – основоположник е Мо Дзъ (между 479 – 400 г. пр.н.е.). Моистите осъждат заемането на държавни длъжности благодарение на произхода. Те доказват, че всички хора са равни пред божествата и за това смятат, че трябва да се издигат най-мъдрите, независимо от техния произход. Източник на мъдрост, твърди Мо Дзъ, не са вродените добродетели, не са и книгите, а знанията почерпени от простия народ. Той казва: Ако човек има способности, той трябва да се издига, независимо от това дали е прост земеделец или занаятчия. В противовес на Конфуцианството той издига принципа на всеобщата любов. Идеалната организация на държавната власт е държава начело с мъдър представител и прецизна изпълнителна служба. Той смята, че чиновниците следва еднообразно да изпълняват волята на господаря. За целта трябва да се налага единомислие, да се изкореняват вредните учения и да се поощряват доносите. Поддържането на реда трябва да се поддържа чрез наказания и поощрения. Обикновено се смята, че учението на Мо Дзъ заема промеждутъчно място между конфуцианството и теорията на т.нар. Легисти.
Крупен представител на по-ранния легизъм е Шан Ян – инициатор на знаменитите реформи (390 – 338 г. пр.н.е.). В сравнение с предходните учения легизма е доста по-различен. Те се отказват от идеята да тълкуват държавата и властта от морална гледна точка. Всъщност легизма е насочен повече към властта и държавата, отколкото към народа и човека. Шан Ян казва: Човека може да бъде човеколюбив към другите хора, но не може да ги застави те да бъдат човеколюбиви, а едностранното човеколюбие не е достатъчно да се управлява империята. Легистите придават изключително голямо значение на историческия опит. Те категорично твърдят, че връщане към древните порядки е невъзможно. Те препоръчват да се проведе комплекс от икономически и политически реформи. Легистите предлагат цялата власт да се съсредоточи в ръцете на върховния представител. Умния господар взима властта в свои ръце, установява закон и с помощта на закона въвежда ред. Легистие препоръчва да се премахне заемането на държавни длъжности по наследство. Там трябва да се назначават хора, които са доказали своята преданост към господаря, най-вече чрез своята служба в армията. Освен това Шан Ян допуска да се осъществява и продажба на длъжности. Шан Ян смята, че една единствена особеност е важна – склонността на даден човек да се подчинява на господаря и това е единственото изискване за назначаване на държавна длъжност. В образцовата държава властта на господаря се опира на силата и не е свързана с прилагането на никакъв закона. Шан Ян е в един смисъл проповедник на теорията за държавен терор. Легизмът е една доста пълна програма за централизация на китайската държава и предложенията на Шан Ян са доста използвани при обединението на страната. Практическото приложение на концепциите на легистите водят до деспотизъм и страх у народа. За това последователите на Шан Ян в определена степен смекчават тези възгледи.
Школата на моистите постепенно отмира. Към 2 -1 век пр.н.е. конфуцианството става държавна религия на Китай и официална държавна идеология и като такова то се съхранява в Китай до 1913 г.. От своя страна даосизмът се преплита с някои теории от будизма и някои стари местни религиозни вярвания, постепенно придобива изключителни религиозни черти и губи своето влияние върху политико - правната теория.