2. Дипломация, външна политика и Международно право.

Дипломация и външна политика.
Понятията дипломация и външна политика не са идентични, макар че те взаимно са свързани и обосновани. Под политика трябва да се разбират преследваните цели и задачи, както и методите и средствата за тяхното осъществяване. По своята същност това е обществена дейност. В този смисъл външната политика е съвкупност от тези цели и интереси, които преследва и защитава дадена държава в своите отношения с други държави, и тези способи и средства, които тя прилага за постигане и защита на тези интереси и цели.
За реализиране на своята външна политика всяка страна използва различни сили, методи и средства. Те могат да бъдат политически, икономически, идеологически и др., включително и военни.
Дипломацията е едно от средствата за постигане на външно-политическите цели и интереси на държавата. Тя обаче не е само едно от различните средства, а в мирно време е най-важното от тях.
Дипломацията в мирно време действително е най-важното средство за осъществяване на външната политика на държавата. На нея са подчинени в една или друга степен другите външнополитически средства. Достатъчно е в това отношение да се посочат търговските, научните, културните и др. връзки, които се намират в пряка зависимост от съществуващите политически отношения между държавите. В този смисъл дипломацията в много от случаите координира и направлява подобни взаимоотношения в съответствие с външнополитическите цели на държавата.
Дипломацията не може да съществува независимо и вън от политическите задачи, които има да решава съответната държава. В този смисъл е и чл. 24 (1) от конституцията на Република България: „Външната политика на Република България се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право", а по смисъла на ал.2 от цитирания конституционен текст основните цели на външната политика на страната са:
а) осигуряване на „националната сигурност и независи мост на страната".
б) „благоденствието и основните права и свободи на българските граждани".
в) „съдействие за установяване на справедлив международен ред".
Американският дипломат Л. Мерчент счита, че при съвременните условия дипломатът трябва да се съобразява „не само с правителствените кръгове, но и с широки кръгове на народа".

Дипломация и международно право.
Между дипломацията и международното право (както между дипломацията и външната политика) съществува взаимна връзка и обусловеност, въпреки че тези две понятия са различни. Връзката между дипломацията и международното право се състои в това, че чрез дипломатическата дейност (т.е. посредством дипломацията) се осъществяват онези официални контакти, без които е невъзможно да възникнат нормите на международното право като съгласувана воля между субектите на международното право. Същевременно тази връзка може да се разглежда и в друг аспект, а именно, че някои от външнополитическите принципи на една държава, провеждани чрез нейната дипломация, впоследствие могат да бъдат възприети от други субекти на международното право и така, по пътя на постигнато взаимно съгласие, те да станат принципи или норми на международното право.
В своята дипломатическа дейност държавите, като прилагат съществуващото международно право, се стремят, в зависимост от своите външнополитически цели, да развият или ограничат (в допустимите рамки от международното право) неговото конкретно приложение.
Когато става въпрос за връзката между дипломация и международно право, е нужно да се види влиянието, което оказва международното право на дипломацията. Международното право регулира определени обществени отношения. В този смисъл то намира приложение и в дипломатическата дейност на държавните органи за международни отношения. Дипломацията като официална дейност на държавата трябва да бъде съобразена с действащото съвременно международно право. В този смисъл няма и не може да има противоречие между дипломацията и международното право. Не са прави онези автори, които се стремят да докажат, че в основата на дипломацията трябва да бъде силата или заплахата със сила. Както е известно, това по принцип се отрича от съвременното международно право.
Най-важната цел на съвременното международно право е запазване на световния мир и сигурност. Дипломацията от своя страна, като основно мирно средство във външната политика на държавите, активно може да съдейства за постигането на тази главна цел на нашето съвремие.