2. Международни организации в областта на външната търговия

Международните организации, които действат и имат отношение към МТ могат да се разделят на две групи и това са публични и частни международни организации. Критерий за това деление е кои са участниците в съответните организации.
При публичните организации участници са отделни държави, докато при непубличните, участници са частни субекти, организации и други лица.
Публичната международна организация е съвкупност от суверенни държави и тя преследва цели от общ интерес на своите участници. За осъществяването на тези цели международните организации имат свои органи. Значението на международните организации нараства лавинообразно от началото на 20-ти век. Самите организации могат да се разделят по географски признак на две групи: универсални и регионални.
Универсалните международни организации са открити за членуване в тях на всички държави и съответно техните задачи са да решават проблемите пред международната търговия в световен мащаб. За това тези организации са и универсални. Обратното, регионалните международни организации се създават с участието на държави от отделен географски регион и са призвани да решават регионални проблеми – проблемите на търговията в съответния регион. Според функциите, които международните организации осъществяват, те отново могат да се разделят на две основни групи: организации, които само съгласуват, хармонизират гледните точки на участващите в тях държави по определен проблем, а втората група са организации, които имат за цел да създават закони, тоест да регламентират отношенията в търговския обмен.
Универсални международни организации – по-важните от тях са органи в структурата на ООН.
На първо място такава организация е Икономическия и социален съвет към ООН. Той е основен орган на световната организация, защото е уреден в устава на ООН. Икономическият и социален съвет се състои от 54 държави-членки на ООН, които се избират от общото събрание с мандат от три години, като всяка година една трета от състава на съвета се подновява. Икономическият и социален съвет е консултативен орган на ООН. Икономическият и социален съвет не е постоянно действащ орган или организация, а той заседава на сесии, свиква се. Една от сесиите, на които той провежда заседанията си е икономическата сесия. При осъществяването на функциите си ИСС приема препоръки, които представя на общото събрание на ООН. Решаващите актове ще вземе или общото събрание на ООН или друг орган, но не ИСС.
Втора универсална международна организация е Комисията на ООН по международно търговско право. Тя е създадена като помощен орган на ООН с решение на общото събрание на ООН през 1966 г. В състава на комисията участват 36 държави-членки на световната организация, които са избрани с мандат от 6 години на квотен принцип (предвидена е квота за участие на държави от всеки континент). Основната функция на комисията е да съдейства за унификацията на МБП, на правната уредба в световен мащаб. За целта комисията разработва примерни образци-модели на еднообразни закони в областта на международната търговия. Такива са например моделът за закон за електронна търговия, моделът на закон относно международния финансов лизинг, на закон по презгранично производство по несъстоятелност и др. Разработвайки образци за закони, те не са задължителни за възприемане, но редица държави ги възприемат и инкорпорират в своето вътрешно право, а това спомага за унификацията на вътрешното право на отделните държави. В редица случаи примерните модели на закони изработени от комисията служат като основа за подписването на международни конвенции в областта на международната търговия. Комисията също има помощни органи, чрез които осъществява дейността си – секретариат, председател на комисията. Тя също се провежда периодично, свиква се на сесии, на които приема актовете с обикновено мнозинство от своя състав.
Трета универсална международна организация е Конференцията на ООН за търговия и развитие. Тя също е помощен, субсидиарен орган на ООН. Функцията и е да предлага решения във връзка с търговията и развитието на развиващите се държави. Конференцията е създадена през 1964 г. като постоянен междуправителствен орган във връзка с притесненията относно мястото на слабо развитите държави в международната търговия. Понастоящем в конференцията членуват 194 държави. В рамките на ООН, тя има координационни функции, тоест ролята и е да бъде координатор във връзка с поставянето и решаването на проблемите по въпросите на търговията и устойчивото развитие. Основната цел и е да съдейства за подпомагане и интегриране на развиващите се държави в световната икономика. В тази връзка, тя съдейства с дейността си за развитие на международната търговия и за равноправно сътрудничество между отделните държави, изработва препоръки във връзка с механизмите за функциониране на МИО и координира дейността на всички останали органи на ООН, ангажирани по решаването на проблеми на световната търговия. Висшият и орган е конференцията, която се провежда веднъж на 4 години. В периода между конференциите дейността и се осъществява от секретариат, както и от съвет по търговия и развитие, който е изпълнителен неин орган, и който провежда ежегодно редовни сесии. Във връзка със своите функции конференцията взема решения, които имат препоръчителен характер. Понастоящем работата и е концентрирана в следните по-важни области: международна търговия, конкуренция и конкурента политика, областта на търговските преговори и търговската дипломация, и изграждането на информационна база данни, която да ползват развиващите си държави.
Четвърта – Генерално споразумение за митата и търговията е създадено през 1947 г. На международна конференция в Хавана. Целта на тази конференция е била да се създаде международна търговска организация. Тази цел, обаче не е могла да бъде постигната, но на конференцията е подписано общо споразумение за митата и търговията, между държавите участници в конференцията. Макар Генерално споразумение за митата и търговията да е многостранен международен договор, подписан от участниците в конференцията, де факто той се превръща в специализирана международен орган на ООН, основно във връзка с либерализацията на световната търговия. Основната цел поставена пред тази организация е, чрез намаляването на митата и премахването на други пречки международната търговия да се либерализира, тоест нейното извършване на се облекчи. В тази връзка или с оглед на тази цел започва постепенно сключването на отделни, а в последствие и на общи митнически споразумения между държавите-членки на Генерално споразумение за митата и търговията. Висшият ѝ орган е общата конференция, която се свиква на сесии най-често два пъти в годината, а между сесиите дейността на организацията се управлява от Съвет на представителите на държавите-членки, както и от Генерален директор, които са подпомогнати от секретариат.
Световната търговска организация - създадена през 1959 г. На така наречения уругвайски кръг на ГСМТ, в Маракеш. СТО се създава на основата на ГСМТ, така че след създаването си тя на практика инкорпорира в себе си всички споразумения, които са сключени на основата на общото споразумение на митата и търговията. По настоящем СТО има важна роля във връзка с извършването на световната търговия в нея членуват 149 държави. Като наследник на генералното споразумение за митата и търговията СТО включва в своята сфера на първо място общото споразумение за тарифите и търговията, което е сключено в рамките на ГСМТ. Целта на това споразумение е да се либерализира световната търговия със стоки, но в СТО се сключват още две споразумения: ГАТС – има за цел да либерализира световната търговия в областта на услугите и в сферата на СТО се сключва и споразумението ТРИПС – във връзка с либерализацията на правата и услугите в областта на интелектуалната собственост. Задачите на СТО са да се либерализира не само търговията със стоки и капитали, както е било по времето на ГСМТ, но и търговията на услуги. Другата цел на организацията е да се стимулира догонващото развитие на останалите държави, борбата с бедността и безработицата. Принципите, на които е изградена дейността и са общовалидност и задължителност на споразуменията, недопускане на дискриминация, непредоставяне на статут на най-облагодетелствана нация в търговията между държавите-членки и др. Ръководният орган на организацията е Конференция на министрите на страните-членки, която се провежда поне веднъж на две години, и която взема всички решения, които са от компетентност или във връзка с осъществяването на функциите на СТО. Конференцията взема решенията с обикновено мнозинство от броя на членовете, като всяка държава-членка има един глас при вземане на решение. Много държави, които още не членуват в СТО се стремят да се присъединят към нея, за да се ползват от правата, които предоставя. Приемането на нови членове, обаче, никак не е лесно. Русия например става член след преговори продължили 20 години. Нови държави се приемат с мнозинство две трети. Това не става веднага след гласуването, има известен период, през който се осъществява мониторинг от странна на организацията.
Регионални международни организации в Европа
ЕО и ЕС
ЕО са създадени с т. нар. римски договори и са познати като ЕИО. Според римските договори целта на трите общности – ЕИО, ЕОВС, ЕВРАТОМ, е да съдейства за икономическото развитие на държавите членки, чрез създаването на митнически съюз и на сближаване на тяхната икономическа политика. В тази връзка от 68-ма година функционира митнически съюз между държавите членки и съответно има свободно движение на стоки между тях, както и те ползват обща митническа тарифа, а от 1969 година се провежда и обща селскостопанска политика в рамките на ЕИО. След влизането на сила на договора от Маастрихт, общностите се обединиха в ЕС, тоест не само икономически, а вече и политически - с обща външна и отбранителна политика и общо гражданство. По настоящем държавите-членки са 27. Все по силата на договора от Маастрихт, ЕС е не само икономически, но и валутен съюз с обща валута – еврото. ЕС преследва своите цели чрез органи и институции – ЕП, ЕС, Комисия, Съд на ЕО, ЕЦБ. Тези органи осъществяват общи търговски политики на ЕС. По настоящем ЕС е единно икономическо пространство с обща икономическа политика, свободна конкуренция и свободно движение на хора, стоки и капитали. Пространство в рамките на което икономическите интеграционни процеси са стигнали най-далеч. ЕС е самостоятелен субект на международното право.
Европейска асоциация за свободна търговия – ЕАСТ – създадена е през 1960 г. Между няколко държави, които подписват конвенция за създаването и. Тези държави не са членки на създадените преди три години ЕИО. Тя се създава като отговор на нейното създаване, защото някои нечленуващи в ЕИО държави са се опасявали да не бъдат дискриминирани. Тези държави не споделят разбирането, че трябва да създадат икономически съюз управляван от наднационални институции. Държавите от ЕАСТ не са били готови да преотстъпят част от суверенитета си, за това те създават тази организация без да делегират на нейните органи част от суверенитета си. Целите са икономически, но са по-скромни, цели се постигането на не толкова крайни форми на интеграция. ЕАСТ цели да съдейства за икономическото развитие на своите членки, за по рационално използване на ресурсите, за повишаване на производителността, за повишаване на жизнения стандарт. Важна нейна цел е да се създадат условия за свободна конкуренция в рамките на самата организация. В крайна сметка цели хармонично икономическо развитие и постепенно отстраняване на митническите ограничения, които спъват взаимната им търговия. ЕАСТ също е зона за свободна търговия. Така например в търговията по между си членките на ЕАСТ отменят всички мита и количествени ограничения, ако е имало такива, но за разлика от ЕИО те нямат единна външна тарифа (митническа) в търговията си с трети страни. Нямат единна валутна политика, нямат и общи наднационални органи, каквито има ЕС. В тази връзка, ако например в рамките на ЕС внесената от трета държава може свободно да се движи в рамките на съюза, това нещо е невъзможно в ЕАСТ. ЕАСТ също има свои органи не са наднационални. Основен е съвета на ЕАСТ, в който влизат министри или представители на държавите-членки. Съветът изработва препоръки към страните членки и изпълнява сключените между тях споразумения. Взема решенията си единодушно. Макар ЕАСТ да е създадена като реакция на ЕИО постепенно двете организации сближават отношенията между си, резултат от което е създаването на Европейското икономическо пространство. Според него страните от ЕАСТ се задължават постепенно да инкорпорират в своето право законодателството на ЕИО, което е свързано със свободното движение на стоки, услуги и капитали, както и законодателството, което засяга политиката на ЕИО в областта на конкуренцията.
Централноевропейското споразумение за свободна търговия – 1989 г. Учредителки са Унгария, Полша и Чехословакия, съответно Словакия..
Централноевропейската инициатива – Италия и Австрия, заедно с 14 държави кандидат членки на ЕС тогава. И двете организации по настоящем имат малко значение, поради това че членовете им с малки изключения членуват в ЕС
Съвет за черноморско икономическо сътрудничество – 1992 – инициатива на Турция, нашата страна също е член.