29. Ограничаване на родителските права. Лишаване от родителски права.

Прекратяване на родителски права и задължения. Прекратяването на правата и задълженията на родителите настъпва в резултат на различни юридически факти. Причините за това са:
1. Навършване на пълнолетие на децата, с изключение на случаите на издръжка на учащи се;
2. Встъпване на непълнолетен в брак;
3. Смърт на детето; смърт на родителя;
4. Осиновяване на детето при режим на пълно осиновяване по чл.101;
5. Прекратяване на осиновяването на основанията по чл.106 и чл.107.
При развод родителските права и задължения не се прекратяват!
Особено място в отношенията между родителите и децата заема съдебното ограничаване на родителските права и лишаването от родителски права. СК установи две различни форми на отнемане на родителските права, а именно: частично ограничаване и вземане на съответни мерки и пълно лишаване от родителски права. Правната уредба на ограничаването и лишаването от родителски права и тяхното възстановяване е установена с разпоредбите на чл.131-136, СК.
Ограничаване на родителските права. Когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, районният съд взема съответни мерки в интерес на детето като ограничава родителските права. Тези мерки не са изброени изчерпателно в кодекса и те са свързани с отнемане или поставяне на условия за упражняване на някои от правата или възлагане осъществяването им на друго лице. Освен това при нужда може да бъде променено местоживеенето на детето или то да бъде настанено извън семейството.
Производството по ограничаване на родителските права в уредено в чл. 133, СК и то има характер на една спорна съдебна администрация. Съдът, който разглежда делото може да ограничи правата на родителя да тегли суми от влоговете на детето, може да постанови изваждане на родителя от жилището, където живее детето и да вземе други подходящи мерки с оглед интересите на детето. Мерките по ограничаване на родителските права се вземат и в случаите на продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини, при които родителят не е в състояние да упражнява родителските си права.
Лишаване от родителски права. Уредено в е чл.132 и чл.133, СК. То представлява цялостно отнемане на правата и е крайна мярка за защита на интересите на децата. Основанията за лишаване от родителски права са:
1. Тежки виновни или обективни причини;
2. Липсата на грижи и издръжка;
3. Изоставяне на детето в обществено заведение.

Според чл.132 родителят може да бъде лишен от родителски права:
1. В особено тежките случаи, които са основание за ограничаване на родителските права по чл.131;
2. Родителят се лишава от родителски права и когато без основателни причини трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
Действащия СК изостави третата група обстоятелства, които се съдържаха с предишната правна уредба в чл.75, СК’85, според която основание за лишаване от родителски права беше и изоставяне на детето в обществено заведение, когато последното не е били потърсено в 6-месечен срок от деня, в който е трябвало да бъде взето от родителя.
В чл.132, ал.2, СК е предвидено, че при лишаване от родителски права на единия родител, когато няма друг родител или упражняването на родителски права от него не е в интерес на детето, съдът предприема мерки за закрила и го настанява извън семейството. Т.е бащата е лишен от родителски права, а майката е починала – детето се настанява извън семейството; като детето може да поиска възстановяване на родителските права.
Производството по лишаване от родителки права се образува по искане на другия родител или на прокурора или на Дирекция „Социално подпомагане”, пред районния съд по настоящ адрес на детето. В тези случаи по делото се изслушва прокурорът, представител на Дирекцията и родителят, чието ограничаване на права се иска, освен ако той не се яви без основателни причини. С определението за лишаване от родителски права, съдът определя и привременни мерки в интерес на детето като вземе становището на Дирекция „Социално подпомагане”. Според чл.133, ал.3 определението на съда не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменено от същия съд.
Действащата правна уредба търпи сериозни възражения, т.к. актът, с който родителят се лишава от родителски права, не може да бъде оспорван по съдебен ред пред съответния окръжен съд. Предвидената възможност за изменение на този акт разкрива възможност за субективен подход на съда, който е постановил този акт. Проф. Тасев счита, че при бъдещо изменение на правната уредба трябва да се предвиди възможност за обжалване на акта на съда и той трябва да бъде от категорията на съдебните решения. С тези актове съдът се произнася по съществото на възникналия спор. Определенията на съдилищата са по хода на делото и с тях се не разрешава въпрос по същество, в която насока е необходима съответната промяна.
В това производство, съгласно чл.134, при ограничаване на родителските права чрез настаняване на детето извън семейството, а така също и при лишаването от родителски права, съдът определя издръжка на детето, ако не е присъдена такава и взема мерките относно личните отношения между родителя и детето като прилага съответно и защитните мерки по чл.59, ал.8, СК.
Промяна на мерките и възстановяване на родителските права. Този въпрос е уреден в чл.135, според който при изменение на обстоятелствата, след постановяване на решението, с което родителят е бил лишен от родителски права или неговите права са били ограничени, мерките по чл.131, чл.132 и чл.134 могат да бъдат изменени. Родителят може да поиска от съда да бъдат възстановени родителските му права в случаите, когато е отпаднало основанието, поради което той е бил лишен от тях. Изменението на обстоятелствата е свързано с факти, посочени в чл.131 и чл.132, които са отпаднали, при което не е оправдано ограничаване на родителските права или лишаването на родителя от родителски права. И в тази разпоредба не е уреден въпросът какви са последиците в случаите на отказ на съда да възстанови родителските права. Възстановяването следва да се извърши въз основа на съдебно решение, което в случаите на отказ би следвало да подлежи на обжалване по общия ред пред съответния окръжен съд.
Вписване на обстоятелствата по чл.131 и чл.132. Съгласно чл.136 в случаите на ограничаване на родителските права и при лишаването от родителски права, съдът служебно съобщава на общината по постоянния адрес на родителя за вписване на лишаването от родителски права или на тяхното възстановяване, а така също и на допуснатите промени по реда на чл.135, СК. В тези случаи съдът изпраща препис от решението и на Дирекция „Социално подпомагане” по настоящ адрес на детето, която предприема подходящи мерки и при нужда предлага учредяване на настойничество или попечителство.
Заместваща грижа. В чл.137, СК е уредена т.н. заместваща грижа, за която съдържа правила в чл.8 и чл.34, ЗЗДет. Според чл.137 лицата, на които са възложени грижи за детето не придобиват родителски права и задължения. Тези лица могат, обаче, и без съгласието на родителите да пред вземат и да предприемат мерки за запазване живота и здравето на децата. Лицата, които упражняват заместваща грижа имат право и задължение да живеят с него и да извършват фактическите действия по чл.125, свързани с грижите, възпитанието и надзора на децата. Освен това, те имат и правото по чл.126, ал.2, в случаите на отклонение на децата от съвместно живеене с тях, да поискат от съда да разпореди детето да живее с упражняващите заместващата грижа лица. Освен това тези лица извършват и необходимите правни действия за защита на личните права на детето, които са свързани с неговото здраве, образование, гражданско състояние и издаването на документи за самоличност по Закона за българските лични документи, за което е необходимо положително становище на Дирекция „Социално подпомагане”. Тези лица имат и правата на настойниците по смисъла на чл.165, ал.3, които са свързани с внасяне на паричните средства на името на лицето в банка в 7-дневен срок от получаването им. При настаняване на детето по административен ред, съгласно чл.27, ЗЗДет, тези действия се извършват от Дирекция „Социално подпомагане”.
Съгласно чл.138 в производството по делата, свързани с отношенията между родители и деца, детето се изслушва при условията на чл.15, ЗЗДет.
Мерки за закрила за детето. Освен изложеното за заместващата грижа, във връзка с мерките за закрила на детето се прилагат съответно и разпоредбата на чл.59, ал.8, СК.