29. Изпълнение на задълженията

Доброволното осъществяване на задълженията, произтичащи от облигационната връзка е целта и общественото оправдание за нейното съществуване. Именно това доброволно осъществяване на дължимата престация определяме като изпълнение. Всяка страна трябва доброволно да изпълнява задълженията си и да не пречи на другата. С изпълнението интересите на кредитора се удовлетворяват и длъжникът се освобождава от положението на обвързаност спрямо кредита. Принципът на изпълнението на задълженията е скрепен със съответни нормативни граници. Ефект на изпълнението в някои случаи може да се постигне и без да се престира на кредитора или на представителите му-престира се на трето лице. Изпълнение на т.нар. ”мним кредитор” ще има например,когато пощите изплащат запис на лице,което е подправило чуждия паспорт. Тогава истинския кредитор ще има правона иск срещу лицете получило изпълнението.
Точното престиране съставлява предмет на изпълнението. Да се изпълни точно означава, длъжникът да престира на кредитора онова, което му дължи по сила на облигационната връзка. Изискването за точно престиране включва изадължениетоза престиране в точно определено време. Изискуемостта на задълженията настъпва с изтичането на срока,ако страните са уговорили срок.
Законови предпоставки за осигуряване на едновременно изпълнение - длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане може да откаже да изпълни задължениет си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се задължава да изпълни едноврменно с ищеца.
Местоизпълнението се определя от паричните задължения; при задължение да се даде определена вещ;във всички останали случаи
Законът установява и че разноските по изпълнението са в тежест на длъжника ,както и доказването на надлежността на изпълнението, при положение че възникне спор за това.