29. Привилегии и имунитети на консулското представителство.

По своята същност консулските привилегии и имунитети са преимущества и изгоди, които се предоставят от държавата на пребиваването на консулствата, на техните ръководители, на консулските длъжностни лица и сътрудници за изпълнение на техните консулски функции.
Спецификата на консулския институт обяснява наличието на известна ограниченост на привилегиите и имунитетите в сравнение с тези, които има дипломатическият институт. Това е така, защото консулските функции са по-ограничени в сравнение с тези на дипломатическите представителства не само по отношение на тяхната сфера на приложение (консулското представителство като правило осъществява своите компетенции само в рамките на своя консулски окръг), но и по самата своя същност (например консулските представителства поначало нямат подобни политически функции, каквито са характерни за дипломатическите представителства).

Неприкосновеност на служебните помещения.
В съвременните консулски отношения не се спори по въпроса за необходимостта от неприкосновеност на консулските помещения. В това отношение съществуват различия само по принципния въпрос дали трябва да бъде абсолютна или относителна.
Преобладаващо е мнението, че органите на държавата на пребиваването могат да влизат в помещенията на консулството (или по-точно в онази тяхна част, която се ползва за служебни нужди) само със съгласието на консула или на упълномощено от него лице или с разрешение на ръководителя на дипломатическото представителство на представляваната държава.
Във Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. специално е отделено внимание на въпроса за неприкосновеността на служебните помещения на консулството. Преди всичко като положителен момент в това отношение може да се посочи чл. 30 от Конвенцията за задължението на държавата на пребиваването да съдейства за осигуряване на подходящо помещение за нуждите на консулското представителство.
Въпросът за неприкосновеността на служебните консулски помещения се решава съобразно с вътрешното законодателство на държавите и подписаните от тях международни спогодби. Във Виенската конвенция за консулските отношения, неприкосновеността на консулските помещения се урежда с чл. 31.
Диспозитивният характер на неприкосновеността на консулските помещения е посочен в чл. 31, т. 1 от Конвенцията, т. е. става въпрос не за една абсолютна неприкосновеност, а само доколкото това се предвижда от самия член.
В т. 2 на разглеждания член е предвидено, че: "Органите на приемащата държава могат да влязат в тази част на консулските помещения, която се използва изключително за работа на консулството, само със съгласие на шефа на консулството, на определено от него лице или на шефа на дипломатическото представителство на изпращащата държава. Обаче съгласието на шефа на консулството може да се предполага за получено в случай на пожар или друго стихийно бедствие, изискващо неотложни защитни мерки".
В чл. 31, т. 4 на Конвенцията от 1963 г. се предвижда имунитет спрямо консулските помещения, предметите на мебелировката, имуществото на консулското учреждение, а също и на превозните му средства от всякакви видове реквизиции за държавна отбрана или за обществени нужди. Веднага трябва да се обърне внимание, че според Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г, предвиденият имунитет не е пълен, т. е. приема се, че: "... В случай, когато би се наложило отчуждаване за същите цели, ще бъдат взети всички необходими мерки, за да не се пречи на изпълнението на консулските функции, и на изпращащата държава ще бъде дадено незабавно равностойно и действително обезщетение".
От посочения цитат става ясно, че държавата на пребиваването може едностранно по своя инициатива и преценка да приеме, че са налице "случаи на необходимост за отчуждаване". Действително, може да се приеме за безспорно, че при военни действия, градоустройствени решения и пр. биха могли да възникнат случаи, при които би било необходимо и целесъобразно да се отчуждят съответните консулски помещения. Веднага обаче трябва да се добави, че би било в духа на добрите взаимоотношения между съответните страни, ако преди това се вземе предвид мнението на представляваната държава
Когато става въпрос за консулските помещения, трябва да се посочат и някои техни преимущества. По-точно в съответствие с чл. 29 от Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г:
а) представляваната държава има право да се ползва от свое знаме и герб в държавата на пребиваването в съответствие с разпоредбите на този член;
б) държавното знаме на представляваната държава може да бъде закачено и държавният й герб закрепен върху зданието, заемано от консулското учреждение, на входните му врати, а също така на резиденцията на шефа на консулското учреждение и, когато това е свързано с изпълнение на служебни задължения, върху превозните му средства.
При осъществяване на посочените по-горе права трябва да се вземат под внимание законите, правилниците и обичаите на държавата на пребиваването.
Друга привилегия, предоставена на консулското представителство, това е освобождаването на консулските помещения от данъци. В съответствие с практиката на държавите по този въпрос е и разпоредбата на чл. 32 от Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. В т. 1 на посочения член, специално се предвижда, че помещенията на консулството се освобождават в страната, където е тяхното местонахождение, от всички видове "... държавни, районни и общински данъци и такси, с изключение на тези, събирани като възнаграждение за оказани конкретни услуги". Без значение е при използването на това право дали става въпрос за помещения, които са собственост на представляваната държава, или за такива, които са наети под наем или се ползват на някакво друго основание. Важното в случая е това да са консулски помещения и да се използват за служебните нужди на консулството.

Неприкосновеност на архива и документи на консулството.
Консулският архив и документи са неприкосновени по всяко време и на всяко място. По отношение на имунитета, с които се ползват архива и документите на консулството в международноправната доктрина и практика се приема, че този въпрос е безспорен.
Чл. 33 на Виенската конвенция от 1963 г. е ясен и категоричен, че консулските архиви и документи са неприкосновени по всяко време независимо от местонахождението им. Аналогична разпоредба (чл. 18) се съдържа в Хаванската конвенция за консулските чиновници от 1928 г., както и в чл. 339 от Кодекса на Бустаманте, според който местният съд не може в никакъв случай и при никакви обстоятелства да наруши неприкосновеността на консулските архиви и документи.
Като изключение могат да се посочат някои отделни примери, когато съдебната практика на някои държави не винаги се е съобразявала с това общоприето международноправно правило – неприкосновеността на консулските архиви и документи.
Принципното положение за неприкосновеността на консулските архиви и документи намира своето потвърждение в сключваните консулски конвенции. Например, според чл. 13 на консулската конвенция между България и Турция от 1970 г., консулските архиви са неприкосновени по всяко време и на всяко място. Аналогично положение съществува и по смисъла на чл. 12 на българо-гръцката консулска конвенция от 1973 г.
В цитираната конвенция се прави разграничение между служебни и неслужебни книжа на консулството. По този въпрос от теоретична гледна точка не може да съществува спор, т. е. действително книжата на консулството могат да имат служебен и неслужебен характер. Веднага обаче възниква въпросът - кой и как ще прецени кои са служебни и неслужебни книжа. Този въпрос е твърде сложен и деликатен особено като се има предвид какво съдържание се влага в понятието "консулски архив". Това става очевидно по смисъла на чл. 1 от Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г., според който: "к) ... "консулски архив" означава всички книжа, документи, кореспонденция, книги, филми, магнетофонни ленти и регистри на консулството, както и материалите на шифъра, картотеките и мебелите, предназначени да ги предпазят и съхраняват". Подобно е определението на понятието "консулски архив" и в съответните други двустранни консулски конвенции.
От посоченото понятие "консулски архив" става ясно, че книжата винаги са включени в това определение. Трябва да се посочи, че някои автори обръщат внимание, че "Ако от теоретична гледна точка в правилността на това не трябва да се съмняваме, то практически не винаги е ясно. Пита се, как може да се провери дали се пазят неслужебни документи заедно със служебни или не? Ако не трябва практически да се прилага даденото положение, то остава просто пожелание, мястото на което не е в текста на официален документ, а в коментарите към него или в приложен протокол".
Разглежданият по-горе въпрос не е без основание, поради което в редица двустранни консулски конвенции е възприета формулировката на чл. 33 на Виенската конвенция от 1963 г, в която липсва разграничението на консулските архиви и документи на "служебни" и "неслужебни".

Свобода на връзка.
Свободата на връзка, която има консулството със своето дипломатическо и други консулски представителства в страната на пребиваването (ако има такива) със представляваната страна, както и с други държави и техните официални задгранични органи, означава недопустимост от проверка или каквото и да е друго вмешателство от органите на чуждата държава.
Във Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. въпросът за свободата на връзка на консулството се урежда с чл. 35, т. 1 на посочения член от Конвенцията изрично се
сочи, че консулството има правото на свободна връзка с правителството, дипломатическите и консулските представителства на представляваната държава (независимо от тяхното местонахождение). За тази цел могат да бъдат използвани всички обичайни съобщителни средства (поща, телефон, телеграф и пр.), а също така кодове, шифри и вализи, както и съответните дипломатически и консулски куриери. Консулското представителство обаче (както и дипломатическото) има право на радиопредавания само със съгласието на приемащата държава. Като правило, връзката на консулството с представляваната държава се осъществява чрез нейното Министерство на външните работи
Когато се разглежда свободата на консулската връзка, трябва да се посочи и категоричността на чл. 35, т. 2 според която: "Официалната кореспонденция на консулството е неприкосновена...". Под "официална кореспонденция" се разбира цялата кореспонденция, отнасяща се до консулското учреждение и неговите функции.
Посочените две точки на чл. 35 от Виенската конвенция за консулските отношения съответстват на преобладаващата практика на държавите. Не така обаче стои въпросът с последващата т. 3 на същия член - относно консулската вализа, която гласи: "Консулската поща не може да бъде нито отваряна, нито задържана. Обаче, ако компетентните органи на приемащата държава имат сериозни основания да предполагат, че пощата съдържа нещо друго освен кореспонденцията, документите или предметите, посочени в точка 4 на този член, те могат да поискат пощата да бъде отворена в тяхно присъствие от упълномощен представител на изпращащата държава. Ако органите на изпращащата държава откажат да изпълнят това искане, пощата се връща в мястото на изпращането". Постановката на разглежданата т. 3 се критикува в много публикации и не съответства на практиката на редица държави. Като пример в това отношение може да бъде посочен чл. 14, т. 2 от Консулската конвенция между България и Турция, която гласи: "Официалната кореспонденция на консулството, както и чувалите, куфарите и други запечатани пратки, упоменати в първа точка от този член, които носят външни знаци, указващи техния официален характер, са неприкосновени; те не могат да бъдат контролирани или задържани от органите на приемащата страна". В случая се признава абсолютна неприкосновеност на консулската вализа. Между отделните страни обаче като израз на техния суверенитет, този въпрос е уреден по различен начин.
Когато се разглежда въпросът за консулската вализа, трябва да се има предвид и изискването на чл. 35, т. 4 на Виенската конвенция от 1963 г., което намира потвърждение в съответните двустранни консулски конвенции. Това е задължението да се поставят върху вализа ясни, видими и недвусмислени външни знаци, сочещи официалния характер на пренасяната кореспонденция, документи или предмети.
Консулското представителство при осъществяване на своето право на свободна връзка, освен вализа, може да използва и обикновените съобщителни средства в страната на пребиваването. Същевременно консулството може да се ползва и от дипломатическите канали за връзка, които има представляваната държава в страната на пребиваването. Привилегията на консулството да използва кодове и шифри при осъществяването на своите връзки изрично е посочена не само във Виенската конвенция за консулските отношения, но също така в сключените двустранни консулски конвенции, както и в други многостранни спогодби.
Един от способите за осъществяване на свободна консулска връзка е чрез използването на консулски куриер. В чл. 35, т. 5 от Виенската конвенция за консулските отношения се сочи, че той трябва да има при изпълнение на своите служебни задачи специален документ, който да удостоверява неговото служебно положение и броя на придружавания служебен багаж. По принцип, консулският куриер без съгласие на държавата на пребиваването не може да бъде лице, което има гражданството на държавата, на чиято територия се намира консулството, или да е лице, постоянно живеещо на същата територия. Личността на консулския куриер се ползва със защитата на приемащата държава. Той се ползва с лична неприкосновеност и не може да бъде арестуван или задържан под каквато и да е форма и на каквото и да е основание.
Във Виенската конвенция от 1963 г. се предвижда също така и възможността да бъдат използвани консулски куриери ad hoc. Тези лица имат статута на официалните куриери, но само по време и при изпълнение на възложената им куриерска задача (чл. 35, т. 6).
При разглеждане на въпроса за свободата на консулските съобщения трябва да се посочи и още една възможност, а именно използването на командира на плавателен съд или граждански самолет, отиващ в пристанище или летище, достъпът до който е разрешен. Той се снабдява с официален документ като се посочва броя на пратките, съставляващи вализата, но той не се счита за консулски куриер.
Когато става дума за правното положение на консулския куриер по смисъла на Виенската конвенция от 1963 г., някои автори обръщат внимание, че предоставения му статут "... не го гарантира напълно от възможни злоупотреби”.
В частност, нищо не се казва за неговото освобождаване от наказателната, гражданската и административна юрисдикция".
При разглеждане на въпроса за свободата на консулските връзки трябва да се посочат и задълженията на третите държави по този въпрос, Във Виенската конвенция за консулските отношения тези задължения са специално предвидени в чл. 54, т. 3 и т. 4 от Конвенцията. Третите държави са длъжни да предоставят, на официалната кореспонденция и на други официални съобщителни средства, преминаващи транзитно, включително и кодирани или шифровани телеграми, същата свобода и закрила, които трябва да се предоставят от държавата на пребиваването в съответствие с тази конвенция.