28. Права и задължения на родителите по отношение личността и имуществото на децата.

Правната уредба на този институт е установена с разпоредбите на чл.122-138. СК. В тези разпоредби са уредени въпроси, свързани с родителските права и задължения, тяхното упражняване, правата и задълженията на детето, грижите и надзора на децата, съвместното живеене, спорове относно родителски права и при пътуване на детето в чужбина, лични отношения с близките, представителството, управление и разпореждането с имуществото на детето, ограничаване и лишаване от родителски права, промяна на мерките и заместващата грижа. Произходът и осиновяването са източник на отношенията между родителите и децата и те съществуват между майката, бащата и детето. субекти на правоотношението са родителите и техните деца. Титуляри на родителски права и задължения са двамата родители заедно и поотделно. Не са титуляри настойникът или попечителят. Родителските права и задължения се разпростират както по отношение на родените от брака, така също и на осиновените, включително и припознатите деца.
Правата и задълженията на родителите могат да бъдат условно разделени на задължения по отношение на личността и задължения от имуществен характер. Към задължения относно личността са: определяне името на детето, което се избира свободно от двамата родители; отглеждането, възпитанието, осигуряване на възможност за образование и даване на съгласие при осиновяване. От такъв характер са също и правата и задълженията, свързани с представителство и попечителско съдействие. Към правата и задълженията от имуществен характер се отнасят тези, свързани с управлението и разпореждането с имуществото на ненавършили пълнолетие деца.
На трето място в отношенията между родителите и децата могат да настъпят и промени, които са основание за ограничаване или лишаване от родителски права.
Според чл.122, СК носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки от родителите, които имат равни права и задължения независимо дали са в брак.
Упражняването на родителски права и задължения се извършва от двамата родители заедно и поотделно и по общо съгласие между тях. При разногласие съпрузите могат да се обърнат към медиатор или да предявят иск пред районния съд по настоящ адрес на детето, който след изслушването на родителите, а при необходимост и на детето, решава въпроса и неговото решение може да се обжалва по общия ред – чл.123.
Правата и задълженията на детето са уредени в чл.124 – детето (ненавършилото пълнолетие) има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да му осигури нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Той има право на лични отношения/контакти с двамата родители, освен ако съд е постановил друго.
Съгласно чл.124, ал.2 при разногласие между родител/и и дете, то може лично да се обърне към Дирекция „Социално подпомагане” за съдействие. Ако детето е навършило 14 години и разногласието е по съществени въпроси, то може чрез Дирекция „Социално подпомагане” да отнесе спора за решаването му пред районния съд по настоящия му адрес. Решението на съда може да се обжалва по общия ред.
Наред в тези права, децата имат и задължения и са длъжни да уважават своите родители, баба и дядо и да им помагат. Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители.
Важно значение в отношенията м/у деца и родители имат грижите за възпитанието и надзора на децата. Родителите имат право и задължение да се грижат за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на детето, за неговото образование и лични и имуществени интереси. Родителите са длъжни да осигуряват постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното си дете. По отношение на нарушаване родителските задължения възникват неблагоприятни правни последици за родителите – те носят наказателна отговорност за престъпленията против брака, семейството и младежта по чл.176-186, НК, а така също и гражданска отговорност по чл.48, ЗЗД и административна отговорност по чл.26, ал.3, ЗАНН.
Друго важно положение в отношения между родители и деца е въпросът за съвместното живеене, който е уреден в чл. 126 - родителите и ненавършилите пълнолетие деца трябва да живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно. Когато детето се отклони от местоживеенето си, районния съд по настоящ адрес на родителя, по негово искане, постановява връщане на детето, след като го изслуша. Връщането се постановява въз основа на определение на съда, което може да се обжалва пред окръжния съд, но жалбата не спира изпълнението. Връщането се осъществява по административен ред, със съдействието на органите на националната полиция.
В случаите, когато съдът установи наличието на важни причини детето да не живее съвместно при родителите, той отказва връщането на детето при родителите и уведомява Дирекция „Социално подпомагане” по настоящ адрес на детето за вземане на незабавни мерки за закрила.
В чл.127 е уреден въпросът относно спорове за упражняване на родителските права. Когато родителите не живеят заедно те могат да постигнат съгласие за местоживеенето на детето, родителските права, личните отношения и издръжката. В тези случаи родителите могат да поискат от съда по настоящ адрес на детето, да потвърди постигнатото споразумение. То има сила на изпълнително основание по смисъла на чл.444, ГПК.
Чл.127, ал.2 – в случаите, когато родителите не могат да постигнат съгласие, спорът се решава от районен съд по настоятел адрес на детето, който се произнася по въпроси относно: местоживеенето на детето; упражняването на родителските права; личните отношения с детето и издръжката, съгласно чл.59 и чл. 142144, СК. Решението на съда може да се обжалва по общия ред. По искане на родителя съдът определя и привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от Дирекция „Социално подпомагане”. Това определение не подлежи на обжалване, но може да се измени от същия съд. Съдът може да приложи и защитните мерки по чл.59, ал.8.
Спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина. Според чл.127а въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаване на необходимите лични документи за това, се решава по общо съгласие на родителите. В случаите, когато родителите не могат да постигнат съгласие за това, спорът се решава по настоящ адрес на детето. Производството започва по молба на единия от родителите, в които случаи съдът изслушва другия родител, освен ако той не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства за необходимостта детето да пътува в чужбина. Съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение, от което следва, че това решение може да бъде обжалвано пред съответния окръжен съд.
Лични отношения с близки. Те са свързани с личните отношения между внуците и дядото и бабата. Според чл.128 дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящ адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, когато това е в интерес на детето. Това право има и детето. Когато родителят, на когото е предоставена възможността за лични контакти с детето, временно не е в състояние да ги упражнява поради болест или отсъствие, този режим може да се осъществи от бабата и дядото. При действието на СК’68г. този въпрос не беше уреден законодателно, но това право беше признато още преди приемането на Кодекса с ТР 47/1957г., по-късно с ТР 53/1970г. на ОСГК това разрешение беше изоставено. Вторият СК’85г. уреди изрично възможността дядото и бабата да имат лични отношения с техните внуци, когато това е в интерес на внуците.
Представителство и попечителско съдействие. Според чл.129 всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете и да дава съгласие за извършване на правни действия на непълнолетно дете в негов интерес. При притоворечие между интересите на родителите и детето се назначава особен представител по чл.129, ал.4, ГПК – особен представител ad hoc. В случаите на настъпила смърт на единия от родителите, на когото е било предоставено упражняването на родителските права, тези права се изпълняват от другия родител, без да е необходимо по съдебен ред да се променя режима на родителските права.
Управление и разпореждане с имуществото на детето. според чл.130 родителите управляват имуществото на детето в негов интерес и с грижата на добър стопанин. Доходите от имуществото на детето, които не са необходими за негови нужди, могат да се използват за задоволяване потребностите на семейството. От изключително значение е чл.130, ал.3 – извършването на действия на разпореждане с движими вещи и недвижими имоти чрез формални сделки и с влогове, както и с ценни книги, които принадлежат на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящ адрес на детето, когато това разпореждане не противоречи на неговите интереси. Разпореждането може да се извърши от родителя само след предварително разрешение от съда. Когато разрешението не е било дадено и родителят се разпореди с имуществото на малолетен (във възрастова граница до 14 години) или даде съгласие за извършване на токова разпореждане на непълнолетен, извършената правна сделка е унищожаема съгласно чл.27, ЗЗД.
Поставя се въпросът, ако районният съдия е дал разрешение за извършване на разпореждането, което е в противоречие с интересите на детето, какви са правните последици от това? – в текста на чл.130 не е предвидена възможност за обжалване на незаконните актове на районния съдия. В тези случаи, сключената правна сделка може да се оспорва също като унищожаема по чл.27, ЗЗД, който текст следва да се приложи по аналогия. Сделката може да се оспори в срока по чл.32, ЗЗД.
С действащия СК беше внесена промяна в правната уредба в чл.130, ал.4 при извършването на някои разпоредителни действия и обезпечаването на чужди задължения. Според този текст дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете, са нищожни. Обезпеченията са 2 вида: лични и реални. Личните обезпечения са: поръчителството, а реалните: залогът и ипотеката, уредени в ЗЗД. Според новата уредба, по изключение, обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека, може да се извърши по реда на ал.3 при нужда или очевидна ползва за детето или за извънредни нужди на семейството. СК не допуска обезпечаване на чуждо задължение чрез поръчителство и това е логично, т.к. ненавършилите пълнолетие деца поначало не могат да встъпват в трудови или служебни правоотношения и да обезпечават чуждите задължения с получаваното от тях по тези правоотношения възнаграждение. Разпоредбата на чл.130, ал.4 се нуждае от тълкуване, т.к. не всички дарствени актове за нищожни, а само онези, които имат за предмет имущество, което е на значителна стойност. Дребните дарения с имущество на ненавършили пълнолетие деца са допустими. Освен това съдебната практика приема, че е допустим отказ от наследство, който е отказ от права в случаите, когато наследството е обременено с пасиви, които надхвърлят неговите активи. Едно наследство се придобива с неговото приемане, а не автоматично – чл.48, ЗН. Следователно, когато имуществото на наследодателя е обременено с пасиви, в интерес на ненавършилите пълнолетие деца е да не приемат наследството или да се откажат от него по реда, установен в чл.52 във връзка в чл.49, ЗН, в които случаи разпоредбата на чл.130, ал.4, СК в частта за отказа не е нищожна. Но и в тези случаи е необходимо да се вземе предварително разрешение от районния съдия, съгласно чл.130, ал.3.
Новата правна уредба има за цел да защити преди всичко интересите на детето, включително и в случаите, когато обезпечаването чрез залог или ипотека в/у имуществото на детето се налага с оглед извънредните нужди на семейството. В предишните два СК не се допускаше учредяване на ипотека или залог в/у имущество на ненавършило пълнолетие дете.
В чл.130, ал.5 е установено ограничение по отношение на встъпилите в брак непълнолетни при условията на чл.6, ал.2, в които случаи разпореждането с недвижими имоти може да се извърши с разрешение на районния съдия по постоянен адрес на непълнолетния, съгласно чл.130, ал.3