28. Комунизъм.

1. Комунизмът
Комунизмът като продължение на социализма постепенно се превръща в негово отрицание. Връзката между двете учения може да се установи, когато те се определят като:
- ненаучен, утопичен социализъм и
- научен социализъм – комунизъм
От философска гледна точка разграничението е в това, че комунизмът е революционно политическо учение, основаващо се върху диалектико-материалистическо обяснение за света.

2. Карл Маркс
Комунистическото учение се излага от Карл Маркс (немски евреин). В някои аспекти учението е развито и от Фридрих Енгелс. Затова комунизмът се определя в някои отношения като марксизъм, което не е съвсем правилно.
“Аз съм Маркс, но не съм марксист” – Карл Маркс

Биография:
Карл Маркс е роден в Германия през 1818. завършва право. Първо иска да бъде преподавател, но после се разколебава. Издава вестници и годишници. Живее в Париж, Брюксел и Лондон. Излага идеологията си в съчинението “Комунистически манифест” – 1847/48. Участва в основаването на Комунистическата лига, на Комунистическия съюз в Германия и други организации, но участието му в тях не бива да се надценява.

Изследваните от Маркс проблеми са разнообразни и не всички дадени решения от него решения са правилни.
Признание получава икономическата теория на Карл Маркс – той е определен за икономист на второто хилядолетие. От научност не е лишен и неговият диалектико-материалистически подход (диалектическият материализъм е фактически новата философска система, която разработва с Енгелс). За сметка на това обаче политическата му доктрина претърпява провал.

Идейните източници на марксизма са 3:
- немската философия
- английската политикономия
- френският утопичен социализъм

По време на политическия си път Маркс се присъединява към общество, в което влизат младохегелианци, братята Мауер и др. Общото между членовете не това общество е идеята да се установи държавата “на равно”, така, както я вижда Хегел. По същото време Маркс се запознава и с философския материализъм на Лудвиг Фойербах. С политическата икономия Маркс се запознава през 40-70-те години на 19 век.
Маркс разработва своя теория и я излага в икономическото си произведение “Капиталът”. Голямо влияние върху политическата му концепция оказват френските социалисти. От тях той заимства и терминология, и идеи (например термина “комунист”; от Огюст Бланки взема термина “пролетариат”; от Сен Симон взима идеята за отмиране на държавата, и т.н.)
Според Огюст Бланки бъдещето е в комунизма. Според него, и съответно после според Маркс, промяната в съществуващото общество ще стане чрез революция, която ще бъде осъществена чрез комунизма, който от своя страна е и нейна цел.
Комунизмът ще реши всички икономически проблеми. Той ще установи равенство, ще унищожи угнетителите и ще освободи народа от игото на богатите. Революцията трябва да накаже враговете на народа, като установи диктатура.
Самият Маркс се отнася критично към успехите си в политическите науки, за разлика от други идеолози. Той определя скромно заслугите си в едно писмо:
“Аз не съм открил нито класите, нито класовата борба. Аз доказах само, че борбата между класите ще доведе до диктатура на пролетариата”.
Маркс преобразува социализма в революционно и насилствено учение, т.е. в комунизъм.

Разликата между Маркс и Ласал е:
Маркс: идеолог
Ласал – практик

Идеологията на комунизма е изложена най-добре в съчинението “Немска идеология”. В него Маркс следва идеалистичното обяснение на комунизма, дадено от Сен Симон. Маркс приема, че развитието на обществото се базира върху техниката.
Според Маркс икономическите условия определят и обуславят настройката на хората. Прилагайки тази конструкция в исторически план, той преформира идеята за цикличността на историята на Сенсимон, като я обвързва с промяна на базата. Така формулира понятието “обществен строй” и “обществено-икономическа формация”.
Двигателят на историческото развитие Маркс свързва с борбата между класите. В учението му класовата борба е борба без победител, тя е изкуствен механизъм, който трябва да движи историята. Първата класова борба е между земевладелци и роби, по-късно между феодали и крепостни селяни и т.н. Тази борба възниква вследствие господството на една класа над друга и завършва с появата на нови класи, които започват наново борбата. Следователно не е трудно да предположим, че социалистическата социално-икономическа формация е също класова формация и че в нея пак ще има работническа класа и червена буржоазия. Така и беше. Грешката във възгледите в това обяснение е по-скоро в последователите на Маркс (марксисти, ленинисти).
Според Маркс преходът към комунизма ще стане чрез световна революция, която ще обхване най-малко всички развити страни. В средата на 19 и началото на 20 век обаче това е невъзможно да се осъществи. Световната революция според Маркс ще трябва да унищожи всички класи и да установи безкласово общество – мечтата на “светлия комунизъм”.
Изложените идеи на Маркс определят схващанията му за държавата. Според комунистическото учение държавата е организация за господство на силната икономически класа. Тя е насилие. Но тя е и необходимото оръжие на работещата класа да унищожи буржоазната, за да се премахне експлоатацията (като например отнемането на труда). Това трябва да стане чрез установяване на държавна собственост. През втората фаза на развитието на комунизма според Маркс вече няма да има държава. Това е поредната илюзия на марксизма.

2. Последователи и идеи
След Енгелс, най-големият поддръжник на Маркс е Арнолд Руге. Той е роден 1802. Юрист е. Десет години е доцент в Харвард; основава свое списание – “Немски годишник” с демократически идеи. През 70-те години на 19 век основава в Лондон заедно с други съучредители Международен демократически комитет.
Руге следва идеята да се унищожат всички човешки кумири. Кумирът, срещу който се изправя Руге, е Отечеството. Руге е идеолог на комунистическия космополитизъм и на интернационализма. Космополитизмът като идея за единен световен ред приема 2 основни направления: натуралистично и плуралистично (то се основава на християнската религия).
Християнството обединява хората без да отрича самобитността им. През 19 век тази идея получава ново съдържание чрез хуманизма на Огюст Конт. Космополитизмът включва търпимост и толерантност към националните и етническите различия, възприема човечеството като “голямото семейство на народа” (Конт). Според космополитизма трябва да се преодолее националния антагонизъм без да се унищожават нациите, защото за цивилизациите народите са това, което е отделната личност за обществото.
Според Руге Отечеството е абстракция, поредният кумир. Патриотизмът е обявен за една от формите на религията, затова според Руге трябва да се отхвърли заедно с нея. След известното мото на комунизма “Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”, Маркс обобщава, че “Пролетариите нямат отечество”.

Извод: В концепцията на Руге са смесени различни понятия. Грешката му е, че отъждествява патриотизма и национализма с шовинизма. Така интернационализмът изключва патриотизма и отрича ценността на народите като самостоятелни общества Ю интернационализмът става нова форма на нивелиращия космополитизъм.
Национализмът е себеуважение, гордост от принадлежността към съотвената нация. Национализмът като чувство изразява достойнството на индивида, наследено заедно с непреходните черти на нацията си. Според комунизма обаче всяка идея за национална принадлежност следва да се отхвърли като ненужна.
Национализмът като идеология изразява идеята за тъждество между етнос и държава (която е положителна). Затова и няма интернационалист-патриот. Свободата на всички народи според интернационализма е за сметка на отричането на нациите.