27. Прекратяване на осиновяването.

Правната уредба на прекратяване на осиновяването се съдържа в чл.106 -109 СК. В резултата на различни причини се стига до разстройство на осиновителната връзка и тя се превръща във формално отношение. Запазването й става неоправдано и противно на морала. В тези случаи законът предвижда възможност за прекратяване на осиновяването. Това е едно от основанията за прекратяване на осиновяването и тези основания за уредени изчерпателно в чл.106 и чл.107 СК.
Съгласно чл.106, ал.1, СК – осиновяването се прекратява от окръжен съд в случаите на унищожаемост на осиновяването поради нарушения на чл.77, чл.78, чл.79, чл.80, чл. 81,чл.82, чл.89 на СК, в случаите когато са били нарушени условията и пречките за извършване на осиновяването.
Втората група основания за прекратяване на осиновяването са в случаите на тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения.
На трето място осиновяването може да бъде прекратено и от районния съд по взаимно съгласие на осиновителя и осиновения, в случаите когато те са дееспособни. – чл.106, ал.8, СК
Четвъртото основание за прекратяване на осиновяването е в случаите на настъпила смърт на осиновителя или осиновения при двата типа осиновяване – чл.107 СК.
Прекратяване поради унищожаемост. Според чл.106, ал.2, СК – иск за унищожаване на осиновяването поради нарушение на чл.89 СК във връзка със съгласията на страните може да се предяви от лицето, което не е дало съгласие в едногодишен срок, който започва да тече за осиновителя и за всеки от родителите на осиновения от узнаване на осиновяването. За осиновеният този срок започва да тече от навършване на пълнолетие или от узнаване на осиновяването, ако узнаването е станало по-късно. Това правило се прилага и по отношение на лицето, чието съгласие е дадено при грешка, измама или заплашване, а така също и в случаите, когато съгласието е било дадено преди да са изтекли 30 дни от раждането.
Иск за унищожаване на осиновяването поради нарушение на чл.82, ал.1, т.1, СК, когато осиновяваният не е бил вписан в Регистъра на деца за пълно осиновяване може да се предяви от осиновителя, от осиновения и от всеки от родителите на осиновения във едногодишен срок от допускане на осиновяването.
В останалите случаи извън изброените прекратяване на осиновяването поради унищожаемост може да поискат осиновителят, осиновеният и всеки от родителите на осиновения до навършване на пълнолетие на осиновения. В случаите на тежко провинение, прекратяване на осиновяването могат да поискат осиновителя и осиновения. Прокурорът има право да поиска прекратяване на осиновяването в защита на обществен интерес. – чл.106, ал.6, СК
В чл.107 е предвидено, че Дирекция „Социално подпомагане” има право да поиска прекратяване на осиновяването по ал.1, когато то противоречи на интересите на детето. По делата за прекратяване на осиновяването, извън случаите по взаимно съгласие, задължително участва прокурор.
При прекратяване на осиновяването по взаимно съгласие, взаимното съгласие е условието, при наличието на което може да бъде прекратено осиновяването и това съгласие трябва да бъде сериозно и непоколебимо. В тези случаи осиновяването се прекратява въз основа на съдебното решение, което има конститутивно действие, а производството в правната теория се определя като охранително производство.
Едно от основанията за прекратяване на осиновяването по съдебен ред е наличието на тежко провинение или други разстройващи обстоятелства, на осиновителната връзка. Понятието тежко провинение не е дефинирано в кодекса. ВС е дал разяснения с ТР 9/1959г. и 48/1969г. на ОСГК на ВС при действието на СК’68г. – тези тълкувания имат сила и днес. Тежкото провинение по смисъла на СК е поведението на осиновителя или на осиновения, което е морално осъдително и грубо нарушаващо произтичащите от осиновяването задължения и което е довело до непоправимо опразване на осиновителната връзка от необходимото й съдържание, при което нейното запазване е лично и обществено неоправдано. ВС приема, че малолетно дете не може да се провини тежко. Не се признава/приема за тежко провинение напускането на дома на осиновителя, за да се последва съпруг; встъпването в брак, без съгласието не осиновител; невъзможността за обслужване на осиновителя и други обективни причини.
Понятието други разстройващи обстоятелства, предвидено в чл.106, т.2 също не е дефинирано в кодекса. ВС е дал разяснение с ТР 20/1982г. от ОСГК в следния смисъл – под други обстоятелства трябва да се разбира всички обстоятелства вън от тежкото провинение, които са довели до цялостно и непоправимо опразване на осиновителната връзка от нейното дължимо според закона и морала съдържание, при което запазването й се явява неоправдано от обществена гледна точка и от гледна точка на интересите на осиновителя и осиновения. В тези случаи авторството е без значение и вината не е елемент от фактическия състав. От това следва, че разстройството на осиновителната връзка може да се дължи и на обективни причини.
Прекратяване на осиновяването при смърт. При пълното осиновяване по чл.101, СК, съдът може да прекрати осиновяването по искане на осиновения, на неговите родители, на настойника, на попечителя или на Дирекция „Социално подпомагане” в случаите, когато единственият или и двамата осиновители са починали, осиновеният не е навършил пълнолетие и това се налага от неговите интереси. Според чл.107, ал.2, СК в случаите на непълно осиновяване по чл.102, ако осиновителят почине, както и ако осиновеният почине, без да остави низходящи, осиновяването се прекратява по право (ex lege), но и в този случаи преживелият наследява починалия.
От изложеното може да се направи извода, че при пълното осиновяване същото може да бъде прекратено по съдебен ред по искане на заинтересуваните лица, посочени в СК, а при непълното осиновяване, същото се прекратява със смъртта на осиновителя или на осиновения, ако последният не е оставил низходящи.
В чл.108, СК е уреден въпросът за продължаване на делото за прекратяване на осиновяването, когато смъртта на осиновителя или на осиновения настъпи в течение на процеса, за прекратяване на осиновяването по чл.106, ал.1 поради унищожаемост или тежко провинение или други обстоятелства, производството по делото може да бъде продължено от наследниците на ищеца, който е починал и при уважаване на иска виновният преживял осиновител или осиновен ответник по делото, не наследява починалия ищец. Тази разпоредба е сходна по съдържание с разпоредбата на чл.52, СК, в който текст е уреден въпросът за продължаване на делото за развод от наследниците на починалия ищец. Целта на тази уредба е да изключи възможността на преживелия недобросъвестен осиновен, респ. осиновител, да наследява починалия ищец. Осиновяването преустановява своето правно действие с неговото прекратяване, което в едни от случаите става въз основа на съдебен акт, а в други, при непълното осиновяване – при настъпила смърт на една от страните по осиновителното правоотношение.
Особени правила при международното осиновяване. Правната уредба се съдържа в чл.110-121, СК. В тези разпоредби е уреден въпросът кои лица могат да бъдат осиновявани и осиновяващи - чл.110 и 111. Правомощията на министъра на правосъдието – чл.112. Регистрите при международното осиновяване – чл.113. Съвета по международно осиновяване и компетентността на Съвета – чл.114 и чл.115. Посредничеството при международно осиновяване и съгласието на министъра на правосъдието – чл.116 и чл.117. Производството на международното осиновяване – чл.118. Защитата на данни и разрешение за посредничество – чл.120 и чл.121.
Понятието обичайно местопребиваване е дефинирано в Кодекса на МЧП. Едно лице с обичайно местопребиваване може да бъде осиновено, когато е изчерпана възможността за осиновяването му в страната.