27. Социализъм.

Около 40-те години на 19 век индустриалното производство в страните от Западна Европа достига степен на зрялост, което води и до неизбежни социални конфликти.
Анархията в производството води до първите икономически кризи
и до увеличаване на безработицата. Стремежът към максимална печалба засилва експлоатацията. Неизгодното
положение на работниците поставя на дневен ред социалният въпрос. Решението на този проблем поражда ново
политическо учение- социализъм, което разширява идеите за цялостна промяна на обществения ред.

Думата "социализъм" се употребява за първи път през 1836г. на конгрес в Манчестър, на който последователите
на Робърт Оуен решават да определят своята партия като социалистическа. В последствие социализмът получава
широко разпространение и се обособява като самостоятелна доктрина, противоположна на индивидуализма. Инди-
видуалистичният модел на общетвен строй се свързва с частния порядък на икономическата дейност, докато
социалистическия- с обществен. Идеолозите на социалистическото учение виждат промяната на обществото в
превръщането на работниците от наемници, продаващи труда си, в собственици. Именно така ще се освободят от
експлоатацията. Накратко целта на социализма е включването на работниците в производствени обединения, които
в различните теоретични направления получават отделни форми.

1. Роберт Оуен:
Предлага програма за цялостна реорганизация на обществото чрез създаване на отделни кооперативни общини.
В кооперациите той вижда форма на обединение между труда и собствеността, която да даде на работещите блага,
полагащи се на собственици. Целта е подобряване положението на работниците. Предвижда се и създаването на
кооперативни селища, които да променят бита на бедните. В проекта се включват още изграждане на общежития, обща каса за снабдяване на средства, училища, медицински персонал и др.
Основният източник на средства за целите са отчисленията от доходите на работещите всеки месец.В замяна на това всеки получава жилище, безплатно образование за децата си, право на ползване на редица изгоди. На всеки кооператор се гарантира и правото на дял от собствеността или капитала на кооперацията.

2. Фурие:
В основата на социалното движение той поставя човешките страсти, които дели на три групи:
- луксизъм- стремеж към разкош;
- групизъм- стремеж към общност в групи;
- сериизъм- сртемеж към целенасочена последователност;

Когато тези човешки страсти се отчетат, организирането на индивидите в общности ще доведе до желания
резултат. Това са нови асоциации, които той нарича "фаланги". В тях се осъществява главно селскостопанска дейност. Различните трудови дейности се организират в "серии", хората се включват едновременно в различни серии и така избягват оттегчението от еднообразието на труда. Членовете на фалангата живеят в разкошен дворец- фаланстер, където всеки наема жилище , хранят се в общи столови. Във фалангата живеят както богати, така и бедни, но според Фурие между тях не може да има противоречия, тъй като всички са еднакво заинтересовани от нейния просперитет, което се осигури
и увелици личните им доходи. Фалангата на Фурие е модел на акционерно дружество, съчетан с принципите на модерната производствена кооперация. В своите мечти философът стига толкова далеч, че дори дава практически съвети за изграждането на фаланги в съчинението си "Теория за всеобщото единство".

3. Фердинанд Ласал
За Ласал социализмът е учение на четвъртото съсловие, в което включва всички отрудени и онеправдани. На първо място тук влизат промишлените работници, които са подложени на най-голяма експлоатация. Ласал сочи потресаващи данни, според които средната продължителност на живота на промишлените работници е 34 години и половина. Към трудовите класи принадлежат и селските работници.

От позицията на социалист Ласал развива и възгледите си за социалната революция като необходимо средство към
поставена цел. Той вижда в революцията закономерна промяна на обществото, обусловена от неговото прогресивно
развитие. Път към това Ласал вижда в убеждаване на правителството да извърши реформа. Той отрича самоинициативата, защото е обречена на науспех и съзнава, че промяната трябва да стане чрез държавата, а за това е нужно тя да премине в трудовите класи. Така се ражда социалдемократичната идея. Всъщност от съществуващата държава Ласал иска единствено признаване на всеобщо и пряко избирателно право: най-голямото политическо оръжие. Следващата стъпка е законова реформа, която ще положи новия стопански ред.
Бъдещата стопанска организация той нарича производителна асоциация. Тя няма да бъде потребителска, нито производствено-потребителска, а само производствена. Трудовото съсловие се нуждае от помощ, за да стане самостоятелен производител в пазарния кръг.
За да обясни позицията си, Ласал формулира "железния закон" за работната заплата: печалбата се разделя между
собственика-капиталист и работника, като винаги подялбата е в полза на собственика и гарантира едва минимума, нужен на работника. Този закон трябва да се премахне, цялата печалба трябва да отива в ръцете на труженика. Следователно работниците трябва да работят в свои предприятия и за своя сметка. Тук Ласал вижда необходимата роля на държавата, която е длъжна да предостави необходимия капитл, за да могат работниците да построят или закупят собствени предприятия.

Видно е, че проектите на Оуен и Фурие съдържат доста емоционални увлечения, могат да бъдат определени като
социалисти-утописти. Утопична е цялата идея за всеобщо благоденствие. Маркс и последователите му смятат, че
са превъзмогнали утопичния социализъм и наричат комунистическото учение научен социализъм. Идеологията
обаче никога не може да бъде наука. Комунизмът, независимо, че е приложен трагично за милиони хора, си
остава утопия.
Западна Европа следва социалистическата програма на Ласал.Посоката на социалните промени, която той дава,
заляга в програмата на съвременните европейски социалисти.