27. Начало и край на дейността на членовете на персонала на консулското представителство.

Назначаване на консул.
Назначаването на едно лице за ръководител на консулско представителство се извършва според националното законодателство на съответната страна. Например в България това се извършва от Министерския съвет; в Швеция и Норвегия - от краля, във Франция и в САЩ - от президента на страната и т.н.
Назначаването на едно лице за консул не е достатъчно то да пристъпи към изпълнението на консулските си функции. В този смисъл е и чл. 10 на Виенската конвенция от 1963 г. Съгласно т. 1 на посочения член: "Шефовете на консулствата се назначават от изпращащата държава и се допускат да изпълняват своите функции от приемащата държава".
Съвременното международно право и дългогодишната практика приемат, че при назначаването на едно лице за консул е необходимо то да получи от представляваната държава специален документ - така наречения традиционно "консулски патент" (patent, lettre patente, lettre provision, commission consulate) или бревет (brevet) - документ за назначаването на вицеконсул или консулски агент от генерален консул или консул на съответното консулско представителство при условие, че това е допустимо от държавата на пребиваването.
Обикновено съдържанието и формата на консулския патент са еднотипни. Възможно е като изключение, една държава в съответствие със своята обичайна практика при назначаването на едно лице за консул вместо патент да изпрати някакъв друг официален документ (чл. 11, т. 3). Този друг официален документ, както и патента трябва да съдържат длъжността и трите имена на назначеното лице, неговия консулски клас, консулския окръг и центъра, в който ще се намира консулското представителство. Също така в този официален документ трябва да е посочено кой го издава и до кого се адресира. В него също така трябва да се съдържа и молба от изпращащата до приемащата страна, посоченото лице да бъде допуснато до изпълнение на служебните си функции като същевременно му се предоставят необходимите преимущества, привилегии и имунитети.
Встъпването в длъжност е възможно, само ако той получи разрешение от приемащата държава - така наречената екзекватура. Екзекватурата на приемащата страна може да бъде вписана в представения консулски патент или да бъде отделен документ. Кой е упълномощен да дава екзекватура е въпрос от вътрешната компетентност на държавата на пребиваването. Традиционната практика по този въпрос се съдържа в чл. 12, т. 1 на Виенската конвенция за консулските отношения, а именно, че "Шефът на консулството се допуска да изпълнява своите функции с разрешение на приемащата държава, наречено "екзекватура", каквато и форма да има това разрешение".
Приемащата страна не е длъжна да даде екзекватура на всяко назначено за консул лице. Нещо повече, тя може да откаже издаването на това разрешение, без да мотивира своя отказ. Понякога в практиката на държавите има случаи, когато без да се отказва исканата екзекватура, то тя твърде дълго се забавя. В такива случаи обикновено се извършва така нареченото временно допускане на консула до изпълнение на консулските му функции. Това положение е предвидено в чл.13 на Виенската конвенция от 1963 г., според който "До издаването на екзекватурата шефът на консулството може временно да бъде допуснат да изпълнява своите функции. В такъв случай се прилагат разпоредбите на тази конвенция".
В процеса на назначаването на едно лице за консул след получаването на консулски патент могат да се разграничат два етапа: до получаване на екзекватура от приемащата държава (временно признаване) и след нейното даване (окончателно признаване).
Когато се разглежда въпросът за назначаването на едно лице за ръководител на консулско представителство, трябва да се обърне внимание и на въпроса за временното назначаване на ръководител на консулското представителство.
Във всички случаи, когато на съответното лице се възлага временно да изпълнява длъжността ръководител на консулското представителство, то предварително е необходимо да бъде уведомена държавата на пребиваването. Това съобщение се прави от дипломатическото представителство на представляваната държава или ако няма такова в страната на пребиваването - от консула, който предстои временно да бъде заместен.
Във връзка с въпроса за назначаването на едно лице за ръководител на консулско представителство, също трябва да се има предвид, че когато консулските отношения се осъществяват не от отделни консулски представителства, а от съответните консулски отдели при дипломатическите представителства, то завеждащите отдели не се нуждаят от консулски патент и екзекватура.

Старшинство.
Когато на територията на една държава (респективно в определена нейна част) има няколко консулски представителства, то възниква въпросът за старшинството между техните ръководители. В този случай, преди всичко определящи за старшинство са класът на консулското представителство и респективно класът на неговия ръководител. В случай, че консулските представителства в дадения консулски окръг имат един и същ клас (което предполага и еднаквост в класовете на техните ръководители), то старшинство ще има онзи ръководител на консулство, който най-рано е получил екзекватура в държавата на пребиваването. Ако двама или повече ръководители на консулски представителства едновременно "в един и същ ден" са получили разрешение в държавата на пребиваването за изпълнение на своите консулски функции, то определящо за старшинството между тях е моментът, от който са представили своите патенти (или приетия друг начин за уведомяване) на приемащата държава (чл. 15, т. 3).
В допълнение към въпроса за старшинството трябва да се посочи, че ако според вътрешното законодателство на съответната държава е възприет института на нещатните (почетни) консули, то когато някой от тях е ръководител на консулско представителство, по старшинство ще бъде след щатните консули от същия клас.
Необходимо е да се има предвид също, че ако няколко консулски длъжностни лица имат един и същ клас, то старши между тях ще бъде онзи, който е ръководител на консулско представителство (чл. 16, т. 6).

Назначаване на консулски персонал.
По принцип изпращащата държава може сама по свое усмотрение да назначава членовете на своя консулски персонал. В този случай е необходимо предварително да се уведоми приемащата държава за името, категорията и класа на всяко назначавано консулско длъжностно лице (без ръководителя на консулството).
Когато става въпрос за старшинството между консулските длъжностни лица, трябва да се посочи, че това се определя от изпращащата държава, като нейното дипломатическо представителство в страната на пребиваването съобщава в Министерството на външните работи (или на съответния държавен орган) на приемащата държава какъв е редът на старшинството между съответните консулски длъжностни лица.
В някои определени от съответните консулски конвенции случаи в съответствие с практиката не е изключено държавата на пребиваването да откаже признаване на назначеното консулско длъжностно лице.
Страната на пребиваването може също да откаже назначаването на едно консулско длъжностно лице, ако то не е гражданин на изпращащата страна.
Счита се за безспорно правото на приемащата държава да не даде своето съгласие едно лице да бъде назначено като сътрудник на съответното консулско представителство, което може да стане още преди неговото пристигане или ако то се намира на територията на приемащата страна преди да е пристъпило към изпълнение на своите служебни задължения. Същевременно трябва да се подчертае, че държавата на пребиваването може винаги"... по всяко време да уведоми изпращащата държава, че дадено консулско длъжностно лице е persona non grata или че който и да е член на консулския персонал е неприемлив" (чл. 23, т. 1 от Виенската конвенция 1963 г).

Уведомявания на държавата на пребиваването.
Според съвременната консулска практика и право, намерила своето потвърждение не само в двустранните консулски конвенции, но и във Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г., изпращащата държава е длъжна да уведоми държавата на пребиваването за назначенията, пристигането и окончателното заминаване на сътрудниците на своите консулски представителства. По смисъла на чл. 24 от Виенската конвенция това е необходимо и за член на семейството на работника на консулското представителство (който постоянно живее с него), а също и за частните домашни работници, работещи при сътрудниците на консулското представителство.

Прекратяване на консулските функции.
Консулските функции се прекратяват в следните случаи:
а) При отзоваване на консула от държавата, която представлява. В този случай се счита, че неговите официални функции се прекратяват от момента, в който се съобщи за това на държавата на пребиваването;
б) Консулските функции се прекратяват също и когато консулът сам, по свое желание си подаде оставката. Счита се, че неговата официална мисия се прекратява от момента, в който това се доведе до знанието на страната на пребиваването. Съобщението за подаване на оставка може да бъде направено от самия консул, т. е. не е необходимо да изхожда от някакъв друг официален източник;
в) Функциите на консула се прекратяват и при изтичане на срока, посочен в консулския патент (при условие, че има такъв срок). Трябва да се обърне внимание, че все по-рядко се срещат случаи, при които изпращащата държава, когато назначава едно лице за консул, да указва в издадения му консулски патент (или съответен друг официален документ) някакъв срок за неговото назначение.
г) Консулските функции се прекратяват при преместване на консула. Не са редки случаите, когато един консул се премества от едно консулско представителство в друго или на нова длъжност. В този случай неговите функции се прекратяват от момента, когато стане известно преместването му;
д) При обявяване на консула за persona non grata от държавата на пребиваването. Обикновено това се извършва чрез "отнемане" или "анулиране" на издадената екзекватура;
е) При териториални изменения, т. е. когато територията, на която се намира консулското представителство, премине под суверенитета на друга държава;
ж) При закриване на консулското представителство в резултат на прекъсване на консулските отношения или при война между изпращащата и приемащата страни. Прекъсването на дипломатическите отношения не води автоматически ipso facto до разрив и в консулските отношения между съответните държави.
з) При революции и настъпилите в резултат на това промени (в представляваната или приемащата държава). В този случай въпросът за консулските отношения се решава аналогично както при прекъсване на дипломатическите отношения между две страни.
В чл. 25 на Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. има посочени три основания, при които се прекратяват служебните функции на сътрудниците на консулското представителство. Тези случаи са:
а) при уведомяване на държавата на пребиваването от представляваната държава, че неговите функции се прекратяват;
б) при анулиране на екзекватурата;
в) при уведомяване от държавата на пребиваването до представляваната държава, че държавата на пребиваването е престанала да го смята за работник на консулския персонал.
При окончателното заминаване на сътрудниците на консулското представителство от страната на пребиваването дори при въоръжен конфликт, то обичайната международна практика, намерила потвърждение в чл. 26 на Виенската, конвенция от 1963 г, е че държавата на пребиваването е длъжна, дори в случай на въоръжен конфликт, да предоставя на работниците на консулското учреждение и на частните домашни работници, които не са граждани на държавата на пребиваването, а също така и на членовете на техните семейства, живущи заедно с тях, независимо от тяхното гражданство, време и условия, необходими им да могат да се подготвят за заминаване и да заминат колкото се може по-скоро след прекратяване на функциите на съответните работници.