27. Облигационно правоотношение

Облигационното правоотношение е правна връзка м/у две страни, по силата на която едната от тях, нар. кредитор има право да изисква от другата – длъжник – изпълнението на опр. задълж. (престация). Видове престации: 1) според формата на проявление: задължение да се даде нещо (покупко-продажба, задълж. да се направи нещо (изработка, сключване на договор), задълж. да не се направи нещо. 2) в зависимост от субекта на изпълнение – лични незаместими и заместими. Незаместима е престацията на един художник да нарисува картина. Ако той загуби зрението си никой вместо него няма да изпълни задълженията му. Когато престацията на длъжника е заместима, на кредитора ще му бъде все едно кой ще изпълни, стига изпълнението да е налице. На гражданина, който си е поръчал обувки му е безразлично кой ги е изработил, стига това да е извършено в срок и качествено. 3) в зависимост от обекта на изпълнение. Престацията в разл. и форми представлява обект на облигационното и правоотнош. Правото да избира може да бъде предоставено както на кредитора, така и на длъжника. Субекти на правоотн. са кредитора и длъжника. Те могат да бъдат както физически, така и юридически лица. Съдържанието на облиг. правоотн. вкл. задължението на длъжника и субективното право на кредитора. Предпоставки за възн. на облиг. отношение са – правна норма и ЮФ. Правните норми. предназначени да уреждат възникването, измененението и прекратяването на облиг. отнош. се съдържат в следните нормативни актове – З-н за задълж. и договорите, Търговски з-н, З-н за гражданското въздухоплаване, Кодекс на търг. мореплаване и др. ЮФ са основания за възн. на облиг. отношения и се разделят в 2 групи – договорни и извъндоговорни (едностранни сделки, неоснователно обогатяване и др.).