26. Действие на осиновяването.

Правните последици на двата типа осиновяване – пълно и непълно, са различни, както от гл. точка на личните имуществени отношения на лицата, така също и по въпросите, свързани с наследяването.
Според чл.101, СК при пълното осиновяване между осиновения и неговите низходящи от една страна, и осиновителя и неговите роднини от друга страна, възникват права и задължения като между роднини по произход. Правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход, се прекратяват, но и в тези случаи пречките за сключване на брак поради родство по чл. 7 не отпадат. Пълното осиновяване води до прекратяване на юридическата връзка между осиновения и неговите родители, но биологичната връзка се запазва. При пълното осиновяване правата и задълженията с роднините по произход се прекратяват, а възникват права и задължения между осиновения и осиновителя и неговите роднини. Правата и задълженията са свързани със задължения за издръжка, възпитание и други.
Наследствените правоотношения при пълното осиновяване се развиват между осиновения и осиновителя и неговите роднини и тези отношения се прекратяват с рождените родители. При смърт на осиновителя, същия се наследява от осиновения, а при смърт на осиновения, той се наследява от своя осиновител. Рождените родители не наследяват осиновения и обратно - осиновеният при режим на пълно осиновяване не наследява рождените си родители.
При пълното осиновява съдът постановява да се състави нов акт за раждане, в който осиновителят се вписва като родител. Този акт се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, съответно кметството или района по постоянен адрес на осиновителя, а когато те са двама (съпрузи) – по адреса, посочен от съда.
Непълното осиновяване е уредено в чл.102, СК. Според този текст при непълно осиновяване възникват права и задължения като между роднини по произход само между осиновения и неговите низходящи от една страна и осиновителя без неговите роднини от друга страна. Правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им произход се запазват. В тези случаи родителските права и задължения преминават върху осиновителя. Рождените родители дължат издръжка само ако осиновителят е в невъзможност да я дава. Наследствените правоотношения се развиват по две направления: осиновеният наследява своя осиновител и роднините си по произход (рождени родители и други роднини), а при неговата смърт, той се наследява единствено от осиновителя. Рождените родители не наследяват осиновения.
В чл.103 е уреден въпросът за осиновяване на дете от съпруг на родител. В чл.104 е предвидено, че в продължение на 2 години Дирекция „Социално подпомагане” по настоящ адрес на осиновителя, наблюдава отглеждането на детето и зачитането на неговите права и интереси.
В чл.105, СК е уреден въпросът за правото на информация. Този въпрос беше поставен за 1 път при действието на СК’85г., с който намери правна уредба. Действащия СК възприе дадените разрешения в предишния кодекс със съответни изменения. Осиновителите и навършилите 18 години осиновени, могат да поискат от Окръжния съд, който е постановил решението за осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни причини налагат това. В тези случаи окръжния съд в съдебно заседание при закрити врати и след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурор, се произнася с решение. Това решение може да се обжалва от осиновителите и осиновения, съответно да се протестира от прокурора.