25. Осиновяване. Ред за извършване на осиновяване.

Допускане на осиновяването. За извършване на осиновяването СК установява изискването да бъдат дадени съгласия на лицата, а така също и мнения на други лица, които има правомощия, свързани с осиновяването. Съгласно чл.89, СК за извършване на осиновяването е необходимо съгласието на: 1. На осиновяващия; 2. На родителите на осиновявания; 3. На съпрузите на осиновяващия и на осиновявания, когато той е сключил брак при условията на чл.6, ал.2, СК; 4. На осиновявания, ако той е навършил 14 години. В тези случаи съгласието на майката при извършване на осиновяване може да бъде дадено най-рано 30 дни след раждането. Родителите на осиновявания дават съгласие и в случаите, когато са непълнолетни. Съгласието на лицата по чл.89, т.2 и 3, СК не се изисква, ако те са малолетни или са поставени под запрещение. В случаите на пълно осиновяване Дирекция „Социално подпомагане” разяснява на лицата, чието съгласие се иска, последиците от допускане на осиновяването преди те да са изразили своето съгласие. При непълното осиновяване разяснението за това се прави от съда. В случаите на пълно и непълно осиновяване, лицата, чийто съгласия са необходими за извършване на осиновяване, са длъжни да представят и декларация с нотариална заверка на подписа, че дадените от тях съгласия не са обвързани с материална облага.
Мнения за осиновяване. Според чл.90, СК осиновяваният, ако не е навършил 14 години се изслушва от съда при условията, установени в Закона за закрила на детето. Ако е над 14 години – дава съгласие. При извършване на осиновяването мнения дават настойникът или попечителят, родителите, ако са малолетни, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права, а така също и съпрузите на осиновяващия и осиновявания, ако са поставени под ограничено запрещение.
Чл.90, СК – форма на съгласието и мнението. Съгласието на лицата по чл.89 и мнението им по чл.90, може да бъде дадено лично пред съда или с декларация с нотариална заверка на подписа или чрез особен пълномощник. Съдът може да призове и изслуша лично някои от тези лица, когато намери за необходимо. Осиновявания дава съгласието си лично пред съда. В чл.91, ал.3, СК е уредено едно особено правило, според което при пълното осиновяване, когато родителят дава мнението си лично, той и осиновяващия се изслушват в отделни заседания, с изключение на случаите по чл.82, ал.2, СК във връзка с допълнителните условия за пълно осиновяване. В ал.2 е предвидено, че разпоредбите на ал. 1, отнасящи се до пълното осиновяване, в които са установени изисквания за вписване в регистрите на осиновявания и осиновяващия, тези разпоредби не се прилагат, когато съпруг осиновява дете на свой съпруг, а така също при осиновяване на внук от дядо и баба или от единия от тях, и при осиновяване на роднини по съребрена линия от 3 степен (при осиновяване на племенник от чичо).
В следващите разпоредби на СК – чл.92 и чл.93 са уредени въпроси, свързано с оттегляне на предварително дадено съгласие за осиновяване и осиновяване без съгласието на родителя.
Според чл.92, СК родителят може да оттегли предварително даденото съгласие за пълно осиновяване със заявление с нотариална заверка на подписа до подаване на молбата за осиновяване по реда на чл.95, ал.5, в който е уреден въпросът за определяне на осиновяващ за пълно осиновяване, съответно оттеглянето може да се направи до даване на съгласие за осиновяване от Съвета по международно осиновяване. Заявлението се подава чрез Дирекция „Социално подпомагане” с копие до Регионалната дирекция „Социална подпомагане”.
Осиновяване без съгласието на родителя. Действащия СК възприе установената още със СК’68г. и възприета от втория СК’85г. правна уредба за извършване на осиновяване без съгласието на родителя със съответните изменения и допълнения. Тази правна уредба според проф. Тасев търпи известна критика, т.к. основанията за допускане на осиновяването без съгласието на родителя са същите, както и основанията за лишаване от родителски права, уредени в чл.132 и чл.133, СК. Счита, че е недопустимо да се извършва осиновяване без съгласието на родителя преди лишаването на родителя от родителски права. Осиновяването като съдебно производство, се допуска в открито заседание при закрити врати, с което се цели да не се даде гласност и информация във връзка с осиновяването. Производството по лишаване от родителски права се извършва в открито съдебно заседание, в което се събират доказателства за провиненията на родителя, чието лишаване от родителски права се иска. Недопустимо е в производството по осиновяване да се събират гласни и писмени доказателства, с което би се нарушила тайната на осиновяването.
Съгласно чл.93, СК осиновяване без съгласието на родителя се допуска в случаите, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин. Виж основанията за лишаване от родителски грижи.
В следващите две алинеи на чл.93 са уредени още две нови основания за допускане на осиновяването без съгласието на родителя. Според чл.93, ал.2 осиновяване без съгласието на родителя се допуска и когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в срок от 6 месеца от датата на настаняването му по административен ред, съгласно ЗЗДет, без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването в семейство на роднини или близки по реда на ЗЗДет. Искането може да бъде направено и в производството за настаняване по съдебен ред, образувано съгласно ЗЗДет.
Третото основание за допускане на осиновяване без съгласието на родителя е уредено в чл.93, ал.3 – осиновяване без съгласие на родителя при условията на ал.2, се допуска и в случаите, когато на детето е предоставена социална услуга резидентен тип или то е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване. В случаите по ал.1 родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда.
Производство по допускане на осиновяването. Уредено е с разпоредбите на чл.96-99, СК. Молбата за пълно осиновяване се подава чрез Регионална дирекция „Социално подпомагане” до окръжния съд по местонахождението на регионалната дирекция. Молбата за пълно осиновяване по чл.82, ал.2 и 3 може да се подаде от осиновяващия, от родителите на осиновявания и от осиновявания ако е навършил 14 години чрез регионалната дирекция до окръжния съд по постоянен адрес на молителя. Молбата за непълно осиновяване се подава от осиновяващия до окръжния съд по постоянен адрес на молителя. Тези изисквания са установени в чл.96, в който са уредени правилата относно подсъдността. Според чл.97 СК – окръжният съд разглежда молбата за осиновяване в открито заседание(не при отворени врати) при закрити врата(без да се допуска публика). В 14- дневен срок от нейното постъпване. При пълното осиновяване съдът изисква и доклад от Дирекция социално подпомагане и събира доказателства по реда на ГПК (писмени, гласни).
Съдът изслушва и заключение на прокурор и се произнася с мотивирано решение, което се обявява в съдебното заседание. Осиновяването се допуска, само ако то е в интерес на осиновявания. След влизане в сила на решението съдът изпраща служебно препис на общината по постоянен адрес на осиновителя и на съответната регионална дирекция „Социална подпомагане”. В случаите, когато се осиновява от чужденец, препис от решението се изпраща на столична община и на Министъра на правосъдието.
Обжалване на решението. Въпросът е уреден в чл.98. Според текста решението на съда по чл.97, може да се обжалва от: осиновяващия; от родителите на осиновявания, извън случаите на пълното осиновяване по чл.100, ал.2; от осиновявания и от прокурора в 7-дневен срок от обявяването му пред Апелативния съд. Когато осиновяваният е навършил 14 години той също може да обжалва постановеното решение. Апелативният съд е длъжен в 14-дневен срок от постъпване на жалбата да разгледа същата в открито заседание при закрити врата и да се произнесе с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване.
В чл.99, СК е установена една особена разпоредба, според която правилата по чл.77-98 се прилагат и при осиновяване на дете, което има обичайно местопребиваване в РБ и при осиновяване от чужденец, който има обичайно местопребиваване по смисъла на Кодекса на МЧП в РБ.