25. Видове консулства и консули.

Видове консулства.
Общоприето е според съвременното международно право и практика, че консулските представителства биват: генерално консулство, консулство, вицеконсулство и консулско агентство.
Най-високият клас на консулско представителство (става дума за така нареченото според Виенската конвенция за консулските отношения само "консулство", което понятие се употребява най-често в двустранните консулски конвенции) това е генералното консулство. Учредяването на генерално консулство означава, че на съществуващите консулски отношения между съответните държави се придава възможно най-голямото значение. Генералното консулство в дадена страна може да бъде едно или повече.
Консулското представителство с наименование само "консулство" е от по-нисък клас в сравнение с генералното консулство. Откриването на консулство в даден район означава, че съответните държави считат за необходимо учредяването на подобно представителство, но не му придават възможно най-голямото значение. Не е изключено обаче при последващо развитие на консулските отношения между съответните страни, те да се споразумеят консулското представителство в даден район от консулство да бъде издигнато в генерално консулство.
Вицеконсулството е по-нисък клас консулско представителство от консулството. Обикновено вицеконсулствата се намират в йерархическо подчинение на консулските представителства от по-горен клас - генерално консулство или консулство. Това обаче не изключва възможността вицеконсулството да бъде и самостоятелно консулско представителство.
Консулското агентство е най-ниският клас за консулско представителство. Подобно на вицеконсулството, консулското агентство може да бъде структурно звено, подчинено на съответното консулско представителство с по-висок клас. Разбира се, консулското агентство може да бъде и отделно, самостоятелно, който въпрос се решава от заинтересованите държави.
Посочените различни видове консулски представителства ("консулски учреждения", "консулство") независимо от техния клас - генерално консулство, консулство, вицеконсулство и консулско агентство, имат еднакви функции и правен статут. Различните класове само подчертават важността, която съответните държави придават на установените между тях консулски отношения и свидетелстват за интереса на съответната страна в един или друг консулски район. Броят и класовете на консулските представителства се уточняват и съгласуват между съответните заинтересовани държави

Консулски класове.
Според чл. 9 на Виенската конвенция: " 1 . Шефовете на консулства се подразделят на четири класи, а именно:
a) генерални консули;
b) консули;
c) вицеконсули;
d)"консулски агенти."
Генералният консул е най-високият клас на ръководител на консулско представителство. Той може да ръководи едно или повече консулски представителства на представляваната държава в страната на пребиваването. Ако под негово ръководство се намират няколко консулски представителства, то генералният консул трябва да има съответното пълномощно от представляваната държава, което трябва да бъде признато от страната, на чиято територия се намират консулските представителства.
Консул е вторият по важност и значение клас, който може да има ръководителя (шефа) на едно консулско представителство. По начало това, което беше посочено за генералния консул, се отнася и до консула. Съобразно със своя клас той може да ръководи консулско представителство също с клас "консулство". Ако той има в подчинение вицеконсулство или консулско агентство, трябва да има съответното изрично пълномощно.
Вицеконсулът обикновено работи като помощник на ръководителя на консулското представителство с по-висок клас. Това обаче не означава, че вицеконсулът не може да бъде шеф на отделно, самостоятелно консулско представителство - това е възможно при условие, че то е с клас не по-висок от вицеконсулство.
Консулският агент е най-ниският консулски клас. Като правило консулският агент се занимава с помощна консулска дейност. Същевременно той може да бъде ръководител на консулско агентство.
Във връзка с класовете, които имат ръководителите на консулски представителства, трябва да се обърне внимание, че когато те не са титулярни шефове на представителството, а само лица, които ги заместват с временни правомощия, то тогава е допустимо изпълняващият длъжността шеф на консулското представителство да има клас, който да не съответства на съответното консулство.

Консулски рангове.
В международноправната доктрина се среща и наименованието "консулски рангове". Различните автори влагат различно съдържание в това понятие. Като най-приемливо може да се счита мнението, че консулските рангове, са различни служебни степени, които се дават според вътрешното законодателство на държавите и съответстват на определено служебно положение. Накратко, рангът е понятие на вътрешното, национално право.
Когато се разглежда въпросът за понятието "ранг", интересно е мнението на М. Геновски по този въпрос, Според него "Класът на консула, съчетан с неговото старшинство, съставлява рангът на консула по отношение на всички други консули в държавата по пребиваване.
Шефовете на консулските учреждения в страната по пребиваването се подреждат по рангове в зависимост от датите на издаването на екзекватурите. Във Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. действително се употребява термина "клас" за шефовете на консулските учреждения (чл. 9), както и понятието "старшинство" (чл. 16) за ръководителите на консулските учреждения от един и същи клас. Разглежданото мнение на М. Геновски, че рангът - това е мястото на консула между другите консули от същия клас е твърде оспорвано. Не случайно във Виенската конвенция за консулските отношения в подобни случаи се употребява понятието "старшинство" (чл. 16), а не "ранг". При разглеждане във Виенската конвенция от 1963 г., както вече се посочи, понятието "ранг" не се употребява. Поради това може да се приеме (поне за този международноправен акт), че това понятие не е прието от държавите, подписали конвенцията. Същевременно трябва да се прави разлика между понятията, използвани във Виенската конвенция, и тези, използвани в националното законодателство на отделната страна. Държавата винаги може в своето вътрешно законодателство да възприеме не само термина "ранг", но и всякакво друго наименование, за да разграничи едно длъжностно лице, съобразно с неговото служебно положение от други лица, занимаващи се със същата или подобна дейност.

Консулски окръг.
Според чл. 1 и във Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г.: "b... "консулски окръг" означава района, определен на консулството за изпълнение на консулските функции"; Границите на консулския окръг и точното местонахождение на консулското представителство, като правило, се определят съобразно с постигнатото съгласие между съответните държави. Това изрично е посочено в чл. 4, т. 2 от Виенската конвенция от 1963 г.: "Седалището на консулството, неговият клас и консулският му окръг се определят от изпращащата държава и подлежат на одобрение от приемащата държава". Като се има предвид суверенитета на държавата, възможно е да се използват и други начини за определяне на местонахождението на едно консулско представителство. Например в някои предложения за консулски конвенции е бил предложен принципът на свободно избиране от представляваната държава на района на нейното консулско представителство на територията на приемащата страна (при спазването на някои предварителни условия).Като допълнение към разглеждания въпрос трябва да се има предвид, че в практиката на консулските отношения има и такива случаи, когато консулският окръг се определя съобразно с принципа на най-облагодетелстваната нация. Възможен е и друг способ за определяне консулския окръг между две държави. Става дума за съчетание между принципа на най-облагодетелстваната нация, но съобразен със съответната спогодба, т. е. консулското представителство може да се открие във всеки район, където вече има консулство на някоя трета държава.
В съвременните консулски отношения по въпроса за консулския окръг най-универсална и приемлива може да се счита разпоредбата на чл. 4, т. 1 на Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г, според която: "Консулството може да бъде открито на територията на приемащата държава само със съгласието на тази държава".
Същевременно във връзка с разглеждания въпрос трябва да се има предвид, че след постигане на съответното съгласие "По-нататъшни изменения на седалището на консулството, неговия клас или консулския окръг могат да се правят от изпращащата държава само със съгласието на приемащата държава" (чл. 4, т. 3).
Когато се разглежда понятието консулски окръг като териториална ограниченост, в която могат да се осъществя ват консулските функции, трябва да се обърне внимание, че това изискване не може да се абсолютизира. Имат се предвид случаите, при които в резултат на непреодолима сила, случайност, смърт, наследствени въпроси и пр., настъпили извън консулския окръг, но при които е необходимо присъствието на консула. В подобни случаи съгласно чл. 6 от Виенската конвенция от 1963 г. консулското длъжностно лице може при особени обстоятелства със съгласието на държавата на пребиваването, да изпълнява своите функции извън границите на своя консулски окръг.

Комулация.
Едно консулско представителство може едновременно да представлява своята страна на територията на няколко държави. Тази възможност изрично е предвидена в чл. 7 на Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. Същевременно трябва да се добави, че е допустимо по смисъла на чл. 8 на Виенската конвенция от 1963 г. и възможността едно консулско представителство едновременно да представлява две държави, т. е. то да изпълнява консулски функции не само от името на своята, но и на трета страна, т. е. след съответното уведомяване на държавата на пребиваването консулското учреждение на представляваната държава може, ако държавата на пребиваването не възразява да изпълнява консулски функции в държавата на пребиваването от името на трета държава (така през 1997 г. българското правителство реши във Варна да бъде открито съвместно консулство на Германия и Франция). Тази възможност е предвидена и във вътрешното законодателство на някои страни.